fbpx
Начало » Любопитно » СкандаУ: Може да си олимпийски огън, може и да си бенгалски

СкандаУ: Може да си олимпийски огън, може и да си бенгалски

  • bobi
  • 22 юни 2018
  •  Коментарите са изключени за СкандаУ: Може да си олимпийски огън, може и да си бенгалски

Момчета, дайте да започнем отначало. Кога е създадена група „СкандаУ“?

Лъчо: На този въпрос най-подходящия отговор може да получите от един сайт за информация, който се казва google.

Тото: Предполагаме, че е било някъде към 2010-та година. Тогава сме се събрали и от тогава сме група.

Спомняте ли си първата официално записана и разпространена песен на „СкандаУ“. Коя беше и имаше ли успех?

Лъчо: Ние и до ден днешен мисля, че нямаме официално разпространена песен… Въпросът е да се изкарват качествени продукти, нещата да изглеждат добре и да се работи много… Първата ни песен, която направихме по-като хората беше „Хляб и сол“ при Бате Пешо в студио Бъстер. И да ви кажа, не сме се бутали в никакви радиа и телевизии. Просто продуктът ни беше супер як и всички решиха, че е много модерно сега да поканят СкандаУ. Така че ако ви няма в телевизиите, направете нещо яко и ще ви има. Тоест пак стигаме до момента, в който трябва да си добър. И то не само да си добър, ами да имаш и критерии, които да не са кръчмарски.

Тото: И ако питаш мен, беше доста успешна, не само за времето си, ами и за това, което ние очаквахме да направим.

Вие как разпространявате песните си тогава?

Тото: В днешно време дистрибуцията и разпространението стигат до там, че това означава шерване на линкове. Пък професионално разпространено нещо не вярвам, че може да съществува като дефиниция. Даже току-що имах такъв пример. Едно момче ме попита как да му помогнем да направи хитове и да стане известен. Казах му, че той разполага с всичко, с което разполагат СкандаУ. Разполага с фейсбук, инстаграм, ютуб и останалите социални мрежи, с които разполагаме и ние. Така че имаме равен старт. Преди беше лесно да се оплакваш, че не си популярен. Вече няма с какво да се оплакваш, освен с таланта си. Всички сме наравно. Това, което го имат Скандау, го има момчето от Русе, например. Една малка подсказка обаче – За да стигнете до масовата публика, трябва масова музика.

През какви трудности минават едни самопродуциращи се млади изпълнители?

Тото: Така… Лъчо е на 26, аз съм на 27, значи махаме млади. През ей такива въпроси, между другото (смях). Трудно е, защото хората не разбират… Сравняват ни в гледания, в ей такива глупави неща, а не разбират от къде идва гледаемостта. Това е част от самопродуцирането – излизането на една песен, заснемането, финансирането на тези проекти, да се поддържаш след неуспешен проект… А като си изпълнител, който се самопродуцира, имаш много повече неуспешни, отколкото успешни проекти. И трудната част е когато имаш много неуспешни проекти, тогава как оцеляваш и как продължаваш да се самопродуцираш. Трудно е да се вадят пари и да се дават пари, особено когато следващия проект също не е успешен и следващия и следващия и става все по-трудно… Просто в един момент тръгваш нагоре и имаш пари. Няма какво да се лъжем.

Лъчо: И така започваш да се самопродуцираш. А това, което не е вадене на пари, е постоянство и бачкане и търсене на начин да имаш по-добър процент успешни, отколкото неуспешни проекти. И да знаеш с всеки един проект както целиш и какво дефинира въпросния проект като успешен…

Каква е разликата с това да имаш продуцент, който да се грижи за теб като артист?

Тото: Като имаш продуцент той таргетира вместо теб. А в случая, когато се самопродуцираш се оказва, че трябва да си музикант, което в случая ние не сме, да си рапър, да си текстописец, да си маркетолог и да си таргетираш нещата. В повечето случаи си млад, не се хващаш на 40 да го правиш това. Правиш го като младеж, даже като дете на 16-17 годишен и тогава няма как да имаш знанията на един продуцент.

Какво ви е мнението за това как се случват нещата в България?

Лъчо: От една страна е по-добре да имаш продуцент, защото често се разминават представите на изпълнителя къде трябва да иде и до къде трябва да стигне продукта и за какви хора е предназначен и представите на мениджъра, който трябва да съпроводи продукта и изпълнителя някъде и често се озоваваш там, където не си очаквал да бъдеш. Според мен продуцентите в България в младите творци и изпълнители виждат само един плод, който минава през една сокоизстисквачка и после го хвърлят, така че по-добре да си стигнеш до ноу-хау-а сам и да сгрешиш много пъти, вместо да те изсмучат и да не разбереш какво си направил, какво са ти направили и какво стана с тази кариера. Може да си олимпийски огън, може и да си бенгалски огън. Това си зависи от теб!

Тото: Това много често се случва след Х-фактор и други формати, защото ги хващат, изсмукват ги и ги изхвърлят като опаковки от портокали. Но имат право, защото казват: „Ние пък сме ви създали.“ И това е така.

Кой е най-големият успех до този момент?

Тото: 2017-ма цялата. Не знам дали можем да назовем само едно нещо. Можем да кажем, че от музикална гледна точка беше “Replay“-a (тяхна песен). Но пък Replay-а сигурно нямаше да достигне до толкова хора, ако не беше предаването ни „Не питай google, питай СкандаУ“. И песента „Мафия“ (друга песен), да, защото тя е номинирана за песен на годината. И фактът, че станахме група на годината. Много са нещата. Голям успех. А аз бях и в Биг Брадър. Въобще има толкова много неща тази година. Но предполагам всичко тръгна от „Не питай google, питай СкандаУ“ в нашия канал в ютуб.

Лъчо: Най-големият ни успех е, че спряхме да си казваме: „Абе това го прави този, това го прави онзи.“ Всеки прави нещо обаче всеки го прави по уникален начин така че нека никой не го спира това, че иска да прави нещо, което някой друг прави.  За да си намериш място, трябва да изместиш някого. И ако имаш скрупули от това, че ще си по-добър от някой друг, въобще не започвай да правиш нещо.

Какъв съвет ще да дадете на хората, които искат да успеят?

Тото: Като начало да не си мислят, че има кой знае колко много пространство не само в музиката. Тук е като в завода – трябва някой да бъде уволнен, за да дойдеш ти на работа. Така че в случая този човек, който ще бъде уволнен, ти ще го уволниш, ако си по-добър от него. Има едни представете си 10 места, на които трябва да седнеш, за да си в най-добрите. Това означава, че трябва да си по-добър от някой, който седи. А е трудно, когато има някой преди теб седнал там с опит. Но правиш същото, като него, само че по-добре.

Имате ли спорове в групата? Ако да, най-вече по какви теми дискутирате и спорите?

Тото: Ние не спорим, а разсъждаваме. Дори не знаем кой в коя тема и на къде ще хване в разсъждението. Това, което могат да се нарека спорове, са ефектите в песента и цветовите корекции в клиповете. В повечето случаи единия знае другия в кое е по-добър от него и по-скоро се вслушване един в друг. Това е организъм – като дясната ръка може да хване, няма нужда лявата да се пробва. Достатъчно умни сме и двамата, всъщност тримата с Бате Пешо, за да знаем на кой къде са му силите и кой на кого да се довери.

Лъчо: Спорим като ходим да ритаме защо не сме си подали топката.

Славата по-скоро пречи или помага? Как успявате да сте стъпили здраво на земята?

Лъчо: Като знаеш как си я добил тази слава е много по-лесно да си останеш на земята. Като станеш много важен без да си се борил за тази важност си мислиш, че ти просто така си се родил и всички други хора са някаква по-низша твоя версия и трябва да си голям гъзар, а това не ти влияе добре. Пък като си си го извоювал, имаш правото да стъпиш и да кажеш „Аз съм.“ обаче тогава не чувстваш тази нужда… То ще им пречи не само самата слава ами и методите, по които се опитват да я постигнат и тази депресия, която ги подгонва, когато нямат 115 лайка в инстаграм. Тези неща са все гадни неща и това са някакви състезания. Не можеш да си Минчо от Чепръчене и да се състезаваш с Риана в инстаграм.

Тото: Славата много зависи за какво ти е и какво ще я правиш. Другото, което е, че славата в днешно време е станала едно такова понятие, че дали е нужно въобще да сме популярни, защото в нашият случай, ако гледаме от това, че трябва да си изхранваме семействата и нас самите – това означава, че ни помага, защото славата ни докарва до работа и изкарваме пари. А ако е важно за нас, така както е важно за децата в училище да са популярни било то нужно или не, в случая на тях ще им пречи. Обаче те забравят за това и са сърдити и това ги докарва до депресия, че всъщност Минчо от Чепръчене не може има тази слава, която имат СкандаУ и не разбира защо СкандаУ я имат. Тя славата е нещо като вдигане на тежести – отиваш там, гледаш, че някой вдига жестока тежест, заставаш и ти, чупиш си кръста и си заминаваш. За славата трябват тренировки, за да може като дойде, да можеш да я носиш тази тежест. Защото много хора искат да вдигат славата, но не знаят, че тя ще им счупи кръста.

Коя е любимата мисъл на всеки един от вас?

Тото: Гладката мисъл. Обожавам някой да говори правилно и гладко без да използва „Ъъъ“, като коментаторите по мачовете и да няма „Разбираш ли ме?“, „В смисъл“ и други паразитни простотии.

Лъчо: Моята пък любима мисъл е острата. Тези мисъл, която протича бързо, точно и ясно без излишни мънкания.

Тото: Много благодарим на списание „Образование“ – да сте живи и здрави! Пожелаваме ви успех! #СкандаУСаГосподи – вярвайте в това, вярвайте и на нас – дайте ни 800 дни.

Интервю на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top