Имаме късмет, че живеем в Европа. В развитите страни приемаме много от нещата за даденост – пълните хранителни магазини, услугите, които се предлагат, са на всеки метър, имаме достъп до техника, интернет и до образование.
В моментът обаче по време на коронавируса усещаме, че нещата не са ни даденост. Виждаме, че дори хранителните стоки могат да бъдат изчерпани в един момент. За щастие, не се очаква такъв развой на събитията, но все пак знаем, че някога там има вариант и това да се случи.
С образованието е същото. Изведнъж свободният достъп на образование се оказа не толкова свободен. Учителите трябваше за един уикенд да се преквалифицират в онлайн обучения и да измислят заедно с министерствата нови начини как да накарат децата да учат с желание в дигитална среда. В някои аспекти се получи, в други все още не.
Важното е, че в ситуации като днешната осъзнаваме наново, че нищо не ни е даденост. Преоткриваме новите възможности. А една от най-важните възможности е това да се обучаваш… Затова и днес ви разказваме историята за един град в Бразилия, който няма тези дадености, които ние имаме, и трябва да гради от нулата… Днес ви представяме град Собрал…
Когато наближавате град Собрал в североизточна Бразилия, пътят става лош. Огромни дупки по улиците и трафик, заради тях. Топлината е непоносима, особено когато няма облаци.
В Собрал цари бедност. Работа няма, заплатите са ниски, а бандитите са на всяка крачка. Децата имат труден старт, ако се родят в това градче.
Представяме ви Ана Фариас – директор на начално училище. Израснала в квартал с престъпност и ниски доходи. Тя отлично знае пътя всеки един от учениците. Знае, че децата чакат безплатната храна в училище или може да не ядат днес. Знае и историите на децата. Някои от нейните ученици трябва да придружават майките си, докато проституират през нощта.
„Мотивирана съм да бъда тук.“, споделя Ана Фариас – „Искам да направя промяна в живота на тези деца. Аз също съм израснала тук и знам колко е трудно да успееш. Средата те задушава.“
Затова град Собрал е едно от последните места, от които някой би очаквал постижения в образователната система. И все пак няма нищо невъзможно. Към момента градът търпи изключителна метаморфоза и е едно от най-добрите места в Бразилия за получаване на държавно образование.
Градът е начело на 5000 области в индекса за развитие на образованието в Бразилия. Статистиката показва, че преди 15 години Собрал е класиран на 1360-то място. От 2015-та година обаче промяната е видима и нивото на грамотност е нараснало от 52% на 92%, а броят на семействата, живеещи в крайна бедност, е намалял с 89%.
Това е невероятен обрат, особено за страна, която е претъпкана с неравенства в доходите и ниски нива на грамотност. Статистиката посочва, че половината от учениците до трети клас все още са неграмотни.
Време е да разкрием и каква е тайната на успеха на Собрал. По тази тема коментира кметът Иво Гомес: „Този проект стартира много отдавна. Още преди 23 години. Хората смятат, че това е магия, но не е така. Това е упоритост и много труд.“
В Собрал съществува движение за подобряване на образованието. То стартира през 1997-ма година обновяване на училищните сгради и обзавеждането им с компютри. Публичните разходи за образование също се увеличават.
Промяната идва в следствие на това, че преди този период много политици си позволявали на се уреждат свои хора на правителствени работни места, в това число и на учителски длъжности. А това са били хора, които едва са можели да четат и пишат. В един момент тази практика идва прекалено, хората се надигат и накрая спира.
Настъпва коренна промяна. Към момента всяко семейство е задължено да изпрати детето си на училище. Самите учители пък преминават подготвителни стажове и дори, когато са назначени, обученията с тях не спират. Учителите пък са достатъчно мотивирани, защото получават и бонуси в края на всеки срок, ако се представят добре и децата са доволни.
Грижата за децата е от изключително значение – учениците получават две безплатни хранения на ден и работа с психолог.
Пример за успех на деца, които са учили в Собрал, са Челтън (на 22 години) и сестра му Мария (на 20 години). Те живеели с родителите си и баба си в беден и опасен район. Семейството едва оцелявало с една минимална заплата, равняваща се на 258 долара в продължение на много години.
„Израснах, докато гледах боеве на банди от кварталите“, разказва Челтън – „Трябваше от малък да се сблъскам с бедността и насилието. Родителите ми се грижеха добре за нас, но имаха финансови затруднения и постоянно вземаха заеми.“
Въпреки трудностите в детството обаче, в момента Челтън учи право в университет, а сестра му Мария работи в офис и спестява пари за медицина. Решени са да успеят на всяка цена.
„Мечтата ми е да бъда лекар. Ще уча медицина. Майка ми страдаше с години от здравословни проблеми и искам да помогна на най-бедните семейства, за да не преживяват и те това.“
Източници: The Guardian & ft.com
