След 10 години у нас ще има недостиг на кадри във всички области, но най-болезнен ще бъде дефицитът на технически специалисти.
Тази прогноза за развитието на българския трудов пазар направи неотдавна министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
Много икономисти и юристи и малко инженери и учители – така накратко изглежда проблемът, за решаването на който от просветното министерство обещаха нова мярка – месечни стипендии по 100 лв. за студенти с добри резултати на матурите след 12 клас, избрали да следват в приоритетни за страната направления като педагогическите, физическите, химическите и инженерните науки.
Колко сериозни са дисбалансите на трудовия пазар и какви са начините за преодоляването им?
Доц. Агата Манолова е заместник-декан по учебната част във Факултета по телекомуникации към Техническия университет в София.
„Студентите имат възможност още от първи курс да си намерят работа – толкова много ги искат. Нашата специалност е една – инженер по телекомуникации, но се покриват специалности, свързани с мобилните оператори, които имат възможност за приложение в радиото, в телевизията. Нашите студенти работят във фирми, които се занимават с разработка на видеоигри, с разработка на добавена и виртуална реалност, правят приложения. Диапазонът на работа е страшно широк и покрива едни от най-актуалните в момента в инженерните науки области“, отбелязва тя пред БНР.
Заплащането е над средните нива, уточнява доц. Манолова.
„Студент в първи-втори курс, когато тръгва да работи във фирми, които са специализирани, вероятно над 2 хиляди лева заплата, начална.“
Над 98% от завършилите Факултета по телекомуникации работят в сферата на специалността си. Въпреки това дефицитът на кадри остава чувствителен. Доц. Манолова вижда една от причините в избора на много от младежите да учат в чужбина, без да се завърнат.
Преди години инженерната специалност не беше толкова търсена и желана, припомня Агата Манолова. „Сега наваксваме обратно. Това, което беше преди желано – като юридически специалности, като икономически – сега вече има отлив, защото няма толкова много работа за тези хора. В същия момент се търсят повече инженерните.“
Доц. Манолова подчертава, че образованието у нас е на средноевропейско ниво. В Техническия университет има факултети, в които се преподава на чужд език и те са акредитирани от съответните държави.
„Съответно студентът ще получи и диплома от тази държава, в която е акредитиран факултетът. Тоест няма нужда да отидеш в някоя западноевропейска държава, да похарчиш солидна сума пари или да ти се налага да работиш чистач, мияч и т.н., за да получиш същото образование, което можеш да вземеш тук, при положение, че си финансиран и от държавата.“
Илиян Кордев е студент в Техническия университет. Обучава се в специалността „Информатика и софтуерни науки“. Оценява положително въвеждането на стипендии за студенти, избрали да следват в приоритетни за страната направления като педагогическите или инженерни науки. „Защото би мотивирало доста от студентите да запишат тези направления.“
Илиян има положително мнение и за усилията на бизнеса да открива и подкрепя бъдещите си кадри още от студентската скамейка – чрез стипендии или стажове.
„Понеже доста от студентите ще могат да отидат в една фирма за няколко месеца и там ще могат да приложат знанията, които са натрупали в университета.“
Михаил Ангелов е кандидат-студент, избрал информатиката заради сравнително бързата и лесна реализация на пазара на труда. Михаил учи в Природо-математическата гимназия в Монтана, а наесен се отправя към Софийския университет. „Заплата – може би няколко хиляди лева, достатъчно да мога да се издържам нормално.“
Началото на всяка учебна година е белязано от дефицита на учителски кадри. Според доц. Лиляна Стракова, декан на Факултета по педагогика към СУ „Св. Климент Охридски“, увеличението на учителските заплати през последните години е повлияло съществено върху отлива на кадри от педагогическата професия.
„Нещата се обърнаха – това увеличаване, рязко, на учителските заплати е много силен мотив за младите хора да се ориентират и да останат в учителската професия.“
В момента в най-голяма степен не достигат учители по природните науки. Университетите обаче правят необходимото този недостиг да се преодолее в предстоящите години.
„Затова се откриват в последно време в университетите хибридни специалности – физика и химия, математика и физика. Нашата система, на висшето образование, се ориентира в крачка“, пояснява доц. Стракова.
За четвъртокурсничката по педагогика в Алма Матер Катя Димитрова това е втора специалност след завършена в Геолого-географския факултет.
„Реших по време на следването си, че искам да се занимавам с преподаване, затова записах „Педагогика“. Катя се е насочила към преподаване в гимназиалния етап, „с философия, география“.
Проблемът с недостига на кадри ще се задълбочава, прогнозира проф. Любен Тотев, председател на Съвета на ректорите и ректор на Минно-геоложкия университет до 2019 година. „И не само демографската криза ще бъде причина за това, а самата подготовка на младото поколение. От една страна намалява, от друга страна е все по-малко подготвено.“
Въпреки мерките да се направят приоритетни и защитени специалности, това няма да вкара студенти в тях, изтъква проф. Тотев. „Защото те гледат накрая какво ще получават, когато излязат от висшето образование – там е истината.“
Ако искат да задържат кадрите тук, работодателите трябва да обърнат по-голямо внимание на заплащането, категоричен е бившият ректор.
Източник: https://www.pariteni.bg/
