Във вселената има милиарди звезди, но само една доминира в Слънчевата система – Слънцето. То е сфера, съставена основно от водород и хелий, и нагорещена до състояние на плазма, достигаща температура от милиони градуси. Повърхността му е разкъсвана от мощни експлозии, които пораждат радиационни бури, вилнеещи из космоса.
Нашето Слънце е звезда тип „жълто джудже“. Жълто, заради цвета на повърхността му, и джудже, защото е сравнително малка звезда. Но определението „малка“ е относително. Обемът му е достатъчен да събере милион планети като Земята. То е широко 1.6 млн км. Температурата на повърхността му е 5 500 градуса по Целзий. Мощността му се равнява на 380 млрд. млрд. мегавата. За една секунда Слънцето произвежда повече енергия, отколкото е изразходила човешката цивилизация до сега. Това е изключителна мощност. Невероятно е, че то прави това от милиарди години.
Първите астрономи не са успявали да разберат как Слънцето произвежда толкова много енергия от толкова дълго време. Това е била първата загадка. В началото на 19-ти век учените предполагали, че на Слънцето гори подобен огън, като нашият на Земята и че имало някакво гориво, вероятно въглища. Но тази идея срещнала сериозен проблем. Ако искаме един огън да продължава да гори, трябва да слагаме дърва. Той ще гори може би един час и след това пак ще трябва да сложим дърва. Ако имахме парче дърво голямо колкото Слънцето и достатъчно кислород, то ще изгори за 5 или 6 хиляди години. Това е доста време, но не е достатъчно да поддържа живота на Земята.
В началото на 20-ти век, въглеродното датиране на скалите и вкаменелостите доказва, че Слънцето е съществувало и е поддържало планетата топла не от хиляди, а от три милиарда години. През 20-те години на 20-ти век, учените намират отговора на загадката – ядрената реакция – процесът, който е отговорен за водородната бомба. Реакцията възниква, когато атомите се удрят един в друг с голяма скорост и буквално се сливат. За да се осъществи това, условията трябва да са перфектни.
Ядрото на Слънцето е идеално място за ядрени реакции. То е най-горещото място в слънчевата система с температура от 15 000 000 по Целзий. Освен това е и изключително плътно. Плътността му е 10 пъти по-голяма от тази на оловото. Дори и при тази плътност, то не е твърдо, защото високата му температура го поддържа в състояние на плазма.
В Слънцето има милиарди частици, блъскащи се една в друга. Прилича на огромна космическа маса за билярд. Няма значение колко силно ще ударите топката. Тя никога няма да се слее с другата топка. Но плътността в ядрото на Слънцето е толкова голяма, че ако два предмета се сблъскат, те ще се слеят. Тези предмети са водородни атоми, сливащи се заради огромното налягане и образуващи хелиеви атоми. Получилият се след този процес на сливане атом, е малко по-лек от общото тегло на двата, които са се слели. Липсващата маса се отделя под формата на енергия. Всяка секунда 600 млн. тона водород се преобразуват в 595 млн. тона хелий. Тези 5 млн. тона изгубена маса се превръщат в енергия, еквивалентна на един милиард водородни бомби с мощност от по един мегатон. Това се случва всяка секунда.
От космическа гледна точка, в центровете на звездите се произвежда безплатна енергия.
Слънчевата светлина е един от най-важните фактори за живота. Но начинът, по който светлината достига до нас, се оказва доста интересен. Създадената при процеса на сливане, енергия бива изнасяна от ядрото посредством светлинни и топлинни частици, наречени фотони. Те пренасят слънчевата топлина на Земята. За да стигнат до Земята, тези светещи пътешественици трябва първо да преминат през всички слоеве на Слънцето, като през кръговете на ада. Първо фотоните навлизат в дебелата 297 000 км. зона на лъчев пренос. Тази зона е толкова плътна, че фотоните постоянно се удрят в други частици, като водородните и хелиевите атоми. Фотоните извършват зигзагообразно движение, наричано от астрономите „хаотичен ход“.
Един фотон не може да избегне непрестанните сблъсъци, затова той бива поглъщан и излъчван наново от атомите милион пъти. Тъй като във външните слоеве плътността намалява, сблъсъците намаляват и за фотоните става по-лесно. Когато достигат до 210 000 км. от повърхността, фотоните навлизат в конвективната зона и скоростта им се увеличава. Те биват подпомагани от един вид кипене, при което огромни колони от газ ги издигат със скорост стотици км/ч. Така фотоните излизат на повърхността след само 10 дни. Невероятното им пътуване е към своя край, когато преминават през разредените газове в слънчевата атмосфера. Невероятното е, че докато достигне до Земята, слънчевата светлина е преживяла стотици хиляди, ако не и милиони години.
За Слънцето един милион години са като миг. Перфектният диск, който виждаме при залез ни заблуждава относно бурното минало на звездата ни. Тя е огнена топка, зародила се преди милиарди години в следствие от мощна експлозия, позната като супернова.
След като звезда, значително по-голяма от Слънцето, е експлодирала, се е образувал облак от газ, много по-голям от Слънчевата система. Постепенно материята е започнала да се охлажда и скупчва на парчета. Преди около 5 млрд. години и 10 млрд. след големият взрив, който според учените е дал живот на Вселената, този облак е започнал да се свива под действието на гравитацията. Слънчевата система се е появила от един свиващ се облак газ, който постепенно е започнал да се върти и е ставал все по-компактен. Накрая се формирала звездата и обикалящите я планети. В последствие, когато звездата е станала достатъчно плътна, са стартирали ядрените реакции и е започнала да блести.
Земята и всички планети около Слънцето са се образували в един и същ газов облак. В този процес Слънцето е събрало 99% от материята, което значи, че то е най-голямото тяло в Слънчевата система и има най-силна гравитация. Затова всичко останало се върти около него.
От всички планети, Земята се намира на най-изгодната позиция спрямо Слънцето. Ако беше по-близо, океаните щяха да се изпарят, а сушата щеше да е толкова гореща, че да разтопи олово. Ако беше по-далеч, планетата ни щеше да е замръзнала пустиня. Ние сме точно където трябва – нито е много студено, нито е много гореща – на 150 млн. км. от Слънцето. Ние сме щастливи и доволни, че сме тук, защото това е точното място за нас.
Следва продължение…
