Антонио Иванов е главен готвач на ресторант “Се Ла Ви”. За своята крехка 27 годишна възраст, Антонио е един от готвачите в България, родени под щастлива звезда. Неговата кариера го отвежда в кухните на редица престижни ресторанти в столицата, където работи с изявени имена от кулинарния ни елит – Джун Йошида, Ивайло Петков, Димо Димов и др. Талантът му не спира да му носи високи постижения, като през 2013-та година печели престижната награда „Готвач на годината“, а през 2015-та става първенец в националната квалификация за най-престижното кулинарно състезание в света – „Bocuse d’Or”.
- Представете се с няколко думи пред нашите читатели.
Казвам се Антонио Иванов, на 27 години. Завършил съм професионалната гимназия по туризъм в София. Работил съм с изявени имена от кулинарния ни елит – Джун Йошида, Ивайло Петков, Димо Димов и др. През годините съм печелил различни престижни състезания. Работил съм като главен готвач на верига петзвездни спа-хотели в България- Strimon Garden – в Кюстендил. Живях и работих в Белгия последните 2 години, а сега се завърнах в България и съм главен готвач в ресторант “Се Ла Ви”.
- Какво сте завършили? Имате ли някакво професионално обучение?
Възпитаник съм на професионалната гимназия по туризъм в София. Там се запознах с един от най-важните хора за мен – шеф Юлия Панджерова, която беше мой ментор по различни проекти. Още в 10-и клас започнах работа като стажант, а след това работих при Джун Йошида, който запали още повече искрата към професията в мен.
- Разкажете ни повече за Вашия професионален път. От колко време се занимавате с готварство?
Бях на 16 години, когато започнах да се занимавам професионално и така вече 11 години. Времето минава много бързо с работа, която ти доставя удоволствие и е на бързи обороти. Естествено, не винаги е било песен, имало е и тежки и трудни моменти, и от тях съм се учил най-много.
- Представяли сте България на Bocuse d’Or. Споделете ни какво да е участваш на толкова престижно състезание?
На 10 и 11 май 2016 г. в Будапеща се проведе европейският финал на кулинарните „Оскари“ „Бокюз д’Ор“. Тогава България участваше в престижното готварско състезание за трети път. На самото състезание завършихме на 20-о място, но въпреки това успяхме да представим България и това може само да ни радва.
В хода на състезанието се дава тема, по-която всеки екип трябва да създаде предястие и ястие в рамките на 5 часа и 30 минути. Темата на българските квалификации беше калкан, за предястие, и пиле, за ястие. Ние с екипа ми – помощникът ми, Симеон Николов, и треньорът ни, Юлия Панджерова – подготвихме калкана във вакуум на 51 градуса, така наречената техника „су вид“ и добавихме плънка от скариди с останалите филета от калкана като завършихме със сос от скариди, изсушен върху пчелна питка. Пилето, също го подготвихме със „су вид“ от вида „Лейбъл руж“, напълнихме с фарс от бутовете, спанак и фино смляно кашу, а външната обвивка направихме от хрупкави билки.
Нашето участие в европейски квалификации, определено е следващата крачка на България към повишаване на кулинарната ни култура. Необходими са ни такива изяви на български шеф готвачи на световната кулинарна сцена, не само за да заявим своето място сред добрите, но и за да черпим директно от извора нови техники, презентации, идеи. За мен участието в Бокюз д’Ор беше незабравимо. Срещнах се със световноизвестни личности в кулинарията, за които само съм си мечтал.
- Работили сте в Белгия в известен ресторант, но сте се завърнали в родината. Къде ви води професионалния ви опит сега? Ще ни изненадате ли с нещо ново в България?
Започнах ново предизвикателство в България в Се Ла Ви Ресторант-Клуб. Изготвихме менюто на ресторанта с авторски рецепти и всичко необходимо за идеален и неустоим вкус. Думите са излишни, когато говорим за ястия! Всичко е емоция, удоволствие и усещане от храната! Обожавам да готвя… и това ще си проличи в Се Ла Ви! Заповядайте и се уверете сами.
- И за финал, какво бихте казали на младите хора, които тепърва обмислят да се занимават професионално с готварство?
Бих им казал да не спират да дълбаят и да се учат, ако искат да успеят. Да опитат различни типове работа като ресторант, хотел, кетъринг и заведения за бързо хранене, защото всяко място може да ги научи на различни неща. За мен това е по-важно от книгите и рецептите. Да те винаги учат и помагат, но не винаги ще са наблизо. От изключително значение е един готвач да се научи да мисли, да разсъждава и да бъде колегиален, защото екипът е най-важен!