Аристотел е изключително влиятелен философ от Класическия период на философията, останал в историята като първия философ, създал цялостна философска система.
По ирония на съдбата, приживе Аристотел редува периоди на популярност с такива на непопулярност сред съвременниците си, което му носи редица неудобства. След смъртта си обаче, неговото име става символ на Западната философия, редом с имената на Сократ и Платон.
Биография на Аристотел
Аристотел е роден през 384 г. пр.н.е. в град Стагира, на полуостров Халкидики. Баща му е лекар на царското семейство на Древна Македония и лично на цар Аминта Трети Македонски, а майка му също е от знатен род.
Смята се, че като дете на член на аристокрацията, Аристотел прекарва известно време в македонския царски двор и поради това получава отлично образование.
Когато е на 10 години, бащата на Аристотел умира, а малко по-късно и майка му. Грижите за Аристотел са поверени на настойник. Когато е на 17 години, Аристотел е изпратен в Академията на Платон в Атина и остава там почти 20 години – първо като много надарен ученик, а след това и като учител със собствени философски възгледи.
По времето, в което Аристотел пристига в Академията, Платон е на 60 години и вече е създал своята “Теория за формите”.
Аристотел е ученолюбив и научава много от своя учител, но същевременно има много различен темперамент. Докато Платон е изключително умен, интуитивен и по същество теолог, Аристотел е методичен учен-естественик. Въпреки това, между тях двамата дълго време цари дълбоко взаимно уважение. В края на отношенията им обаче настъпва разрив.
Различията между Аристотел и Платон имат огромни последствия за историята на философията. Те поставят началото на два начина на практикуване на философия. Този на Аристотел е насочен към по-практичното и аналитичното, докато този на Платон – към по-рационалното и умозрителното.
Платон и Аристотел.
След смъртта на Платон през 347 г. пр.н.е., Аристотел не е избран за негов наследник в Академията, поради крайно различните възгледи на двамата.
Точно в този момент Аристотел става мишена на прочутия оратор Демостен, който не го харесвал по политически причини – заради връзката му с македонското царско семейство по линия на баща му. Демостен насъсква общественото мнение срещу Аристотел и философът разбира, че е време да напусне Атина.
Аристотел се обръща към Хермий – владетел на града Атарней, и приема благосклонната му покана да остане при него. Хермий е тиран, който сам е учил в Академията на Платон и още тогава се запознава с Аристотел. Хермий предоставя на Аристотел и учениците му място за живеене в близкия град Асос. За да скрепят приятелството си още по-здраво, Аристотел се жени за Пития – племенница на Хермий, от която има дъщеря – отново Пития. През този период Аристотел пътува регулярно до остров Лесбос, където изследва местната флора и фауна.
За лош късмет на Аристотел, Хермий е заловен от свои политически врагове и е предаден на персийците, които го измъчват и убиват. Останал без закрила, Аристотел се връща в родния си град Стагира, докато късметът отново не му се усмихва.
По покана на Филип Македонски, през 343 г. пр.н.р. Аристотел е назначен за учител в царския двор в Древна Македония, където обучава младия Александър Велики. По това време Аристотел е на 41 години и има славата на най-блестящия ученик на Платон. Именно тази репутация му донася тази така престижна и добре платена длъжност, с което се ражда една забележителна връзка между двама титани – на мисълта и на военната амбиция. По време на управлението на Александър популярността на Аристотел рязко нараства и той дори е награден за заслуги към обществения живот.
Някъде по това време съпругата на Аристотел Пития умира, при което философът се жени за втори път, за Херпила, от която има син – Никомах.
През 335 г. пр.н.е. Аристотел, насърчен от Александър Велики, се връща в Атина и основава т.нар. “Ликейска школа” (на латински – “лицей”) – собствено училище, което конкурира Академията на Платон. Там Аристотел прекарва 13 години.
След смъртта на Александър Велики през 323 г. пр.н.е. в Атина пламват антимакедонски настроения и Аристотел бяга на остров Евбея, където отсяда в стар семеен имот и живее в изолация и изгнание около година.
Аристотел умира през 322 г. пр.н.е.
Аристотел и щастието
Темата за човешкото щастие е централна в творчеството на Аристотел. В книгата си “Никомахова етика” той изследва специално въпроса “Каква е висшата цел на човешкото съществуване?”
Аргументацията му е следната: Всички наши постъпки ние хората извършваме, за да постигнем нещо добро за себе си. Ние не правим нещо, защото смятаме, че то е лошо за нас. Освен това, повечето от тези наши действия са по-скоро средство, а не крайна цел.
Например, ние не искаме пари, слава или удоволствия заради самите тях, а защото с тяхна помощ ние ще постигнем една далеч по-голяма цел. А крайната цел и висше добро за всеки човек, според великия философ, е щастието.
Аристотел нарича състоянието на щастие, просперитет или процъфтяване с думата “евдемония”. Думата произлиза от две гръцки думи – “eu” (“добро”) and “daimon” (“дух”). Евдемония може да се постигне, когато живеем в съответствие с духа, който приемаме като характер и добродетели. Следователно, за Аристотел щастието е душевна дейност, съобразена с висшите добродетели.
Аристотел и идеята за Бог
След поредица от сложни теоретични умозаключения, изследвайки откъде води началото си светът и всичко в него, Аристотел стига до извода, че всички причинно-следствени връзки в нашия свят имат свое начало. Поредицата от причинно-следствени връзки не може да е безначална. Има Причина, обуславяща самата себе си и недетерминирана от нищо – Причина на всички причини.
Или, съществува една Същност, една изначална Причина, която прави действителни всички останали начала и причини в нашия свят – тук на Земята и в Космоса като цяло. Именно тя е основанието на всяка причинност и движение. Това е първият Двигател, начало на всяко движение и изменение.
Но Той, според Аристотел, е неподвижен и не подлежи на изменение. Като най-съвършена „форма“, Той е неизменен и в него няма нищо материално, защото е чиста енергия. Той е абсолютно безтелесен Дух, Той е мислене и действие, разум, съвършена мисъл, насочена към собствената си мисловна дейност.
Всичко в нашата природа произтича от природата на Божественото като от съвършен, всемогъщ и безкраен Дух. Дейността на този Дух се изразява само в мисленетои. Непрестанната мисловна дейност Божия се състои в неизменно съзерцание на собственото блажено състояние и съвършенство, чистота и пълнота на битието.
Или, Бог въздейства на света не с това, че активно присъства в него. Абсолютно съвършен по своята природа, в качеството си на висше Благо, Бог е крайната цел на всички неща, които се стремят и движат към Него в устрема към все по-голямо съвършенство.
Аристотел и приятелството
Идеята за приятелството е от съществено значение в творчеството на Аристотел. Той гледа на хората като на “социални животни”, а приятелството е най-задоволителният начин за съвместен живот.
Според Аристотел, има три типа приятелство:
Приятелство за удоволствие. Това е нуждата от приятели, с които да споделяме приятни емоции – забавления, приятни компании, приятели по чашка и т.н. Това е често и едно от приятелствата с най-кратък живот. Продължава докато двете страни получават взаимна радост, но спира веднага след като някоя от тях промени предпочитанията си. По наблюденията на Аристотел това е по-често срещано при по-младите хора.
Приятелство за полза. Това са стратегически приятелства, родени не от някаква особена привързаност, а в които всяка от страните получава някаква полза в замяна. Този тип приятелство също не е много трайно по природа, защото каквато и да е ползата, тя все някога свършва. Тогава приключва и приятелството. По наблюденията на Аристотел това е по-често срещано при по-възрастните хора.
Приятелство поради ценности. Това е истинското приятелство, не заради моментни удоволствия или някаква изгода, а заради това какво представлява другия човек и каква е нашата връзка с него. В подобни приятелства, радостта на приятеля ни е и наша радост, мъката на приятеля ни е и наша мъка. Подобни приятелства се поддържат заради ценности и качества, които хората имат и споделят един с друг. Този тип приятелство е трайно и може да продължи до края на живота.
