fbpx
Начало » Интервю » Учител в Италия: Електронното обучение не е заместител на истинското

Учител в Италия: Електронното обучение не е заместител на истинското

  • bobi
  • 19 мар. 2020
  •  Коментарите са изключени за Учител в Италия: Електронното обучение не е заместител на истинското

През изминалата седмица имаше драстични промени в целия свят и най-вече в Италия. Първо стартира с блокиране на Северна Италия и спиране на учебната дейност на училища и университети. В момента цялата държава е блокирана, не само Северната част. Има и за какво да е така.

Затова нека чуем и мнението на един учител от Тоскана и да проследим как се справят с образованието там.

Животът като начален учител тук в Тоскана се промени коренно. Работя в частно международно училище. Предишният ми живот беше да ходя до училището, да преподавам в класната стая. Сега вече ситуацията е друга – преподавам онлайн и се наслаждаваме на виртуалното изживяване.

В страната имаше много разговори за това дали коронавирусът ще въведе нова ера на домашна работа и електронно обучение. В началото на дискусиите всички го харесваха това обучение, но сега нещата сякаш започват да изглеждат по друг начин. 

Моето училище работи по онлайн образец, като в Азия – там сработи обучението. Използваме софтуери за комуникация, като Google Hangouts, Zoom, Facetime, Microsoft Teams и приложение за електронно обучение с името Seesaw.

Аз живея в апартамент от 40 квадрата. Това пространство вече е своеобразна виртуална класна стая. Преди в тази стая гледах телевизия и си почивах, сега вече е моето студио – тук записвам и снимам обяснения на задачи, правя демонстрации. Преди готвех, сега е стая за реквизит. Онзи ден, например, залепих две ролки тоалетна хартия, за да направя бедрена кост на крава. Върху хартията направих и малки рисунки с конфитюр, за да визуализирам на децата един урок за Месопотамия и костите на животните.

Като цяло вече нямам личен живот. Той върви заедно с професионалния. Вече се усеща още повече сливането на двата живота със затварянето на всички заведения навън. Полицията така или иначе ни разпитва, ако излезем. За щастие имам съквартирант и си говорим, поддържаме жив контакт. Много от моите приятели живеят сами и това е доста изолиращо, а знаем, че човек е социално животно. Това ще се отрази и на психичното здраве на хората.

Опитвам се още от предишния ден да си направя програма за деня. Благодарение на Seesaw бързо синхронизираме всички програмата ни. Искам децата ни да са отговорни сами за ученето и затова им делигирам права – за да са ангажирани и те самите. Използваме Facetime – обаждам се на осем от децата в моя клас и работим по задачите. После се обаждам на още осем. Хубаво е и семейството и в частност родителите да вземат отношение по учебния процес. Миналата седмица чух родител на едно от децата да се развеселява, когато чу сина си да говори на английски.

Въпреки това, на всички ни е ясно, че този модел работи само за деца, които имат възможности и между нас казано – технологичен ресурс. Аз работя в частно училище и всички деца имат iPad. Приятелите ми, които преподават в държавни училища, споделят друго – постоянно отпечатват купчини документи, съдържащи упражненията на децата. Родителите събират тези листа в понеделник сутринта. И тогава всичко лежи само на съвестта на децата дали изпълняват задачите си или не…

Ролята на родителите е от решаващо значение тук. В момента цялата страна е блокирана, както казах, и децата имат наблизо родителите си, за да им помагат с техните училищни задачи. Чудя се, обаче, ако родителят излезе на работа и остави детето само, какво ще се случи?

Забелязвам, че макар децата да имат желание да учат, много от тях бързо се разсейват и вършат доста по-малко работа, като цяло. Родителите пък не са учители и не могат да бъдат адекватни толкова, колкото нас. Просто не са обучени да преподават и не ги виня. Тежко е за един родител да остави своите задачи на заден план и да преподава на детето си. Все пак хората работят и имат доста ангажименти през деня.

Основното ми притеснение е за благосъстоянието на децата, а не за образованието им. Децата имат много енергия и имат нужда от пространство, за да тече. По цял ден учат на закрито и нямат възможност да общуват. Децата, които имат в къщата си градина, се справят доста по-добре. Някои от колегите ми се притесняват, че децата изпадат в дупка, като постоянно седят на таблета. Аз лично се опитвам да завършвам всеки урок с някоя забавна физиономия или виц или нещо друго забавно, за да имаме по-ведро настроение.

Надявам се, че на 3-ти април всичко ще приключи, както е обещало правителството. Този вирус даде възможности на едно ново учене, което има своите позитиви, но и своите негативи. Разбирам, че това е вълнуваща стъпка напред в образованието и дигитална грамотност, но цената е висока – децата изпадат в дупка и тази учебна среда влияе на емоциите и чувствата им. Замислете се.

Lizzie Winter – учител в Тоскана

Източник: The Guardian

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top