Има всеобщи твърдения, че хората не се променят, но това не е вярно.
Хората се променят и видоизменят толкова, че самите те не могат да се познаят. Истината е, че човек оформя своите качества поради средата, в която расте и след това живее. Не би трябвало всеки човек има свои качества от раждането и просто ги поддържа, докато е жив. Не би било редно да вярваме на твърдения, че „той си е такъв“. Той не е такъв. Просто в момента е такъв. Утре ще бъде друг. Трети ден ще бъде този, който си пожелае.
Мислите си, че ме познавате? Грешите. Съучениците ми в първото ми училище също сигурно си мислят, че ме познават. След това се преместих в друга гимназия. Най-вероятно и те си мислят, че ме познават. Колегите ми в университета също си мислят, че ме познават. Колегите ми от работата също. Родителите ми пък смятат, че съм отворена книга за тях. Истината е, че всички грешат. През годините съм се видоизменил толкова, че всички грешат, че ме познават. Със сигурност всеки се е променил, откакто е бил в училище. Не говоря дали е за добро или за лошо. Нелепо е да твърдим, че щом сме седяли чин до чин с някой в училище, то той ще бъде същият и няма да се трансформира през годините. Същото е и с университета или след това с работата. Ако погледнем времето назад, със сигурност ще забележим, че не сме същите от преди 5 години. Та, ние не сме същите от преди месеци… Виждаме си грешките и успехите и благодарение на тях успяваме да градим върху себе си.
Мигновена промяна също обаче трудно се постига. По-скоро неусетно се променяме. Всички се надяваме за по-добро, защото е по-добре да гледаме към звездите.
Мигновената промяна обаче е трудна за постигане. Въпреки че всички сме чували изречението, че след дадено събитие вече не сме същите. И да, определено се случва. Има събития в живота ни, които ни разтърсват из основи. Това са тези събития, които ще помним цял живот. Е, може да не ги помнил цял живот, но със сигурност поне един голям етап от време. Това са събития, които идват, разтърсват ни и си заминават. Ние не сме подготвени за тях. Затова ни разтърсват. Оттам нататък трябва да се оправяме, както можем. Ако досега не сме преживяли такива момент, то със сигурност ще се промени – за добро или за лошо. Но няма как да убедим никого в това, докато не му се случи. Чак тогава разбира, че в това изказване има доза истина.
Днес говорим за големите събития, които ни променят изведнъж. Ние самите дори в началото не си вярваме, че сме толкова променени. Сякаш мозъкът ни вече работи на друга честота. Мисли по различен начин. Виждаме света по различен начин. Сякаш искаме да градим наново. Сякаш досега сме били като в сън. Нещата са били пред очите ни, а ние не сме ги виждали. Не сме ги виждали, защото мозъкът пък тогава е работил на друга честота. Затова не може и да си повярваме как за момент вече сме се променили. И най-вероятно никога няма да бъдем същите. Можем да бъдем по-добри, можем да бъдем и по-лоши, но никога същите. Въпросът е как да убедим другите, че има промяна в нас. Единствено и само с действия. Тук думите не помагат. Не помагат, защото всеки може да каже каквото иска. Важно е какво ще свърши.
Не е нужно обаче да убеждаме никой в промяната. Тези, които искат да я видят, ще я видят. Важното е ние да се чувстваме щастливи от нея – да ни е направила по-добри и по-отговорни. Затова нека завършим с един пасаж, който ще ни отвори съзнанието за промяната:
„Промяната идва като лек ветрец, който развява завесите по изгрев слънце; като приятния аромат на дивите цветя, дори на тревата. „ /Джон Стайнбек/
Материал на Борислав Борисов – Bobby
