Начало » Любопитно » Защо децата се отегчават в училище и нямат истински приятели?

Защо децата се отегчават в училище и нямат истински приятели?

  • bobi
  • 23 ян. 2018
  •  Коментарите са изключени за Защо децата се отегчават в училище и нямат истински приятели?

Аз съм терапевт от 10 години и работя с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с посланието на Джонас Харисън, че поведението на децата ни се влошава в определени аспекти. Аз чувам едни и същи тревоги от устата на всеки учител, който срещна.

Днешните деца стъпват в класната стая емоционално неспособни да учат и факторите, които допринасят за това в съвременния ни живот, са много. Аз твърдо вярвам, че въпреки най-добрите си намерения, ние, за съжаление, насочваме умовете на децата си в грешната посока. Ето защо:

1. Технологиите.

Използвайки технологиите като „безплатна детегледачка“ всъщност ни излиза доста солено. Плащаме с нервната система на децата си, с тяхната способност да се концентрират и с умението им да се наслаждават на настоящето. Сравнен с виртуалната реалност, всекидневният живот е скучен. Когато децата постъпят в училище, те слушат човешки гласове и нормална визуална стимулация, които трудно се конкурират с бомбастичните графични ефекти, които ги атакуват от устройствата.След като прекарват часове във виртуалния свят, за децата става много трудно да внимават в класната стая, защото техните мозъци привикват към интензитета на стимулация на видеоигрите. Неспособността да преработват по-неинтензивна информация води до сериозни затруднения в училище. Технологиите също така могат да разрушат връзката между децата и родителите. Най-важната храна за детския мозък е емоционалната връзка с родителя. За съжаление, ние редовно лишаваме децата си от нея.

2. Децата получават всичко, което искат, в момента, в който го поискат.

„Гладен съм!“ – „Ей сега ще спрем да ти купя нещо!“

„Жаден съм!“ – „Ей сега ще ти взема вода!“

„Скучно ми е!“ – „Ето ти телефона ми!“

Способността да изчакаш, за да удовлетвориш нуждата си, търпението, са ключов фактор за постигане на успех в бъдещето. Ние имаме най-добри намерения да ощастливим децата си – но за съжаление, ги правим щастливи в конкретния момент, а залагаме корените на нещастието в бъдещето. Да можеш да потърпиш, да изчакаш, за да получиш нещо, което искаш – това означава да можеш да функционираш в състоянието на стрес. Нашите деца постепенно стават все по-малко екипирани да се справят дори с най-малките сътресения.А както знаем, в живота ги очакват много по-големи такива.

Неспособността да се отложи задоволяването на нуждата се вижда много често в класните стаи, молове, ресторанти и детски магазини в момента, в който децата чуят НЕ. Тези избухвания и драми са в резултат от това, че родителите са приучили мозъка на детето си да получава всичко, което поиска, незабавно.

3. Децата управляват света.

„Моят син не яде зеленчуци“, „Тя не обича да си ляга рано“, „Той не закусва“, „Тя не си играе с играчки, но е много добра на таблета“, „Той не иска да се облича сам“. Това чувам от родители непрекъснато. Откога децата казват как трябва да ги отглеждаме? Ако оставим те да вземат тези решения, те ще ядат само пица и пържени картофи, ще гледат телевизия, ще играят на таблетите си и няма да си лягат изобщо. Как се грижим за тях, когато знаем, че всичко това е вредно за тях? Без правилно хранене и добър сън децата стават раздразнителни, нервни и се концентрират трудно. Ние им предаваме грешно съобщение. Те се учат да правят това, което искат, и да не правят това, което не искат. Понятието „трябва“ липсва. За съжаление, за да постигнем целите в живота си, понякога се налага да направим това, което трябва, което невинаги съвпада с това, което искаме. Например: за да е отличен ученик, детето трябва да учи усилено. Ако иска да е успешен футболист, трябва да се упражнява всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но им е много трудно да приемат, че трябва да правятнеобходимото за постигане на целта. Това води до неуспехи и разочарование.

4. Безкрайно забавление.

Ние отглеждаме децата си в един изкуствено създаден увеселителен парк. Няма и минута скука. Моментът, в който настане тишина, ние се втурваме отново да ги забавляваме, защото в противен случай ни се струва, че не се справяме като родители. Ние живеем в два различни свята – децата ни в техния „весел“ свят и ние в нашия „обикновен“. Защо децата ни не ни помагат в кухнята или с прането? Защо не си подреждат играчките? Това е обикновена и монотонна работа, която тренира мозъка ни да работи и функционира пълноценно, дори когато е „скучно“, и точно тази му способност ще му помага в училище. Когато децата дойдат в училище и трябва да започнат да пишат ръкописно, техният отговор е: „Не мога. Много е трудно. Много е досадно“. Защо? Защото способността им да проявяват интерес към обикновени неща е закърняла заради непрекъснато осигуряваните им забавления.

5. Ограничено общуване.

Тъй като ние сме много заети, даваме на децата си устройства, за да ангажираме и тях. Преди децата играеха навън, в неструктурирана естествена среда, където се практикуваха и развиваха социалните им умения. За съжаление, технологиите изместиха игрите навън. Те също направиха родителите по-недостъпни за общуване. Очевидно е, че устройствата не учат децата ни на общуване. А най-успешните хора имат отлично развити социални умения.

Мозъкът е точно като мускул – може да се тренира или да губи форма. Ако искате детето ви да кара колело, то вие го учите как се кара колело. Ако искате детето ви да е търпеливо, трябва да го учите на търпение. Ако искате детето ви да се социализира, трябва да го научите да общува. Това се отнася и за всички други умения.

Можете да промените живота на детето си, като тренирате мозъка му да общува на емоционално, социално и образователно ниво. Ето как:

1. Ограничете използването на устройства и заздравете емоционалната връзка с децата си.

– Изненадайте ги с цветя, усмивка, погъделичкайте ги, сложете им закачлива бележка в раничките или под възглавниците, изненадайте ги, като ги изведете на обяд, танцувайте заедно, пълзете заедно, организирайте си бой с възглавници.

– Вечеряйте заедно, играйте семейни игри, карайте колелета, разхождайте се с фенерчета вечер.

2. Упражнявайте търпението.

Нека да чакат!!! Нормално е от време на време да скучаят – това е първата стъпка към творчеството.

– Постепенно увеличавайте времето между „искам“ и „получавам“.

– Избягвайте използването на устройства в коли и ресторанти и вместо това ги учете да прекарват времето в говорене или игри.

– Ограничете непрекъснатото хапване на разни неща.

3. Не се страхувайте да поставите граници. Децата се нуждаят от граници, за да растат щастливи и здрави!

– Направете си график за храненията, лягането вечер и времето за устройства.

– Мислете за това, което е добре за тях, а не за това, което искат или не искат. Ще са ви благодарни за това по-късно. Родителството е трудна работа. Трябва да сте креативни, за да ги накарате да правят това, което е добро за тях, защото обикновено е точно обратното на това, което искат.

– Децата се нуждаят от закуска и полезна храна. Те трябва да прекарват време навън и да си лягат навреме, за да са пълноценни на следващия ден в училище.

– Превърнете нещата, които не харесват, в забавна, стимулираща ги емоционално, игра.

4. Научете децата си от малки да извършват „монотонни“ дейности.

– Да сгъват пране, да си подреждат играчките, да простират, да разопаковат покупки, да слагат масата, да си правят обяд, да си разопаковат и почистват чантата, да си оправят леглото.

– Бъдете изобретателни. В началото направете тези задължения стимулиращи и забавни, така че да ги асоциирате с нещо приятно.

5. Учете ги на социални умения.

– Научете ги да се редуват, да споделят, да губят, да печелят, да правят компромиси, да хвалят другите, да използват думите „моля“ и „благодаря“.

Моят опит като терапевт показва, че децата се променят в момента, в който родителят променя своя поглед върху родителството.

Автор: Виктория Продей

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top