Светослав Савов е завършил магистърската програма по клинична психология в Нов български университет, където защитава и дисертация в областта на зависимостите. От 2015 г. е щатен преподавател към департамент Когнитивна наука и психология, където води бакалавърски и магистърски курсове по клинична психология,психотерапия, клинично интервю и други. Има завършена квалификация като психоаналитик и е пълноправен член на Българското психоаналитично общество.
Напоследък специалност Психология е една от най-предпочитаните от кандидат-студентите в България, имате ли отговор на въпроса „Защо?“
Тази специалност се радва на сериозен интерес от години, но професията на психолога тепърва се утвърждава в България, и в този смисъл това е една относително нова област. Смятам, че младите хора си дават сметка за потенциала на професионалната реализация в нея, но в не малка степен са мотивирани и от лични търсения.
Когато говорим за академично обучение – важно ли е в кой университет ще завършиш Психология? С какво програмата по Психология в НБУ се отличава от тази в други университети в страната или в чужбина?
Професионално направление „Психология“ в Нов български университет е поставено на второ място в Рейтинговата система на висшите училища в България след традиционния първенец СУ „Св. Климент Охридски“. Тази система се основава на многокомпонентна оценка и, разбира се, страда от някои ограничения, но все пак е индикатор за качеството на предлаганите програми. Ние се гордеем като единственият университет в България, заявил публично и гарантиращ спазването на европейския стандарт за обучение на психолози EuroPsy, което гарантира както покриване на основните тематични направления, така и достатъчна гъвкавост при осигуряване на избираеми дисциплини за нашите студенти спрямо техните професионални интереси и амбиции. Нещо повече, обучението в бакалавърската ни програма през последната четвърта година позволява записване на една от три възможни специализации – Психични нарушения, Психология на групите и организациите, или Психология на познанието и развитието, което помага на студентите да задълбочат подготовката си в определена област от психологията и така да направят естествен преход към четирите ни магистърски програми. Друг плюс на обучението по психология в НБУ е, че моите колеги провеждат активна изследователка работа, която намира реализация в публикации във водещи международни списания и научни форуми. Няма друг университет в България с подобно количество и качество на научната продукция в областта на психологията. Не на последно място, повече от половината преподаватели в нашите програми са установени практици в областта на клиничната и консултативна психология, детската психология, човешките ресурси и др. Именно това ни позволява да предложим съвременно обучение с добър баланс между научно-изследователските и практическите перспективи. Студентите и работодателите го оценяват, както ни показват редовните проучвания на удовлетвореността, а и самата Рейтингова система, според която интересът към програмите по психология в НБУ е най-голям за целия регион.
Коментира се, че най-често хората учат Психология, за да опознаят себе си. До колко вярно е това?
Действително е така и това според мен е най-автентичната подбуда един човек да започне да учи психология и впоследствие да намери професионална реализация като психолог. В противен случай мотивацията е инструментална и не води до смислени резултати.
Много млади хора са ми споделяли, че докато учат Психология записват и допълнителни обучения – като Психодрама, например. Защо и нужно ли е?
Академичното образование е необходима, но не достатъчна база за пълноценна професионална реализация за бъдещите практикуващи психолози. Често е необходима следдипломна квалификация, особено в областта на консултативната и клинична работа. Тези квалификационни програми най-често се организират от терапевтични институти извън университетите. За прием в повечето от тях обаче се изисква предходно образование по психология на бакалавърско или магистърско ниво. Този принцип е заложен и в проектите за бъдеща законова регулация на професията на психолога в България.
Проблем на някои от завършващите специалността е, че трудно намират професионална реализация след това. До колко истина има в това?
Реализацията на психолозите е действително трудна и изисква голямо постоянство, мотивация и отдаденост, но все пак възможностите постепенно се разширяват. Откриват се все повече позиции за психолози в училища, медицински центрове и болници, големи компании. За момента финансовите измерения на реализацията не са удовлетворителни, особено на фона на дългогодишните вложени усилия, но така е и в много други области в България, като например здравеопазване, образование, социална работа и т.н. Сред колегите психолози, които са успели да се реализират успешно, трудно бихте могли да откриете такива, които са готови да сменят професията си.
В България рядко прибягваме до помощта на психолога, често го правим след възникване на сериозен проблем, вместо преди това. Какви са вашите впечатления?
Не само в България е така, но действително е вярно, че психологическата помощ няма дълга традиция и съответно не е така добре интегрирана в системите за психично-здравни грижи и превенция, както е в Западна Европа или Щатите. През последните години личният интерес на хората към консултация с психолог расте. Мисля, че това е свързано не само с частично преодоляване на стигмата, но и с осъзнаването на потенциала, който този вид помощ носи – не просто за отстраняване на определен вид симптоматика, а най-вече за разгръщане на възможностите за по-богат и удовлетворителен живот. Разбира се, много други видове практики и услуги предлагат нещо подобно, но в повечето случаи то не е основано на систематичен клиничен и изследователски опит, и съответно не води до значими резултати.
Мотивирайте младите! Кажете ни какво ще получат от специалността Психология?
В кръга на шегата, проблемът на нашия департамент е как да селектираме най-добрите кандидати, а не толкова как да ги мотивираме, тъй като програмите ни са пълни. Това, което ми се струва по-важно – и то зависи както от нас, така и от младите хора, е да задържим и развием интереса и ангажираността им по време на цялото обучение. Ако това се случи, те ще получат не само професионални умения, но и инструмент, с който да разбират по-добре себе си и света, а защо не и да го променят в положителна посока.
Интервю на Борислав Борисов
