Преди много време попаднах на една много хубава мисъл: „Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа за да е съпричастен и с успехите му.“ Тази невероятна мисъл е на Оскар Уайлд. Днес ще се опитам да обесня точно за тази фина душа и какво и коства да може да съществува сред нас.
Всички знаем какво е егоизъм. Това е любов към себе си – тъй наречената себичност или себелюбие. Егоистът подчинява всяко едно действие към себе си. О, да – всички сме го срещали. Този егоизъм дебне вътре в нас. Дори при най-обикновените действия. Не ви ли се е случвало да е останало едно парче торта и да чуете думите: „Ще си го разделим“. Режещият парчето хем я реже на половина, хем реше малко по-голямо парче за себе си. Така ние си мислим, че всичко е на половина, а дригия е задоволил егото си да вземе по-голямото парче торта. Това доста често се случва във всекидневния живот и сякаш не може да се преборим с него, защото ние самите сме в същото положение. Не може да съдим другите, ако ние самите сме същите.
Отдавна следя тази тема и досега съм стигнал до извода, че егоизмът идва подсъзнателно още от ранните години. Много зависи самото възпитание на децата – дали им се дава всичко, дали са научени да поделят нещата с друг, дори дали биха отстъпили място на бабата в трамвая. Все пак всичко идва от първите 7 години. Мозъка е 1 компютър, на който първите години само качваш програми – да бъдем добри, да бъдем егоисти, състрадателни, жестоки и всички тези лоши и добри страни на хората, които срещаме всекидневно. Следващите 7 години човек практикува наученото, защото лесно може да бъде изтрито и на негово място да дойде другото противоположно чувство. Едва след 15-16 години човек знае кое е правилно за него и по-трудно би се променил.
За съжаление всеки ден срещам егоисти, които търсят непрестанно своя интерес за сметка на другия. Разбира се, че е хубаво човек да следва своите интереси, но защо трябва да става по лесния начин, за сметка на друг човек? Самото его играе много силна роля – то трябва да бъде наситено – трябва да бъдем номер едно за да имаме душевен покой. Точно тук е времето да си спомним мисълта от началото. Представете си следната ситуация: Иван и Андрей са приятели от много време. И двамата имат мечти, и двамата имат цели. Но късмета много рядко спохожда двама човека едновременно. Както Андрей се разхожда в близката градинка до него идва млада дама от местната кабелна телевезия. Дамата определено харесва говора и изказа на младото момче и му споменава, че в телевизията в момента търсят водещ на ново предаване. Андрей е поканен на интервюто и се прибира весел у дома. Оттук нататък следват 2 варианта, които ще бъдат разгледани по-обстойно и ще разберем всъщност какво казва мисълта по-горе.
- 1-ви вариант: Андрей минава интервюто и определено е щастлив. Иска да изкрещи на целия свят какъв късметлия е. Редно е да сподели щастието си с най-близкия си приятел. Уреждат си среща в кварталното кафе и Андрей започва да разказва ентусиазирано всяка една подробност от прекрасния късмет, който го е споходил. Обаче какво прави Иван през това време? Иван започва, докато тече разказа да си мисли как пък може на него да не му се случва нищо. Започна да си представя какво би споменал той при интервюто и о, да – определено би се представил по-добре. А така, като се позамисли, май има доста по-добри качества за водещ от приятеля му Андрей. Изглежда много по-добро и в училище винаги и имал 6-тици по литература за разлика от Андрей, който е бил слаб по този предмет. Така като си припомня и по-добре, той винаги е мечтаел да бъде водещ, докато Андрей си мечтаеше да бъде лекар. Защо мечтите никога не се сбъдват и винаги отиват при тези, които не ги търсят? Е, все пак фактите са факти и Андрей ще започне работа. Дано се провали скоро, защото определено няма качествата – си мислеше Иван и въобще не слушаше как е минало интервюто за работа, защото това не го интересуваше. Интересуваше го единствено, че Той – великия Иван – няма да бъде медийна звезда. Егото му определено беше наранено. Ако можеше би направил всичко да измести Иван, но трябваше да приеме действителността. И все пак – дано се провали бързо.
- 2-ри вариант: Андрей минава интервюто и определено е щастлив. Решава, че задължително трябва да сподели щастието си с най-добрия си приятел. Започва да разказва всичко до последния детайл. Иван обаче е научен да се радва на щастието на другите. Самото му сърчице трепери, докато приятелят Андрей му разказва историята. Сякаш той също я преживява. Представя си всяка една сцена на действие и усмивката ми не слиза от лицето. Определено осъзнава какъв ценен късмет е извадил приятелят му и благодари на Господ непрестанно, че е дарил Андрей с такъв късмет. О да, какъв късметлия е Иван, че притежава такива приятели като Андрей.
Определено 2-те истории са до една степен еднакви и до друга прекалено различни. В Първата история виждаме как егоистът отнася всичко към себе си – тоест всяко едно хубаво нещо е редно той да го притежава или него да го спохожда и егото му е накърнено. Във Втората история виждаме как неегоистът се подчинява над ценностната система, която определено надхвърля неговата собствена индивидуалност. На първия му е по-трудно да открие смисъл в живота, защото по-слабо чувства подкрепата на своята група. Той винаги поставя личната полза над интересите на даден човек или на цяла група. Той е сам за себе си. Ерих Фром Казва: “ Егоистът е заинтересуван само от самия себе си, от своите желания и познава само едно удоволствие – да взема, а не да дава… “
Добре, тук ще си кажете – Взе да става много отегчително вече, а нищо не се казва как да се предпазим от това. Защото мисля, че е ясно, че егоизмът определено се явява зло. И е много трудно да се изчистим от това „зло“. Преобладаващата част от нас все още са под неговата власт по силата на инерцията и егоизмът задържа темпото на развитие им. За да премахнем това зло има няколко похвата, които ще спомена:
– избягвайте да се сравнявате – Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален. Не се стремете да подражавате на някой – не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената илюзорна представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.
– избягвайте да се съревновавате – Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете „по“ или „най“ в сравнение с другите хора. При много хора масово се наблюдава възгордяване – гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава фалшивото усещане за постижения.
– избягвайте да критикувате – Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има е неповторим по своему. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни.
– опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.
– опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата – и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има – удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите. /Както в случая с нашия герой по-горе- Андрей./
Дано цялото това писание да е полезно дори само на един човек, защото един човек може да промени мисълта на цяла група… И не забравяйте – Усвоите ли тези похвати, егоизмът ще бъде чужд за вас… стига да искате наистина да го премахнете…
Материал на Борислав Борисов – Bobby
