Марс е най-голямата знаменитост в нашата Слънчева система. Желанието за стъпване на червената планета и евентуална колонизация е тема, която се дискутира постоянно. И към момента Марс е най-актуалната тема, защото роувърът Perseverance (или на кратко „Пърси“) вече кацна на повърхността и дори засне редица снимки и видеоклип как каца. Видеото наистина е впечатляващо и ни дава по-добро усещане за гледките и звуците на Червената планета.
Там има нещо специално. И „Пърси“ може да го направи още по-специално място, защото, кацнал в кратера Джезеро – предполагайки, че там някога уж е текла вода – може да ни даде данни, които да преобърнат представите ни за живота.
Самата мисъл да стъпим на Марс е невероятна. Много астронавти биха били съгласни да го направят, а не само роботи като „Пърси“. Но имайте предвид, че пътуването до Марс няма да е лесно.
Никога не е имало по-подходящ момент да отидем някъде, където човек не е стъпвал преди. Да последваме роботите и да посетим планетите от Слънчевата система. Затова нека да видим и как се стига до Червената планета и какво ни очаква.
Твърди се, че човекът, който първи ще стъпи на Марс, вече е роден. Представете си, че сте вие. Какво трябва да знаете? Как ще стигнете там? Какво трябва да видите там? Какво да избягвате?
Има някои основни неща, които всички трябва да разберем за Червената планета, преди да тръгнем натам. Повечето дни ще са ясни и слънчеви, но студени. Средната температура на Марс е като на Антарктика по средата на зимата. (около -60 градуса). Марс е малка планета – по-малка наполовина от Земята и има една трета от нейната гравитация. Горе-долу площта е колкото земната суша без океаните. Ако имаше пътища на Марс – щяхте да го обиколите за 2 седмици.
Имайте предвид, че планетата не е много гостоприемна. Проблемът е, че атмосферата е толкова тънка и студена, че вода няма, а съществува под формата на солиден лед под почвата и бегла пара във въздуха. Но не и като течност на повърхността. Може да видите и редки фини облаци, но не си мислете, че това ще е дъжд. Цялата планета е по-суха и от най-солидната пустиня на Земята. Не е имало капка дъжд на Червената планета от милиони, а може би милиарди години – никой не знае с точност.
Но някога може би е имало вода на Марс. Това е и основната цел на всички тези проучвания. Защото много от долините са изровени, което е предположение за течащи води някога. Нещата са били по-различни и това е забележително.
Може би преди време това е било гостоприемна планета с течаща вода и подходяща атмосфера, която задържа климат. Сега се опитваме да разберем защо се е променила и как и дори да направим аналогия със Земята, което е важно за следващите поколения.
Факт е, че Марс прилича много на Земята. Това я прави толкова интересна.
Нека да разгледаме и цветовете на Марс. Те са от много тясна палитра. Цветовата гама е основана на ръждата. Богатите на железни оксиди скали и почва и ръждивия прах постоянно се носят в студената и суха атмосфера. В туристическите брошури за Марс няма да видите синьо небе. То ще бъде кехлибарено. Прашните частици не само придават розов оттенък на небето, но и разсейват слънчевата светлина.
Мечтата за Марс и самото пътуване до там са две много различни неща. Марс може да ни е съсед, но 56 милиона километра до най-близката му точка са много дълъг път от дома. За отиването до Марс общо взето има само три проблема – как да стигнем до там, как да оцелеем и как да се върнем.
Да стигнем до Марс е невероятно трудно. Преди време много от мисиите до Марс се проваляха. Проваляха се по много причини – ракетите експлодират или корабите просто изчезват безследно.
В действителност кацането на Марс винаги е 50 на 50. Затова и сме толкова щастливи, че „Пърси“ вече е там. Но също така нека не забравяме и точното излитане от Земята. Най-подходящото време да се пътува до Марс и всъщност единственото време е, когато Земята и Червената планета се наредят в една линия. Трябва да се изчака правилната позиция, за да можем да стигнем от точка А до точка Б. Трябва да сме готови, защото, ако изпуснем времето, трябва да чакаме 26 месеца.
Имайте предвид, че пътуването до Марс продължава около 3 години. Ако сравняваме с Луната – може да отидем до там и да се върнем за 1 седмица. Пътуването също е сложно. Трябва да си носите достатъчно храна, трябва да рециклирате кислорода и водата. Това е сериозно начинание. След 3 дни Земята изглежда много малка, след седмица вече почти не се вижда. Изведнъж осъзнавате, че сте в открития Космос и ще мине много време преди да се върнете у дома. И преди да тръгнем трябва да имаме всичко необходимо за там.
Но нека се фокусираме над пристигането. Комбинацията от бързата скорост, тънката атмосфера и гравитацията два пъти колкото Лунната – прави Марс едно от най-трудните места за кацане в Слънчевата система. Дори за роботи като „Пърси“. Първо навлизаме в атмосфетата поне 27 пъти с по-висока скорост от скоростта на звука. От момента на навлизане в атмосферата до достигане до повърхността има 6 минути. Преживяването е адско… Използва се топлинен щит, за да се намали скоростта до 2 пъти скоростта на звука и след това се отваря свръхзвуков парашут. Всичко е много сложно и трябва да стане точно навреме. Най-лошият момент е контактът с повърхността. Там няма писти, няма равни места за кацане и не можеш да контролираш с точност къде ще паднеш. Най-вероятно ще кацнете върху скали. Използват се и ракетни мотори доста често, за да можеш внимателно да кацнеш до повърхността. И да се надяваме, че скалите са малки, за да не пробият корпуса при кацането. Трябва си и късмет малко.
На Марс всичко е опасно, дори прахът. От една страна слабата гравитация ще ви даде невероятни скачащи умения, но от друга – атмосфера почти липсва. Тук не може да се диша. Не може да махнете скафандъра. Ако махнете скафандъра, течностите на лицето ви ще започнат да врат като вода. Съветът е да държите скафандъра си плътно затворен, но досега все още нямаме такъв подходящ костюм за пътуване до Марс. Съществуващите костюми са твърде тежки, тромави и сложни за негостроприемна планета.
Планетата е опасна и за метеорити. Много изследвания показват, че всяка година се появяват ново „дупки“ на планетата, което е знак за удари от метеорит. Не е сигурно и дали марсианските луни ще останат още дълго т.е. дали Марс ще е на мястото си. Изчислено е, че след 50 милиона години една от двете Луни на Марс ще падне на повърхността. Последствията ще са бъдат една планета с пръстен лунен прах, който ще съперничи на Сатурн.
Но това са опасности, които само можем да предполагаме. Реалните опасности са времето – сухо и студено. Това прави дългият предстои труден. Марсианските пустини са едновременно замръзнали и изгорели от Слънцето. При липса на Озонов Слойн, нивото на ултравиолетовото облъчване е толкова високо, че всеки незащитен организъм, дори микроб, ще се изпече за минути. Затова и се изпращат само роботи, а не хора. Проблемът е, че роботите не могат да експериментират, за разлика от хората. Поне засега. Може би чакаме новите технологии.
При всички случаи опаснотите на Марс са много големи и трябва да подходим наистина отговорно. И може би човечеството се надява, че хора като Илон Мъск, наистина ще осъществят голямата цел. Мъск ще се постарае да се изпратят хора през следващите 5 години. Но ще бъде любопитно и каква е идеята на филантропа как точно да се изгради трайна колония на планетата с оглед на условията. Според него там може да има „самоиздържаща се цивилизация“, която да използва тамошните ресурси и да не се нуждае от помощ от Земята. Към този момент това изглежда в сферата на фантазиите, но ще видим… Нека времето да покаже!
