Никога досега Великобритания не е имала толкова много квалифицирани висшисти. И никога досега тяхната квалификация не е била толкова незначителна.
Това лято един от факултетите в Шефилдския Университет изпраща имейл до студентите. Група от тях се е оплакала от оценките, получени за есе, което се пише в края на годината. Макар че някои от тях получават първи места, повечето от тези студенти получават втори и трети.
“Благодарим Ви, че повдигнахте въпроса – започва имейлът – благодарим Ви и за търпението“. След размисъл, ръководителят на катедрата и директорът на “обучение и преподаване“ решиха, че обичайните процедури в края на годината ни подвеждат. Затова се извиняваме безрезервно и решихме да повишим всички оценки – по-малко в горната част и повече в долната. Какво ще рече това – оценките на студенти със слаби резултати ще бъдат повишени с близо 40%, а оценките на малцината, справили се добре, почти не сме ги променяли. Надяваме се, че това е задоволително решение.“
Случилото се в Шефилд е част от една национална история – голяма университетска измама. През последните 30 години последователните правителства – от Тачър, през Блеър, до Камерън и Мей – налагат на университетите редица порочни стимули. Резултатът от тях е понижаване и обезценяване на качеството на британските дипломи. Академичните стандарти се сринаха. В много учебни заведения сега студентите са тези, които обучават университетите – какви оценки ще получават и колко работа са готови да свършат.
“Трябва да се предпазим от оплаквания“, казва Натали Фентън, професор по медии и комуникации в Голдсмитския университет в Лондон. “Това е един безкраен процес на работа със студенти, които не са успели да си купят оценката, която са искали.“
На пръв поглед, Британските университети са пример за национален успех. От 1990 г. насам те са увеличили пет пъти броя на издаваните от тях дипломи за бакалавърска степен, а процентът на отличниците се е увеличил четири пъти – от 7% през 1994 г. до 29% през 2019 г. На всеки студент, получил първа степен в началото на 90-те години, сега се пада почти 20-та. Магистърските степени пък са почти десет пъти по-разпространени, отколкото преди. Изглежда, че университетите са успели да увеличат както размера, така и качеството си. И всичко това е станало при сравнително малки разходи за обучение и въпреки вълната от внезапни промени в начина им на функциониране. В никой друг публично финансиран сектор толкова драматично разрастване не е струвало толкова малко, едновременно с постигане на толкова много. Редовни ни уверяват, че британските университети са на “световно ниво“. Те са основен британски експортен продукт; чуждестранните студенти се стичат, за да учат в Обединеното кралство.
Този разказ е полезен. Той позволява на министрите да изтъкват влиянието на Обединеното кралство, на ръководствата на университетите си да плащат подобаващо, а на студентите – да изглеждат специални, изключителни. С всяка изминала година това се подсилва от рекордните оценки. Числата са забележителни и малко разбираеми. Делът на студентите, които получават “добро отличие“ – първа степен, или 2:1 – е скочил от 47 на 79% : в 13 университета повече от 90% от студентите са получили поне 2:1 миналата година. И Оксбридж е начело на класацията: от 96 до 99 процента от студентите по английски език, история и езици получават “добро отличие“.
На 12 юли, след публикуването на последните данни, бившият министър на образованието Дамиан Хиндс даде безрадостен отговор. “Изкуственото раздуване на оценките“, каза той, “не е в интерес на никого“.
Но е така. Инфлацията на оценките е неизбежен резултат от системата, в която функционират университетите. Няма много основания да се предполага, че системата ще се промени, или че дори е разбираема и осъзната. “Логичният извод от сегашното движение е, че до 2061 г. 100€ от хората ще получават най-високи оценки“, казва Антъни Селдън, заместник-ректор на Бъкингамския университет. Всъщност, ако следващите 20 години са като изминалите 20 , няма да мине и половината от това време.
