Защо избра да учиш в чужбина и кое те накара да избереш Великобритания и в частност Шотландия като образователна дестинация?
Когато кандитаствах, занех, че искам да се занимавам с органична химия, в частност медицинска химия. След проучвания и разговори установих, че в България лабораторната база за моята специалност е много малка, а химията е скъпо удоволствие. Едни от най-високо ранкираните университети спрямо химията и науката като цяло бяха във Великобритания и за това отправих поглед натам. Финасовият аспект за мен беше важен, затова кандидатствах в Шотлания, където SAAS спонсорира годишната такса от 1800 паунда на университета за европейски студенти, докато в Англия трябваше да тегля заем от 9000 паунда годишно.
Как избра специалността, която да учиш? Беше ли запозната с кариерните възможности след завършване на тази специалност?
До началото на гимназията се гласих да уча за архитект, но от момента, в който се присъединих към състезателната школа по химия, осъзнах, че химията е моето призвание. Избрах медицинска химия, защото тя се занимва с изобретяването на лекарства. Тя се занимава с измислянето на активното вещество в хапчето, в разработката на химиотерапии и т.н. Не бях обширно запозната с пълния спектър от кариерни възможности, но знаех, че исках да съм на първа линия, когато става въпрос за иновация, с цел подобряването на нечий живот. Сега, когато съм трети курс и започвам да се интересувам повече за развитието си след университета, посещавам всякакви кариерни събиия, организирани от университета. Това наистина обогати представата ми за бъдещето. Интересен факт: за патентен адвокат се иска научно висше образование като химия, а не право и всъщност това се оказа една от най-добре платените и желани специалности във Великобритания за завършили химия.
Как се спря на конкретния университет, кои бяха критериите ти за избор? Гледа ли световните и европейски класации?
Ръководех се и от световните, и от европейските класации, но когато твърдо бях избрала Великобритания, гледах по-скоро техните класации. Даже за 2020 Сейнт Андрюс надмина Оксфорд в общата класация. Всъщност, оказа се, че малко университети имат медицинска химия като специалност във Великобритания, Сейнт Андрюс беше един от тях. Критериите ми за избор бяха да има добра химична база и при възможност да не трябва да тегля заем. Аз кандидатствах с консултантска фирма, според която вероятността да ме приемат била много малка. Това ме амбицира и допълнително увеличи интереса ми към Сейнт Андрюс.
В какво се състоеше процедурата по кандидатстване? Кое те затрудни най-много в процеса?
Бих казала, че най-трудното от процедурата беше събирането на документи и писането на добро мотивационно писмо. Веднъж, щом е направена условната оферта, му се вижда краят. При мен обаче почти всеки университет искаше различни документи: някои искаха предсрочни оценки, други тестове за интелигентост и после интервю, а трети само мотивационно писмо и препоръка.
Адаптира ли се бързо в новата среда?
При нас първата година те задължават да си в общежитие, което организира всякакви събития като отборни игри и филмови вечери, бордови игри и куизове, както и почерпки. Първата седмица е прослувутата фрешърс уийк и е седмицата преди да започнат лекциите, която е пълна с всякакви такива събития. Така че много бързо след първата вечер си намираш обкръжение и се познаваш с почти всички 200 човека в общежитието. Освен това съществуват около 60 университетски клуба, а аз първата година бях част от клуба по стрелба с лък, езда, аржентинско танго, кендо и спортна стрелба с въздушна пушка. Така че наистина много бързо си намираш място, занимания и интереси, а и всички хора бяха толкова мили и подкрепящи!
Оправдават ли се очакванията ти до момента?
Сейнт Андрюс е далеч по-добър, отколкото очаквах. Научавам изключитено много, но освен това атмосферата е уникална: дали е заради морето или чистият въздух, или милото отношение и възможностите за създаване на приятелства и кариера- не мога да кажа.
Знам обаче, че благодарение на този университет, страстта ми към химията се увеличи, научих се какво значи да даваш всичко от себе си за това, което обичаш. За три години успях да: стана президент на танго обществото, да бъда част от отбора на Сейнт Андрюс за международно състезание по синтетична биология iGEM и да разработвам проект за него цяло лято в университета, да представя този проект в Бостън, да отида на бал (поради някаква причина в Сейнт Андрюс баловете са почти на дневен ред), да вляза в северно море по изгрев слънце и да ме приемат за едногодишен стаж в F. Hoffmann- La Roche (Базел, Швейцария).
Как протича учебния процес? Какви са преподавателите?
Още от втората седмица там те хвърлят в лабораториите. Спомням си, че моята първа лаборатория съвсем не мина гладко. Трябваше да сглобим система, чрез която да нагреем разтвор под рефлукс. Аз очаквах да ни покажат как да го направим, но не го направиха. Можете да си представите как аз, незнаеща наименованията на лабораторната техника на български, камо ли на английски, се опитвах да разчета инструкциите, докато всички около мен знаеха какво правят. В края на деня успях да си свърша задачата с помощ от демонстарторите, но определено това послужи за добър урок- следващият път освен, че прочетох всичко предварително, си намерих и снимки на оборудването, за да знам какво търся. Мисля, че това показа реално, колко практична подготовка липса в България, в сравнение с гимназиите във Великобритания.
Преподавателите са уникални. Правят всичко възможно да ви снабдят с материали, отговарят на имейли дори през нощите и, ако имаш проблем, са готови да помогнат. Освен чисто като лектори и изледователи, всеки един от тях има и друга длъжност примерно като „отговорник за менталното здраве“, при когото можеш да отидеш за съвет. Също така, често се случва да си харесаш лектор, както и това, което разработва, и да се разберете да работиш за него лятото платено, стига комисията да отпусне финансиране.
Един обичаен ден през втората година, протича така: от 9 до 12 лекции, от 12 до 13 обяд, от 14-17 лаборатория, от 17-21 в библиотеката. Лекциите винаги са по 60 мин, никога не започват преди 9 часа и винаги има и онлайн запис. Интересен факт е, че в един предмет лекторите се сменят на няколко седмици. Това е така, тъй като всеки преподават това, в което са най-добри. Така, до 3-тата година, познаваш вече всички лектори във факултета. Седмица 6 от семестъра е неучебна с цел да наваксаш всичко до този момент, много хора я използват и за пътуване. Изпитните сесии са къси и интензивни: имаш 1 седмица за подготовка между края на лекциите и преди началото на сесията, а после самата сесия продължава 2 седмици (обичайно: 1-ви– 18-ти декември), затова пък зимната ваканция е цял месец.
Как е организиран процесът на обучение в момента на световната пандемия от Covid-19?
Първият семестър тази година имахме три пъти по 4-часови лаборатории седмично, което беше далеч повече от някои други университети. Бяхме в много малки групи, за да сме един човек на два квадратни метра, както и количеството експерименти беше значително по-малко спрямо това, което принципно се очаква в трета година. Въпреки това, пак имахме практична работа, което беше важното. Лекциите ни бяха записани предваритено и ги пускаха всяка седмица. А упражнения пак си имахме, но онлайн през Teams MS. Изпитите ни бяха онлайн, като имахме право да си използваме записките, но ти дават толкова много задачи за решаване, че реално нямаш време да се консултираш с никакви материали.
Как биват оценявани студентите (чрез проекти, изпити, курсови работи, изпит в края на семестъра)?
Бакалавърът в Шотландия е 4 години, като оценките от първите две не влизат в дипломата. Учебният процес е съставен от 3 части: лекции, туториали (теоритични упражнения) и лаборатории. След всяка лаборатория имаш да пишеш доклад, в който анализираш резултатите си. За теоритичните упражения ти дават задачи да решиш предварително, след което се събирате група от 5-6 човека при един лектор и ги разисквате. Оценката на един предмет се формира от докладите, упражненията и изпита- това беше структурата първите две години. След третата година (ако имаш оценки над определен праг) влизате в „онърс“ програмата, където предметите се разделят на чисто теоритични и чисто практични.
След завършване имаш ли намерение да се върнеш в България?
Веднага след като завърша- не. Засега искам да направя и една докторантура и после да поработя малко навън. За жалост такава изследователска дейност, в каквато аз искам да участвам, няма в България. Но аз се надявам, като приключа да обикалям света, да се върна и да създам такова място. Не знам как още, но не виждам защо да е невъзможно.