Начало » Интервю » Димитър Калбуров: Когато Джордж Клуни си легне вечер дали си казва: „Ех, живот си живее Брад Пит…“?

Димитър Калбуров: Когато Джордж Клуни си легне вечер дали си казва: „Ех, живот си живее Брад Пит…“?

  • bobi
  • 15 Дек. 2017
  •  Коментарите са изключени за Димитър Калбуров: Когато Джордж Клуни си легне вечер дали си казва: „Ех, живот си живее Брад Пит…“?

Димитър Калбуров е един oт нaй-пoпуляpните и xapесвaни aвтopи oт пpoектa „Пощенска кутия за приказки“. Негов двигател и инициатор е Гери Турийска, която успява да канализира една неподозирана енергия и култура в публиката. Кутията, както е известна инициативата сред почитателите й, превърна литературата в България в достъпно забавление за всички. Младият автор има и дебютен poмaн -„Мaмкa му“, като това е зaбaвнa истopия зa всичкo, нa кoетo се пoдлaгa един чoвек в иметo нa любoвтa и сексa.

Ти си един от най-популярните млади писатели в България. Ласкае ли те това?

Радва ме изключително много. Правя нещо, което обичам и имам щастието доста хора да го харесват. Когато знаеш, че има аудитория до която да достигнеш, си по-мотивиран да пишеш. Публиката придава смисъл на всичко. 

Каква е твоята лична кауза – за популярност, за развитие, за налагане на писателския елемент сред младите?

Харесва ми да разказвам истории и да споделям емоции, в които читателите потенциално да намират и себе си. Олеква, когато знаеш, че някой е изпитал същата тегоба, която и ти. Че го вълнуват същите неща, които и теб. Че мечтае за същото, за което и ти. Не мога да се изхвърля толкова и да кажа, че каузата ми е да накарам младите да четат, но пък ми се иска да го правят по-често. Книгите са нещо наистина велико. Да можеш в рамките на няколко дни да получиш наготово целия житейски опит на човек, който се е реализирал в нещо, което искаш за себе си… е безценно.

Как разбра, че ти се отдава да пишеш? В повечето случаи това става в часа по литература в училище. При теб така ли беше?

Истината е, че имах прекрасни учители, но не мога да кажа, че аз съм бил прекрасен ученик. Бях разсеян и незаинтригуван от учебния процес. Прекарвах часовете по литература предимно в спане, за което честно казано съжалявам. Детството ми мина в играене на видеоигри и в последствие футбол. В значително по-късен етап започнах да пиша.

Кое ти доставя по-голямо удоволствие – да четеш или да пишеш?

Определено са много различни емоции, но и двете карат въображението да работи. В едното водиш, в другото те водят. Най-добре се чувствам, когато намирам време да съчетавам и двете неща.

Много хора обичат да пишат, обаче след това го прибират в чекмеджето. Как се събира смелост, за да излезеш наяве с името си и мислите си?

Не е лесно да успееш да се пребориш с онези вътрешни гласове, които ти задават неудобни въпроси от сорта на: „Ами ако не им хареса?“; „Ами ако някой ти каже, че си много зле?“; „Ами ако наистина си много зле?“. Просто скачаш, а каквото има да се случва, ще се случи. Вярвам, че всеки трябва да пише, дори никога да не възнамерява да споделя написаното. Емоциите трябва да се изливат, било то и за да седят в някое чекмедже и да бъдат препрочетени след години. С времето забравяме какво сме изпитвали в даден момент и би могло да бъде полезно да си гo припомним някога.

Пишеш и по-разкрепостени неща, пишеш и прекалено лирични? До колко едното отразява теб самия и до колко другото е просто роля на артист?

Старая се да не зациклям само в един вид текстове. Както един готвач трябва да може да готви всичко, за да е възприеман като добър, така и един писател трябва да може да пише за всичко. Проба, грешка, взета поука и нова проба. Струва ми се като правилния подход във всички сфери. В разказите винаги се вихри художествен образ, а в стиховете съм просто аз.

Имаш ли муза всеки път? Има една сентенция, че не винаги артиста има муза. Тогава просто сяда и сам си я предизвиква.

Вероятно ако седнеш с идеята, че трябва да напишеш нещо, може и да успееш сам да намериш музата в себе си, но е по-трудно. Най-вълнуващо е, когато нещо наглед незначително те вдъхнови и всичко излезе за минути. С времето хората, които се занимават с писане, музика, кино и т.н., започват да са нащрек за подобни моменти. Нещо ти прави впечатление и си казваш: „Тук има песен, филм, книга.“

Отделяш доста от своите разкази на това как да плениш една жена. Ти до колко си овладял тази тънкост? Не ти ли прави впечатление че някак жените са по-нападателни, а мъжете се отбраняват?

Аз нямам такива впечатления, но вероятно се дължи на факта, че не посещавам места, на които да попадам на такъв тип жени. Истината е, че колкото и да изучаваш нежния пол, колкото и да четеш, колкото и да мислиш по темата, накрая пак се появява някоя, която ти скрива шапката и всичката теория и практика отиват по дяволите. Не мисля, че има правилен подход, с който да спечелиш една жена. Просто правиш каквото ти идва от вътре и ако е тя, нещата ще се получат.

В твоите разкази описваш забавни случки между двата пола. Сякаш животът на другите винаги е по-интересен. Защо се получава така?

Казват, че тревата на съседите винаги е по-зелена. Каквото и да имаме, се оглеждаме в чуждото, било то и само от любопитство или за сравнение. Може би просто човешката природа е такава, макар че имам известни съмнения, че когато Джордж Клуни си легне вечер, си казва: „Ех, живот си живее Брад Пит…“

От писане изкарват ли се пари? Може ли човек да работи като „писател“?

Не бих препоръчал на някого да става писател в България, освен ако не е мечтата на живота му. Има далеч по-сигурни и доходоносни професии. Пазарът е малък и в 99% от случаите възнагражденията са крайно несправедливи. Държавата печели повече от продадена книга, отколкото печели авторът, който я е писал няколко години. Реалността ни е такава. Аз за щастие работя с хора, които защитават интересите ми и попадам в онзи бленуван 1%, което ми позволява за момента да се занимавам само с писане.

Завърши с любим цитат от твой стих или разказ.

Откъс от „Мамка му“:
„Историята ѝ далеч не бе приятна и чак тогава ми стана ясно какъв човек стои срещу мен. Докато ми споделяше неща, които със сигурност не би казала на никого в трезво състояние, очите ѝ се насълзиха сякаш отново изживяваше всичко, а аз слушайки, го изживявах с нея. Превърнах се в един безпомощен наблюдател, който си мечтае наистина да е бил там, за да я прегърне силно и да ѝ бъде опора в най-тежките моменти. Ето там е работата, че когато тя свали всички маски… когато те допусне зад стените, които е издигнала, за да се пази от хората… когато я видиш по-безпомощна от всякога и душата ѝ е чисто гола пред теб… или всичката ѝ слабост те отблъсква завинаги и те кара да искаш да избягаш моментално… или се влюбваш неспасяемо. А на мен дори през ума не ми минаваше да си тръгна. Мамка му.“

Интервю на Борислав Борислв – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top