Всеки от нас е чувал израза „адвокат на дявола“. Най-често се използва като нарицателно за хора, които защитават спорни идеи. В латинския си вариант той звучи така – „advocatus diaboli“, и в миналото е представлявал наименованието на истинска длъжност, заемана от духовници в Католическата църква.
В ранните години на християнството лесно се ставало светец.
Всички поклонници, загубили живота си заради вярата си в Иисус, били определяни като мъченици и светци.
Това започва с дванадесетте апостоли, но с времето включва и други християни, считани за благочестиви. Решаващата дума, кой да бъде канонизиран като светец и кой не, имали епископите и другите средновековни религиозни фигури.
Чак през ХII в. властта попада в ръцете на Папата.
По това време се очертава и пътят към светостта и какви са точно критериите за канонизация. Канонизацията се превръща в един дълъг и сложен процес, а кандидатите за светци преминават през няколко нива, преди да получат своята титла. Започвали пътя си като „служители на Господ“, продължавали като „преподобни“ и преминавали през „блажени“, за да достигнат до „светци“. Всяко ниво имало определени характеристики и различна сила на влияние.
Тук идва и длъжността „адвокат на дявола“
През 1587 г. Папа Сикст V официално въвежда позицията „advocatus diaboli“, която както може да се досетите в превод от латински означава „адвокат на дявола“. По време на процеса на канонизация именно този служител привиквал кандидатите за светци, за да им задава въпроси, които да докажат, че те не заслужават това признани
Да бъдеш адвокат на дявола съвсем не било лесно.
„Негов дълг е да предостави логично обяснение на предполагаеми чудеса и да предположи користните мотиви за делата, счетени за героични“, пише „Католическа енциклопедия“ от 1913 г. относно характеристиките на позицията.
Папа Йоан Павел II модернизира процеса и се разделя с официалните длъжности по канонизацията
Това определено забързва процеса, след като той се превръща в папата канонизирал най-много светци през ХХ в. Традицията да има противопоставящи се на канонизацията на дадена личност обаче продължава и до днес,въпреки че официалната длъжност „адвокат на Дявола“ не съществува. При канонизацията на Майка Тереза известният атеист Кристофър Хитчънс и биографът Арууп Чатърджи, както и още много критици, яростно оспорват превръщането ѝ в светица.
Източник: www.vesti.bg
