Лято е. Любимо. Даже и горещините в града. Няма как, дори и само на страниците на списанието, да не се отбием до примамливо лазурните води на Карибите, като научим и нещо повече за една от перлите там – Белиз.
География
Белиз e държава, разположена на североизточното крайбрежие на Централна Америка, на юг от полуостров Юкатан, и е земя на планини, блата и тропическа джунгла. Граничи с Мексико на север, Гватемала на запад и юг и Карибско море на изток. Страната има 280 км брегова линия.
Любопитно: До 1973 година страната е известна под името Британски Хондурас. Тя е последната британска колония на американския континент.
Продължителният й път към независимост е белязан от уникална международна кампания (дори докато все още е била британска колония) срещу претенциите за връщане на територия на съседката си Гватемала. Белиз получава своята независимост на 21 септември 1981 г., но запазва историческата си връзка с Обединеното кралство чрез членството си в Британската общност на народите.
Население
Малкото население на Белиз (почти 400 000 души) е етнически разнообразно и голяма част от тях са имигранти. От 70-те години на миналия век миграцията е променила етническия състав – от преобладаващо креолско (смесено африканско и британско потекло) население, в население, при което метисите (в Белиз – смесен произход между маите и испанците) съставляват половината от общия брой хора. Според исторически данни, испански моряк на име Гонсало Гереро корабокрушира край бреговете на Белиз малко след откриването на Новия свят, сприятелява се с владетеля на маите, Начанхан жени се за дъщеря му и техните деца се смятат за първите метиси на Белиз.
Любопитно: По данни от 2018 г. малко над една трета от населението е на възраст под 15 години, 28% са между 16 и 29 години, и 20% – между 30 и 44, което означава, че около 80% от общия брой са млади хора до 44 години.
Столица
След като първоначалната столица, град Белиз, е опустошена от ураган през 1961 г., новата столица Белмопан е построена във вътрешността на страната, на около 130 километра западно от град Белиз, който остава търговски и културен център, както и нейният най-населен град.
Произход на името
Традиционно се смята, че името Белиз произлиза от испанското произношение на фамилното име на Питър Уолъс, шотландски пират, който основава селище на устието на река Белиз около 1638 г. Възможно е също така името да е еволюирало от думата на маите belix („мътна вода“) или belikin („земя с лице към морето“).
Климат
Белиз има субтропичен климат. Средната температура в град Белиз е около 23°C през декември и 29°C през юли. Пасатите духат на брега през по-голямата част от годината, а от септември до декември северните ветрове носят по-хладен и сух въздух. Ураганите (тропически циклони) са заплаха от юли до ноември. Ураган през 2000 г. опустошава инфраструктурата на страната и води до разселването на десетки хиляди души.
Растителен и животински живот
Около три пети от територията на Белиз е залесена. Има поне 50 различни горски дървесни вида, включително махагон, кедър и желязно дърво. На север варовиковите почви поддържат широколистни гори, На юг гората е по-висока и е вечнозелена. Планините са предимно залесени и в голяма степен са необитаеми.
Богатата дива природа на Белиз включва животни като тапир, елен, ягуар, пума (известна сред местните като „червен тигър“), американски крокодил и ламантин, както и много видове водни и сухоземни костенурки, птици, влечуги, насекоми и риби. Растителноядният тапир, който се нарича още „планинска крава“, може да тежи до 270 кг, и има защитен статут на национално животно на Белиз.
Любопитно: В полите на връх Виктория се намира резерватът Кокскъмб базин (Cockscomb Basin), основан през 1986 г., чиито размери са внушителни – 390 квадратни километра. Там се намира най-концентрираната популация на ягуари в света.
Език
Английският е официалният език на Белиз, по-голямата част от населението говори и креолски, а много белизци са многоезични. Срещат се още местни езици като юкатек, мопан и кекчи, които се говорят от маите. Метисите говорят испански, а гарифуна (потомци на карибските индианци и африканци, депортирани от Сейнт Винсент от британците в залива на Хондурас през 1798 г.) говорят език, базиран на аравак и или английски, или испански. Менонитите говорят архаичен саксонски (германски) език, повлиян от холандците.
Религия
Англиканците, които създават първата църква в Белиз в началото на XIX век, скоро са последвани от баптистки и методистки мисионери. Римокатолическата църква е създадена през 1851 г. и около две пети от населението се придържа към тази религия. Протестантите представляват около една трета от населението, като най-големите деноминации са англикански, петдесетни, методистки, адвентисти от седмия ден и менонити. Евангелските и християнските фундаменталистки църкви нарастват бързо от 90-те години на миналия век.
Образование
Повече от девет десети от населението на 14 и повече години е грамотно. Началното образование е задължително на възраст между 5 и 12 години. Повечето училища са субсидирани от правителството училища (главно католически). Общността на менонитите управлява свои училища без намеса на правителството. Половината от завършилите начално училище продължават към средното училище и само малък елит получава някаква форма на висше образование.
Любопитно: Университетът в Белиз (основан през 2000 г.) в Белмопан е единственият пълноправен университет в страната.
Център към Училището за продължаващи изследвания на Университета на Западна Индия (основан през 1949 г.) в град Белиз осигурява непрекъснато обучение за възрастни. Съществуват също така общински колеж, училище за изкуства и науки, както и Университетът Гален, независимо училище в западната част на страната.
Живот
До тук със сухата информация за тази очарователна малка страна. Както разбрахме по-горе, Белиз има изключително младо и етнически разнообразно население, а това е достатъчна предпоставка за богата и цветна култура и изобщо за динамичен начин на живот що се отнася до спорт и забавления. И така, множеството етноси, езици, религии, кухни, стилове на музика и облекло и фолклор се смесват в повече от един социален контекст, с изключение на менонитската общност, която се изолира от другите групи.
Любопитно: Една хибридна музикална форма, „пунта рок“ (punta rock), съчетава карибска сока, калипсо и реге стилове с меренге, салса и хип-хоп.
Един от най-известните и най-почитаните музиканти в страната, Анди Вивен Паласио (1960–2008), смесва традиционната музика на Гарифуна с пунта рок, за да стимулира интереса към културата и езика на Гарифуна. Традиционните звуци на брукдаун – потупване на различни бутилки, маси, консерви или други предмети – енергични перкусии, типични за региона, губят своята популярност.
Най-известният съвременен автор на Белиз е Зи Еджел (Zee Edgell). Нейният най-четен роман „Бека Ламб” (1982) описва възникващото чувство за национализъм през 50-те години в град Белиз през очите на младо креолско момиче. Друг от романите на Еджел, „Времето и реката“ (2007), разглежда робското общество на Белиз в началото на XIX век.
Любопитно: През 2001 г. ЮНЕСКО обявява езика, музиката и танците на гарифуна за шедьоври на устното и нематериално наследство на човечеството.
Храна
Кухнята на Белиз отразява етническата принадлежност и международното влияние, но царевичните тортили, задушеното пиле и оризът и фасулът са широко разпространени сред всички групи. Други популярни ястия могат да включват яхнии в креолски стил, пилешко месо, говеждо и свинско; тамале в стил маи (царевично брашно с пилешки или зеленчуков пълнеж, което се приготвя на пара в бананови листа); чилита и печено месо в мексикански стил. Сред напитките първнците са ром местно производство и бирата. Ромът често се смесва с кокосова вода.
Любопитно: Типично ястие на населението гарифуна включва худут – пюре от зелени банани в рибна яхния, накиснати в кокосово мляко.
Често ястие в крайбрежните региони е севиче – сурови риба или морски дарове, които престояват няколко часа в сок от плодове с много високо киселинно съдържание (лимон, лайм, грейпфрут), люти чушлета и сол. Въпреки че няма топлинна обработка, благодарение на киселините в месото настъпват промени, подобни на тези при сваряване, а солта и лютото влизат в ролята на консерванти.
Любопитно: Едно от популярните ястия с дивеч е безопашат гризач (gibnut; роднина на морското свинче), наричан „кралски плъх“ в много белийски менюта, тъй като британската преса е възразила срещу това подобно нещо да бъде сервирано на кралица Елизабет II през 1985 г.
Празници и обичаи
Сред многобройните тържества в Белиз са християнските религиозни празници.
Любопитно: Денят на барона на блаженството (9 март) е национален фестивал в чест на британски жител, починал по време на ваканция в Белиз и дарил богатството си за изграждането на местни библиотеки, училища и други институции (включително Института на Барон Блис).
Денят на Свети Георги (10 септември) напомня за морска битка през 1798 г. край бреговете на Белиз между Великобритания и Испания, а Денят на независимостта се празнува в цялата страна на 21 септември. Денят на заселване на гарифуна (19 ноември) отбелязва пристигането през 1832 г. на група хора от Гарифуна. Фестивалът Сан пердо Коста Мая (San Pedro Costa Maya) е мултикултурен празник, който се провежда на Амбъргрис кее (Ambergris Caye, най-големият остров на Белиз) всеки август.
Трябва да се напише отделен материал за нещата, които може да правите в Белиз – от гмуркане (във Великата синя дупка, една от най-известните атракции на Белиз, обект на световното наследство на ЮНЕСКО и природен паметник), плуване със шнорхел, каране на кану или каяк, плаване и риболов, през яздене, изследване на пещери и археологически забележителности, до катерене в планините, на известния връх Виктория и наблюдаване на птици. Има всичко за всеки. Остава само да отидем до там.
материал на Ива Йохан Ганчева
