Начало » Бакалавър » Светлана Енчева: „Искрено се надявам, че повече млади хора ще се върнат в България и ще приложат знанията си”

Светлана Енчева: „Искрено се надявам, че повече млади хора ще се върнат в България и ще приложат знанията си”

  • netpro
  • 09 апр. 2015
  •  Коментарите са изключени за Светлана Енчева: „Искрено се надявам, че повече млади хора ще се върнат в България и ще приложат знанията си”
Svetlana Encheva

Предисторията

През 2008 завърших средното си образование в езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Велико Търново. Паралелката ми беше с изучаване на френски и английски език. Учителите ни обучаваха с идеята, че повечето от нас ще заминат в чужбина след завършване на средното си образование. Така и стана. Повечето от моите съученици отидоха да учат в чуждестранни университети в Европа, Азия и Щатите, заради по-професионално адаптираните образователни системи, както и привилегиите за студенти, които тези държави предлагат.

Изборът

В началото подходих по-скоро практично и избрах града, а не университета. Лион е вторият по големина студентски град във Франция, предоставящ много възможности за работа и обучение, а не на последно място и забавления. След като избрах мястото, подробно проучих държавните университети, предлаганите от тях специалности и общежития. От огромно значение беше и заеманото от учебното заведение място в световните класации както и степента на реализация на студентите след приключване на образованието. Université Jean Moulin Lyon III се оказа най-добре съчетаващ тези параметри. Ето защо той бе на първо място в моя списък с желания. 

Кандидатстването

През 2008г., поради скорошното ни приемане в Европейския съюз, кандидатстването протече доста трудно поради не дотам изяснените критерии за чуждестранни студенти в Европейските университети. В продължение на месеци течеше кореспонденция между мен и администрацията на университетите, за да се изяснят необходимите документи, изпити и легализации. Все пак, на французите винаги им е трябвало повечко време за тези неща. Въпреки главоболията, препоръчвам на всеки, захващащ се с кандидатстване в чужд университет сам да проучи процедурите и да си подготви документите. Така първите седмици в университета са доста по-лесни, тъй като вече познаваш административните процедури и знаеш къде, какво и как трябва да се направи.

Учебния процес

Както и в България, учебната година се разделена на два семестъра – летен и зимен, на края на всеки от които има изпити по изучаваните предмети. Двата семестъра носят общо 60 кредита (по 30 за всеки), като всеки изпит, според своята значимост, съставлява различен процент от тези кредити. Скалата за оценяване е от 1 до 20, като 1 е най-ниската възможна оценка, а 20 – най-високата. Трябва да се знае обаче, че в добрите университети много рядко се пише 20. Това дава истинска стойност на успехите на добрите студенти, когато я получат.

Иначе през учебната година се разчита много но индивидуалната работа и усърдие. Никой регулярно не следи това дали присъстваш на лекции и дали се подготвяш ежедневно. Това обикновено проличава в края на семестъра по време на сесия.

За да илюстрирам ситуацията през първата година ще разкажа случка от първата ми лекция по право. Професорът влезе в залата с безупречна точност. Студентите все още се суетяха и си търсеха място във вече препълнената зала, побираща 400 студента. След като всички се поуспокоиха и чинно извадиха лаптопите и тефтерите, професорът помоли всички студенти в залата да погледнат човекът в ляво от тях. След това и човекът от дясно. Накрая всички да погледнат него. След 10 секунди, всички гледахме очакващо преподавателя, който ни съобщи, че във втората година ще продължи само един от състудентите ни от двете страни….

От постъпили над 400 студента първа година, специалността завършиха по-малко от 100. Най-голям брои отпадат поради нисък успех, по-малко по икономически и мотивационни причини. Ето защо всеки решил да кандидатства в западен университет трябва да знае, че усърдната работа и любознателността са не препоръчителни, а предпоставка за успешното завършване.

Животът във Франция

Във Франция, български студент обучаващ се в държавно заведение може да бъде настанен в държавно общежитие едва след завършена една учебна година. Ето защо първата година се наложи да си намеря жилище без държавна помощ. Цената варира според града, условията и наличието на гарант (човек с френско гражданство, гарантиращ че при несъстоятелност ще поеме дължимите от теб вноски за наем до края на договора за наем). В държавно общежитие, наема  варира между 120-300 евро. Разходите за храна са по-скоро индивидуален въпрос; на мен лично ми стигаха около 100-130 евро на месец. Учебните пособия обикновено са предоставени от университета в електронен или книжен (в добре организирани и снабдени библиотеки) формат и рядко се изисква от студентите да си купуват учебници. Транспортът също зависи от града, но в цяла Франция има големи преференции за студенти.

Както вече споменах, Лион предлага наистина много възможности за почивка и забавление. Има за всекиго по нещо – шумни клубове, тихи паркове, големи магазини, фестивали и концерти през цялата година. Първата година-две обаче е доста трудно да се отдели време за всичко това, особено ако съчетаваш учене с почасова работа. След придобиване не известна самоувереност и организация обаче, време за почивка и развлечения винаги се намира.

Реализация

Повечето университети във Франция имат добре развити центрове за реализация. Те помагат за изготвяне на резюме и мотивационно писмо, както и за намиране на работа и стаж. Не се подлъгвайте обаче. След кризата 2008-2012, фирмите наемат много трудно на постоянен договор. Хора въоръжени с диплома бакалавър (та дори и магистър) са принудени да работят като стажанти от 6 месеца до година, само и само да трупат опит и да не остават на трудовата борса. Стажовете са обикновено ниско платени, което усложнява финансовата ситуация предвид трупащите се разходи след като вече нямаш статут на студент. Ето защо препоръчвам на всички да се опитват да си търсят работа и стаж още по време на образованието си. Добър вариант е и обучението en alternance (в полза на предприятие). Това е формула, която позволява по добър начин да се съчетае обучение и професионална реализация в дадена област. При тази форма на обучение, предприятието поема таксите по образованието на студента (обикновено магистър) и му дава право да работи по график, съобразен с академичния календар. Студентът обаче се задължава да постъпи на работа в съответната фирма определено време след приключването на образованието. Тази форма на обучение е изключително ползотворна и за двете страни. Поради високите разходи за фирмите обаче, в последно време тя е доста непопулярна. Въпреки финансовите пречки, бизнесът на запад знае как да поощри младия талант в името на това той някой ден да се превърне в източник на доходи и печалба.

Обратно в България

Завърших висшето си образование във Франция през 2012 година. За четирите години там се научих на самодисциплина, финансова отговорност и …търпение. Препоръчвам на всеки, който има тази възможност да продължи образованието в добър университет. Това не трябва да е самоцел, а добре планувано кариерно и личностно развитие.

Искрено се надявам, че след като почерпят житейски опит и знания от една по-напреднала икономически, образователно и социално държава и други мои сънародници ще решат да се завърнат в България, където да ги приложат и доразвият. Така направих и аз. През 2012г., веднага след завършването си, се прибрах в България. Веднага постъпих на работа и бързо започнах в малки стъпки да се опитвам да превърна България в тази прекрасна страна, която тя би могла да бъде. Надявам се в бъдеще да сме повече…

разказа Светлана Енчева

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top