Университетът в Манчестър реализира проект на студентка от България за £20 хил. (44 хил. лв.) за редуциране на замърсяването в общежитията. Използвайки специален софтуер, възпитаничката им Димира Петрова повежда екипа си към първото място на състезание по опазване на околната среда. Идеята представлява въвеждане на компостер, който рециклира органични отпадъци за ден и произвежда тор за множеството зелени площи. Проектът гарантира 400% възвръщаемост от инвестицията £80 хил. Може да послужи за общежитие от 10 хил. души, потребявайки само вода.
Димира печели същото състезание за втори път.
То се провежда всяка година, но рядко бордът на директорите инвестира в спечелилите проекти. „На фона на 40 хил. студенти не е никак зле идеята ти да бъде забелязана“, казва самата тя.
Това не е единственият успех на 23-годишната Димира. Тя завършва първа по успех във випуска си със специалност IT бизнес мениджмънт, което представлява звеното между създаването на техничен продукт и реализирането му. Въпреки че й се налага и да работи, докато учи, грабва първа награда. Символично й връчват 150 паунда. „Става ти мило, чувстваш, че всички усилия, които си положил, са били оценени“, коментира тя и не отрича, че й е било трудно. „Не излизах много, а приятелите ми в България се забавляваха на максимум. В един момент си казваш: Губя 4 години от младостта си в една стая. Заслужава ли си? Сега знам, че си е заслужавало“, категорично заявява Деми.
Победата е традиция за нея още от първата година, когато също завършва
първа сред цял набор англичани и една румънка.
„Колегите ми се държаха много уважително към мен. През целия ми престой не съм усетила различно отношение просто защото съм от България. Дори единият от преподавателите ни беше българин“, споделя тя и разказва, че когато имали някакъв проблем, идвали да я молят за съвет.
Деми предполага: „Може би ме смятаха за малко по-сериозна, тъй като знаех малко повече“. И все пак споделя, че имала сериозна конкуренция. „Имаше и езикова бариера в началото – терминология на чужд език. За останалите беше майчин. Трудно се достига тяхното ниво на презентиране“, казва тя.
От голяма полза й било това, че завършила с отличие математическа гимназия с програмиране в Пловдив. Там получила много широки познания, но не й било преподадено умението да „продава“ идеите си. Според нея след гимназията българите сме „не една, а две стъпки“ пред британците.
„Но това, което ни липсва, е умението да презентираш, да убедиш. В училище никой не те учи как да комуникираш ефективно в бизнес средата, в която ще попаднеш“, отбелязва Деми. По думите й твърде много се набляга на теоретичната част, но не и на практическата.
За сметка на това смята, че британското висше образование е далеч по-добро. „На българското му липсва връзката с бизнеса. В Манчестър, които изцяло се преподаваха от международни ИТ компании“, разказва нашенката. Оказва се, че е редовна практика компании да дават реални бизнес проблеми на студентите и ако харесат решенията, да ги прилагат. Това е и пряк път за намиране на работа впоследствие. Освен това дава пример, че обикновено само 20% от оценката по предмет се образувала от стандартни изпити, а 80% от практическа задача.
„В България, след като те наемат на работа, започва истинското обучение“, казва още Деми. Тя твърди, че у нас липсва разнообразие от специалности – няма еквивалент на нейната в нашата страна. Вижда и огромна разлика в базата на нашите и британските ВУЗ-ове. „Предоставят ти обширна литература безплатно. Ако ти трябва
книга, която не е налична, университетът я купува за теб и я добавя в библиотеката си“, отбелязва още тя, като подчертава, че за всяка разработка е прочитала по 20 журнала, които не би могла да си позволи другояче.
„Самата диплома не носи нищо, без да е подплатена със знания и упоритост. Много хора завършват там и очакват всички врати да са отворени за тях“, забелязала е борбената българка. По време на бакалавърската си степен тя се занимавала с много странични занятия, например състезания. „Имахме групичка от българи, всеки беше първи в неговия випуск.
Ходихме на националното състезание University Business Challenge, на което ние представяхме университета. Завършихме четвърти в цялата страна“, разказва Димира. Смелчагите е трябвало да ръководят фиктивна компания, която продава соларни панели. Били оценявани по това как определят стратегията на бизнеса, в какво инвестират и колко, какви кадри да наемат. Тази година други българи били в отбора и стигнали до финала.
Впоследствие Деми се захваща с едногодишен стаж, който е намерила сама. Започва работа в Англия в международната фармацевтична компания “ГлаксоСмитКлайн” като бизнес анализатор. Работата й била да разговaря с учените, които откриват нови лекарства, за да направи работата им по-лесна и да намали оперативните разходи на фирмата. След завършването му й предложили да продължи добре платения си стаж още 5 години, а след това й предложили перманентна работа. Тя отказва не само на тях, но и на още няколко оферти за работа в Англия, за да се върне в България преди половин година.
Това, което я пропъжда от Кралството, е студенината и неискреността на англичаните. „На работа всичко е идеално, но след работа нямаш среда. В почивките виждаш как общуват – има огромна дистанция помежду им. Сплотени са в семействата си, но не и с останалите“, отбелязва тя. Главно приятелите й там били от различни държави и малко англичани. „Те не целят да те опознаят. Виждат, че си перспективен студент и решават да те запазят като контакт, ако им потрябваш. Липсваше ми близостта с хората, която я има тук в България“, спомня си тя.
Започва работа в изцяло българска фирма в IТ сектора като бизнес анализатор. По нейни наблюдения у нас този сектор е сред малкото, който върви нагоре.
Към настоящия момент Димира работи като анализатор на данни във VMware. Вижда работата си като вдъхновяваща, а колегите си като много добри професионалисти. Оказва се, че всеки един от тях се е докоснал до образование в чужбина – двама от екипа й са завършили бакалавърска степен у нас, а магистърска в чужбина, друг е завършил Американския университет тук и магистратура в Испания.
Казва, че със сигурност не би се върнала да живее в Англия, но обмисля магистратура там или в останалата част от Европа, където на този етап не смята, че би останала след това.
Въпреки всичко не отрича, че има много проблеми в страната. Прави й впечатление, че хората тук имат много умения, но не знаят какво могат да направят с тях, страхотни бизнес идеи, но не знаят как да ги реализират. И проблемът е именно в хаоса – в това, че никога не знаеш кой за кое е отговорен или пък да си образован какви са стъпките, за да развиеш нещо свое. Деми има това наблюдение дори за елементарни граждански потребности. Тя вижда администрацията ни като тромава и остаряла и я дразни това, че трябва да отиде физически някъде, а не може да си пусна документите онлайн. „Свикнала съм в Англия всичко да е подредено и при проблем винаги се знае на кого трябва да се обадиш. Тук цари хаос. Отговорността е размита“, отбелязва Деми. Това, което наистина я притеснява, е какво ще стане, ако някой ден, когато има деца, но няма възможност да ги прати да учат в чужбина. „Те какъв шанс за реализация ще имат? Всеки човек, който се бута и учи много, ще успее, но защо трябва да е толкова трудно в собствената ти страна?“, пита тя.