Чудех се за подходящо оправдание, за да не напиша следващите редове, но пък сметнах, че ще ми отнеме по-малко време да напиша някоя и друга дума, вместо да търся оправдания.
Реално погледнато, оправданията отнемат доста от енергията. Най-неприятната част не е да ги измислиш, а да ги поддържаш живи. Оправданията се раждат лесно и бързо – ей така, както на Нютон му е паднала ябълката на главата. Хоп и готово – ражда се идеята. Трудната част е да поддържаш тезата си. Тя често се сблъсква и с други хора, а не само с теб самия. Постоянно те питат по тази тема, искат нещо от теб, пък ти си излъгал, вече трябва да замазваш отгоре и това те натоварва.
Оправданията най-често са лъжи. Много е важно пред кого и за какво се оправдаваме. Оправданията са разностранни – днес се оправдаваш за фитнеса пред себе си, а утре се оправдаваш пред приятели, че имаш спешна работа и затова няма да успееш за срещата.
Замислих се кое е най-разпространеното оправдание сред всички. Това е оправдание номер едно. Всеки го е чувал стотици пъти, както и го е казвал поне два пъти толкова. Това е „Имам работа, засипан съм със задачи.“. Отговорът винаги е по повод това да се видиш с даден човек. Той изведнъж се оказва доста зает. Винаги съм се чудел хора, които по цял ден си седят у дома, как могат да се обърнат и да ти кажат, че са много натоварени за цялата седмица. Ясно е, че до другата седмица я камилата, я камиларя, както се казва. Чудно ми е обаче защо трябва да се лъжем, когато и на двама ни е ясно, че това не е вярно. Не е ли по-лесно да кажем: „Нямам интерес да се видим.“ или пък „Имам време, но на този етап не си ми приоритет. Съжалявам.“
Опитвам се винаги да обясня на всички хора, че грозната истина доста често е по-добре от красивата лъжа. Не е нужно да се лъжем и да си губим от ценното време. Най-големият подарък на всеки от нас към другите е времето. Ние решаваме дали можем или не можем да им дадем този скъп подарък. Ако не можем, най-редното е да им кажем. Нека да бъдем коректни.
Доста често се чудя колко тежи истината в очите на другите? Дали пък оправданията не правят човешките отношения някак по-меки? Не всеки е готов за истината. Но дали са готови за лъжата? Кой как приема ситуацията? Дали оправданието няма да накара някой да се почувства по-добре? Така след размисли стигам до извода, че ние не го правим, заради другите, ние го правим заради самите себе си. Чиста доза егоизъм. Най-вероятно сте чували как много хора твърдят, че не искат да изпадат в конфликти с никой, че всички са им приятели. Да, обаче дори слънцето не огрява навсякъде по 24 часа. Така и тези хора не могат да огреят навсякъде. Затова прибягват доста често към оправданията. Благодарение на тях се чувстват доста по-добре. Отново не са в конфликт в другия човек и си оставят отворена вратичка и занапред. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Да, обаче ако си ми топ приоритет, винаги ще намеря време за теб. Обаче не си ми. Другият път пак ще си намеря оправдания да не се видим, защото винаги ще имам топ приоритети и второстепенни. И ако се видя с теб, то ще е, защото или съм ти обещал от много време и вече трябва да се видим от кумова срама или защото топ приоритета ми е отпаднал за деня. Това не прави нашите отношения чисти.
Доста често оправданията водят и до комични в ситуации, в които уговорката ви за среща отпада, защото другия човек е доста „изморен“ или „има много работа“ и изведнъж го засичате някъде как се забавлява като волна пеперуда. Следва второ оправдание, което винаги е едно и също – че е станало спонтанно и в последния момент, иначе не му се е излизало. Лъжа след лъжа.
А колко красиво би изглеждало всичко, ако живеехме в чисти отношения. Да бъдем програмирани просто да казваме истината в очите на другия. Да бъдем наясно с това какво можем да дадем и какво изискваме да вземем. Но първо трябва да бъдем искрени със себе си. Да признаем пред себе си своите грешки, своите минуси и своите приоритети. А това е доста болезнено, защото в повечето случаи осъзнаваме, че не сме толкова прекрасни хора, за каквито се представяме. Но пътят към самоусъвършенстването винаги минава през разочарованието.
Аз съм приел философията на живота „Хакуна-матата“. Това е философията на живота на едни любимци от „Цар Лъв“ – Тимон и Пумба. Те просто споделят, че трябва да живеем спокойно и да гледаме само напред. Да не се натоварваме от нещата, които не можем да променим. Да не се натоварваме с оправданията на другия. Това ще рече да „вярваме“ на лъжите на хората относно оправданията. Да се правим малко на луди. Както знаем, за този свят човек трябва да е малко луд. Иначе рискуваме да полудеем наистина, ако се връзваме на всяка една видима лъжа. В такъв случай ще влизаме в спорове с отсрещната страна, която ще твърди, че ни казва „истината“ и да влизаме в ситуации, които не са ни от полза. А най-доброто решение е да намерим коректни хора, за които сме основен приоритет и не биха си позволили да намират оправдания за нас. Ама аз не мога да намеря макароните в магазина, та какво остава за такива хора.
Материал на Борислав Борисов – Bobby
