1. Порастваш по бързата процедура.
Животът вкъщи си има своите безспорни предимства. Осигурено готвене, чистене, пране… Почти никакви разходи. Да, но човек рано или късно трябва да порасне. И опитът е доказал – колкото по-рано, толкова по-добре. В много страни (например скандинавските) е напълно нормално родителите да не се месят в живота на децата си, когато навършат пълнолетие. В Южна Европа (където сме и ние) родителите често са по-контролиращи и трудно приемат, че децата им са пораснали и нямат нужда от тях. Това обаче пречи на самите деца. Затова следването в чужбина ти дава възможност да придобиеш повече независимост.
2. Започваш да гледаш на света с нови очи.
Каквото и да си говорим – България е малка страна. Оттук е лесно човек да си помисли, че светът е огромно и далечно място. Едва когато започнеш да пътуваш и да се запознаваш с други култури установяваш, че младите хора по света имат много повече общи неща отколкото различни. Разбираш какво означава прословутия израз “глобално село” и си даваш сметка за свързаността на съвременния ни свят. Това не се учи в училище и трябва да се преживее.
3. Създаваш нови приятелства (и губиш стари).
Помниш ли онези приятели в училище, с които щяхте да сте си близки цял живот. Е, бавно и полека много от тях изчезват. Не, не си лош човек. Нито приятелите ти са били фалшиви. Просто така се случва, когато се окажете на разстояние един от друг. Фейсбук и другите социални мрежи помагат, но… никога не е същото.
Не бързай да униваш! Приключението ти в чужбина със сигурност ще ти даде възможност да се запознаеш с много нови хора от различни точки на света. И тяхната история е подобна на твоята, така ще се разберете бързо. Контактите, които човек установява в по-зряла възраст, често са по-трайни.
4. Започваш да планираш дългосрочно.
Още с пристигането ще те налегне носталгията и ще си провериш кога са полетите обратно към България за следващите празници. Те са след няколко месеца… Но нищо, билетите пък са по-евтини… И така неусетно установяваш как започваш да планираш живота си с месеци напред.
Покрай това започва и планирането на бюджета. Все пак ще ти е гузно, че вземаш пари от родителите ти, а си толкова далеч. Може би ще намериш и почасова работа, за да си помагаш. И така неусетно установяваш какво е да се живее от заплатата до заплата. Това не е страшно. Напротив – ще се чувстваш добре и горд със себе си.
5. Другите започват да се обръщат към теб с г-не/ г-жо.
Колкото повече се променяш ти самият, толкова повече се променя отношението на хората около теб. Ще изпиташ известен шок, когато към теб се обърнат със “sir” или herr, или mister (или съответното обръщение за дамите). Така е – все пак си голям и хората се държат с теб като равен с равен.
Вече няма да има значение кой набор е събеседника ти. В училище се гледат годините, но извън него разговорът въобще не стига до там.
Автор: Йордан Карапенчев
