Изкуството да обичаш…
Любовта изкуство ли е? Има два отговора на този въпрос.
Първият е, че всъщност любовта са знания, активност и стремеж към съвършенство. Със стремежа за съвършенство изниква и любовта. Както младите момичета биха се изразили – трябва да се бориме за нея.
Втората, и по разпространена теза, е че всъщност любовта не е в нашите ръце. Тя е дело на съдбата, на шанса, на късмета – тя идва, когато най-малко очакваме и ни оставя, когато най-силно я желаем. „Желая“ – тази дума е най-точната за днешната любов. Желанието да имаш човек до себе си и да те обича. Сякаш се допираме доста повече до „Аз“-а и се отдалечаваме от темата.
По-силната дума на желая е жадувам. Жаждата за любов ли е правилната или стремежа към любовта? Малко объркано звучи, но бих разгледал по-обстойно втората теза – жаждата за любов.
Въпреки, че днешната любов е сблъсък на „Аз“-а с действителността и опасение от загубване на самосъзнанието, любовта бих я оприличил точно на даденото определение.
Нека погледнем безцелния следобед на обекта Х. Цял ден гледа филми за любовта – била тя щастлива или нещастна – и обвинява късмета си, че не може да намери тази любов. Сякаш късметът му обръща гръб. За жалост, малцина биха разбрали, че грешката е именно в тях. Повечето хора гледат на любовта от позицията да бъдеш обичан, а не да обичаш. Те си представят любовта с това, че трябва да им се даде преди те да дадат, каквото и да е. Оттук възниква и другият им проблем. Пред тях стои проблема как да бъдат обичани и как да станат по-привлекателни за „дълга“ любов.
Различни са пътищата за постигане на целите. Пътят на мъжа минава през израстване в професионален и най-вече финансов план. Разбира се, докъдето им достига социалното положение. Пътят на жените минава през тяхната лична красота и призмата им що е красота. Идеята е да изглеждат добре, да се обличат добре, да имат добър външен вид и т.н. Но тази привлекателност не стига. Нали се гледа все пак душата? Поне така твърдят псевдо любовчиите. Това е нагаждане към ситуацията, което означава, че прибягват до различни форми на поведение. Някои обичат по-грубите, други обичат по-милите и честни хора. Така, вече нагодени към сигуацията, ние може да се наречем привлекателни. Привлекателността в днешно време се състои от два компонента – популярност и сексапил.
Нека не забравяме, че живеем в капитализъм и тук, въпреки многото критици, които ще го отрекат, идва пазарния обмен. За да се нагодим към ситуацията, както вече обяснихме по-горе, ние трябва да си намериме обект. Изкуството на любовта зависи от обекта, а не от качествата на дадения човек. Доказахме това твърдение малко по-горе с нагаждане според ситуацията. Да обичаш може и да е лесна работа, но да се намери самия обект, за които си струва нагаждането, е малко по-трудна работа. Ето точно тук идва пазарният обмен. За да обясня какво имам в предвид ще започна малко по-отдалече.
От доста време щастието на съвременния човек се свежда до това да наблюдава със затаен дъх всичко, което се простира по витрините и да купува всичко, което му позволяват възможностите, демек парите. Така, както гледа и витрините, така се избира и партньор. За жалост, не можем да купим всички, но пък може да изберем сред многото на витрината. Мечтата на човека се свежда до привлекателен човек. Жените търсят привлекателния мъж, мъжете – привлекателната жена. Самата дума „привлекателен“ е сбор от качества, които са широко разпространени на борсата на личности. Привлекателността не е константа и зависи от модата на деня – и във фичически и в личностен план. Преди време са се търсили хора, които пушат, пият и имат необуздан характер. Днешната мода гледа по-различен начин – сякаш се търси по-скромен субект, по-толерантен и доста по-общителен. При всички случаи влюбването зависи обикновено от собствените възможности на личността по отношение на предлаганите за размяна стоки. Щом си излезнал на пазара, обектът в търга трябва да бъде харесан по горепосочените показатали, и най-вече да ме харесва по моите показатели. След трудното намиране следва влюбването. То става след като и двата обекта са намерили най-добрата за тях цел на пазара, съобразявайки се най-вече с разменните личностни характеристики.
Както виждаме всичко е цял процес, който продължава и след като сме намерили обекта на пазара. Хем е намерена любовта, хем трудното предстои. Трябва да се влюбим в него. Вече тук идва голямата грешка – едно е да се влюбиш, друго е да обичаш. Едното е краткотрайно нещо, при което може и да дойде втората степен – обичта – а може и да не дойде. Да обичаш ще го оприличим като дългосрочно състояние, то е така нареченото постоянство в любовта. При двама души, които са били чужди до скоро и изведнъж са се събрали всичко става за „минути“. Падат бързо стените между тях, започват бързо да се преоткриват и всичко е толкова шеметно и сърцераздирателно. Подобна обич по природа, обаче, е нетрайна. Двамата се опознават добре, интимността им вече губи този шеметен характер и започва една досада и разочарования от единия спрямо другия, и обратното. И така може да се продължи в един омагьосан кръг или отново да излезнем на пазара.
Схващането, че няма нищо по-лесно от това да обичаш е доста лековато изказване. Любовта е толкова сложна, че едва ли някой ще научи всички тънкости за един живот. Няма друга дейност, която да започва с такива надежди и с такива трепети и накрая да пропадне по толкова болезнен начин. Така че любовта наистина е изкуство и колкото и да не ни се вярва – трябва да го изучим. Или всичко ще пропада преди да е започнало. Дано по-рано го разбереш и ти! Времето ти е съкратено.
Материал на Борислав Борисов – Bobby
