Чарлз Дарвин – един от най-важните хора за човечеството със своята теория за произхода на видовете чрез естествен подбод – е роден в Шрузбъри, Англия на 12 февруари 1809-та година. Интересното е, че на тази дата е роден и Ейбрахам Линкълн. Дарвин е човекът, който най-убедително е доказал защо хората и животните са такива, каквито ги познаваме днес.
Такава е теорията на еволюцията според него – идеята е, че хората и животните не са били такива, каквито ги познаваме днес, а са се променяли малко по малко в продължение на милиони години. Всъщност Дарвиновата теория е приета за основа на съвременната еволюционна теория. Срещнала много привърженици и противници, теорията е дала силен тласък за разкриване на голяма част от загадките, свързани с еволюционния процес.
Но нека първо да разкажем животът на Чарлз Дарвин. Още на 16 младият Чарлс се записва в Единбургския университет да следва медицина, но медицината и анатомията му се виждат досадни и след известно време се прехвърля в Кеймбридж да учи за духовник. Там заниманията по езда и стрелба са далеч по-приятни от учението. Въпреки това успява да направи такова впечатление на един от професорите си, че той го препоръчва за естественик при изследователското пътешествие на кораба „Бийгъл“. Отначало баща му е против тази служба, защото се опасява, че тя ще бъде още един повод Чарлз да не заляга сериозно над учението. За щастие бащата е убеден и дава съгласието си за това пътуване, което ще се окаже едно от най-плодотворните в историята на западната наука.
През 1831-ва година Чарлз Дарвин се качва на „Бийгъл“. Тогава той е на 22 години и прекарва цели 5 години на кораба. Там обикаля света – обхожда, без да бърза, южноамериканското крайбрежие, изследва самотните острови Галапагос и посещава други в Тихия, Индийския и южната част на Атлантическия океан. При това продължително пътешествие Дарвин вижда с очите си природни чудеса, посещава първобитни племена, открива много вкаменелости и наблюдава още повече растения и животински видове. Прави подробни бележки за всичко видяно. Те стават основа на почти всички негови трудове; от тях той извлича много от основните си идеи и цяло богатство от данни, които му дават възможност да наложи теориите си.
Младият изследовател се прибира точно след 5 години – през 1836-та година и през следващите 20 години започва да публикува редица изследвания под формата на книги, статии и публикации, като те го утвърждават като един от най-добрите биолози на Англия, които света е виждал някога. Малко след като се е върнал – през 1837 г. Дарвин вече е убеден, че животинските и растителните видове не са неизменни, а се развиват заедно с геологичната история. Но по това време той още няма представа каква е причината за такава еволюция. В 1838 г. прочита „Очерк върху принципа за населението“ от Томас Малтус, който му дава ключ към разбирането, че естественият подбор е резултат от борбата за оцеляване. Но дори след като е формулирал принципа за естествения подбор, Дарвин не бърза да представи възгледите си в печатен вид. Той съзнава, че теорията му ще предизвика отпор, и затова още дълго подбира доказателства и подрежда аргументите си.
През следващите години – от 1842-ра до 1858-ма година Дарвин пише доста често за своята теория и внася добавки и поправки в големия си труд. Ключовоти тук е, че Чарлз получава ръкопис от Алфрид Ръсел Уолас (английски естественик по това време в Индия), който излага своя идея за еволюцията. Във всеки важен пункт неговата теория съвпада с Дарвиновата. Алфрид я е разработил напълно самостоятелно и изпраща ръкописа си на Дарвин, за да получи оценката и мнението на един утвърден учен, преди да го публикува. Положението е смущаващо и лесно би могло да доведе до неприятен спор за предимство. Но това не става. Напротив, още следващия месец ръкописът на Уолас и кратко изложение на Дарвиновия труд са представени като съвместен доклад пред един научен форум. Колкото и странно да е, този доклад не привлича особено внимание. Обаче Дарвиновата книга, публикувана следващата година, предизвиква небивал шум. Фактически може би няма научен труд, който да е обсъждан толкова нашироко и стръвно от учени и от обикновени граждани, както „За произхода на видовете чрез естествен подбор“.
Книгата е преведена на много езици и става основно научно помагало, което привлича вниманието на всички слоеве на населението. Възниква терминът дарвинизъм, който става идейно течение за всички теории, включващи процесите на еволюция.
Споровете продължават чак до 1871 г., когато Дарвин публикува „Появата на човека и подборът в зависимост от половия живот“. Тази книга, в която е застъпена тезата, че човекът е произлязъл от маймуноподобни същества, налива масло в огъня на още нестихналите препирни. Самият Дарвин не участва лично в публичните разисквания върху своите теории. Здравословното му състояние е лошо още от пътешествието с „Бийгъл“ (страда от т. нар. Шагасова болест, предизвикана от ухапвания на насекоми, която рецидивира).
Имайте предвид, че Дарвин не е първоят човек, който застъпва теорията за еволюцията. Много учени преди него са говорили за нея, като например френският естественик Ламарк и самият баща на Дарвин – Еразъм Дарвин. Но хипотезите им не са приети от научния свят, защото никой от тях не е успял да приведе убедителни обяснения за това как става еволюцията. Голямата заслуга на Дарвин е, че той не само обяснява механизма на естествения подбор, но и представя многобройни убедителни доказателства в подкрепа на идеите си.
Много интересно и просто обяснение имат за „естествения подбор“, което се разпространява сред хората. Представете си, че се раждат много малки жирафчета. Те няма как да са все еднакви, нали? На някои вратовете са по-дълги, на други – по-къси. Когато порастват, тези с по-дългите вратове стигат до повече листа, хранят се повече, стават по-силни, по-лесно си намират партньор и си имат деца. Тези с късите вратове по-често остават бездетни. Така повече от следващото поколение жирафчета ще приличат на дълговратите си родители. И дългите вратове ще се срещат все по-често. В други случаи пък случайното предимство може да помогне да се избягват хищници и т.н.
Така по естествен начин се получават определени качества – дългият врат при жирафа, хоботът при слона, бързината на гепарда и т.н.
Това се нарича „естествен подбор“.
А има ли „изкуствен подбор“? Има! Това е, когато хората нарочно събират в двойка животни с определени качества, за да получат бебета с още по-силни такива качества… така например са се получили безбройните породи кучета, които не се срещат в този си вид в природата. Иначе как дакелът, мопсът и далматинецът ще се получат от общ прадядо вълк?
В детайли за теорията му
Според Дарвиновата теория на еволюцията хората са еволюирали от водни растения до водни животни. С промените на времето и условията на живот са се пренесли да живеят на сушата и в последствие по дърветата. Слизайки отново на земята, те се превърнали в маймуни и накрая еволюирали в съвременните хора с култура и мисъл. Базирайки се на тези изчисления, не са минали повече от десет хиляди години от същинската поява на човешката цивилизация. Ако погледнем още по-назад във времето, дори връзването на възли за отбелязване на събитията не е съществувало. Онези хора се обличали с листа от дърветата и се хранели със сурово месо. Ако се погледне още по-назад, те били напълно диви и примитивни. Може би дори не са знаели как да използват огъня.
Тук обаче откриваме проблем. Редица останки от древни култури на много места по света датират от много преди историята на нашата човешка цивилизация. Тези древни останки имат доста високо ниво на художествена изработка. От гледна точка на художествена стойност те са на доста високо ниво. Съвременното човечество просто имитира изкуствата на древните, а те имат много висока художествена стойност. Те обаче са реликви отпреди над сто хиляди години, отпреди няколкостотин хиляди години, отпреди няколко милиона години или дори отпреди над сто милиона години.
3 интересни факта за Чарлз Дарвин
- Сватбата
Преди да се ожени, Чарлз съставя списък с плюсовете и минусите, които води след себе си това събитие. В графата “Жени се” изброява всички предимства на брака сред които слага “деца”, “постоянен спътник”, “общуване”.
В графата “Не се жени” поставя “свободата да ходи, където пожелае”, “загубата на време” и “по-малко пари за книги”.
Плюсовете надделяват, а и той среща очарователната, интелигентна и културна Ема Уеджууд, която е негова братовчедка и е с девет месеца по-голяма. Женят се на 29 януари 1839 г. Двамата имат 10 деца, въпреки че три от тях умират, преди да навършат пълнолетие. Ученият бил отдаден баща и необичайно внимателен към децата си.
- Болестите
Чарлз често страда от мъчително главоболие, сърцебиене, пристъпи на гадене, а в някои случаи и изтощение. Състоянието му се влошава и от безкрайното количество часове, които посвещава на работата си. Причината за тези негови неразположения остава неизвестна и опитите за лечение имат само мимолетен успех.
Състоянията му се проявяват до края на живота му. Твърди се, че те може би са в резултат на паразитно заболяване, известно като “болест на Шагас” – тропическа болест, разпространявана най-често от летящи дървеници.
- Смъртта
Чарлз Дарвин умира на 19 април 1882 година. След смъртта му, приятелите и колегите му отправят искане пред високопоставени лица, ученият да бъде погребан в Уестминстърското абатство. Погребението му се състои на 26 април. Присъстват хиляди хора. Той става един от петимата нечленове на британското кралско семейство, на които през XIX в. е оказана честта да бъдат погребани с държавни почести.
