Гл. ас. д-р Евелина Христова е преподавател в департамент „Масови комуникации” в Нов Български университет и работи по изследване на Комуникация на благотворителността. От 2013 отговаря за комуникациите на НБУ. Член на Европейската асоциация за ПР образование и научни изследвания (EUPRERA) и на Българското дружество за връзки с обществеността. Работила е в сферата на обществените комуникации за различни клиенти от 2002 г. насам.
Какво всъщност работи един PR-специалист? Какви са разпространените митове и заблуди относно професията?
Изразът PR стана много популярен, използват го за какво ли не. Всъщност професионалният комуникатор се занимава с изграждане и поддържане на взаимоизгодни отношения между организацията и публиките й. Това включва широк спектър от дейности, започващи с процеса на стратегическото планиране на комуникациите и разпростиращ се от отношения с медиите, пъблик афеърс, програми за социална отговорност, до най-обикновени изпълнителски дейности в сферата. Една от най-разпространените заблуди е, че специалистът по ПР се занимава с някакви шаманизми, с които да изгради фалшив имидж на клиента си, да го представи идеален в очите на хората. Точно обратното е – специалистът по комуникации трябва да се стреми да осигури стабилни двупосочни комуникации, основаващи се на истината, от които да печелят всички заинтересовани страни.
Какво е мнението ви за учебните програми по PR в България. Успяват ли те да се адаптират към промените в толкова динамична сфера като масовите комуникации?
Програмите в България са много добри. Професията на специалиста по ПР е относително млада, появява се в първата половина на миналия век, а в последните 15 години преживява своеобразна революция с все по-масовото навлизане на информационните и комуникационни технологии в живота. У нас се открояват две школи – немска и северноамериканска. И двете възникват в началото на 90-те години. През 2011 г. департамент “Масови комуникации” в НБУ отбеляза 20 години програми по ПР, тази година ФЖМК на СУ “Св. Климент Охридски” отбеляза 20 годишнина на програмата си по Връзки с обществеността. В НБУ сме в най-голяма степен част от северноамериканската школа, работим с техните основни публикации, наши преподаватели са били гост-летори в САЩ.
Имате ли поглед към обучението в по PR в чужбина и какви са различията с това, което правим в България?
Следя внимателно тенденциите още от студент – учила съм Маркетинг, реклама и ПР в международния факултет на Шефилдския университет в Солун. С колеги от НБУ разработихме съвместна магистърска програма заедно с университети от Англия, Холандия, Италия, Унгария и Литва. Наскоро участвах в конференция в Оксфорд, а през февруари ще изнасям доклад в университета в Бъркли. Навсякъде програмите са сходни. Основните тенденции са академичните програми, свързани с PR, да са в департаменти по медии и комуникации или в такива, които се занимават с бизнес администрация. Едно цяло течение на комуникациите се отделя и в областта на политиката. На този етап единственото, по което в България отстъпваме е, че публикуваме основно на български език – по този начин се получава така, че ние познаваме работата на колегите на запад, но те нашата – не.
Какви – според вас – са плюсовете и минусите на обучението по PR в чужбина? Възможно ли е в последствие човек да се реализира в България?
Много е относително, в повечето случаи обучението зависи от качествата на самия студент. Обучението в чужбина, ако е в някой от водещите университети, създава контакти на място и дава възможност за реализация там или пък в някоя от международните компании или агенции, опериращи в България. В нашата професия владеенето на езика и познаването на културните особености са много важни фактори, затова и реализацията извън родната държава е вероятна по-скоро в рамките на корпоративната култура. Казано съвсем просто – ако човек започне работа в голяма компания на някоя от най-ниските позиции и бавно расте в йерархията, има шанс да израсте и до международна кариера. Обучаващите се в България често са предпочитани у нас, защото познават добре културните особености, а в университета са създали контакти в професионалната сфера, станали са част от професионалния живот в областта.
За финал, какво ще кажете на младите хора, които тепърва искат да се занимават с PR?
Това е професия за хора, които не се уморяват от непрекъснато поддържане на отношения, които са готови да споделят личното си време с работата и които притежават силно изразена емпатия. Така че, ако обичате динамиката, умеете да се поставяте на мястото на другите и не ви е страх от непрекъснати промени и изненади, значи това е работата за вас.
