Препоръчителното писмо или накратко – препоръката е официален документ, с който младите хора у нас обикновено се срещат за пръв път в живота си в случай, че се интересуват от кандидатстване в чужбина. Истината е, че в България няма практика да се работи с този инструмент нито в образованието, нито в бизнеса. Умението да се пишат адекватни препоръки е много полезно за всички, които смятат да се образоват в чужбина или да работят в международни компании.
Защо това засяга студенти и ученици?
Най-малкото защото вече почти всички висши училища от Германия, Великобритания, САЩ и много други страни я изискват като част от стандартния пакет документи за кандидатстване. Причината е, че това е най-лесният начин да съберат информация за вас и вашите умения, без да организират лична среща. Мнението на човек, който ви познава и може да даде обратна връзка за вашето представяне, понякога е единственият начин, по който да се провери дали информацията, която сте предоставили за себе си е вярна. Повечето университети изискват по една препоръка, но има и такива специалности, при които е необходимо набавянето на повече препоръки.
От кого да поискаме препоръка
Това зависи от няколко неща. Първо, има голямо значение за каква програма смятате да кандидатствате – логично е да потърсите специалист по възможно най-близкия предмет. Например: математик за технически науки, биолог за медицина и т.н.
Второ – колкото по-високо в академичната йерархия, толкова по-добре. Старши учител е по-добре от учител, професор е по-добре от доцент и т.н.
Трети важен съвет – търсете мнение от преподаватели, под чието ръководство сте се явявали на някакви съзтезания, конференции или пък сте печелили награди. Това са все неща, които „тежат” в препоръките и разказ от първо лице е най-доброто, което можете да предложите.
Ако сте кандидат-магистър е логично да потърсите мнение от научния ръководител на дипломната си работа или членове на изпитната си комисия. Това придава един по-професионален и дори научен поглед над кандидатурата ви, което може да ви бъде много голям плюс.
Практиката от последните години показва, че повечето учители и преподаватели с удоволствие откликват на молбата да напишат препоръка, защото това е допълнителен престиж и самите тях.
Структура на препоръките
Когато авторът е ваш преподавател или учител, то трябва да ясно да бъдат описани точните му академични титли и позицията, която заема в образователната институция. Напомняйте за тези неща, ако сте в позицията на изискващ. Ако учебното заведение има бланка, помолете препоръката да бъде написана на такава.
Препоръката традиционно започва с обяснение на отношенията между препоръчителя и кандидата: преподавател/студент; учител/ученик (впрочем бизнеспартньор също е подходящо за някои магистратури). След това трябва да се уточни времето, в което се познавате – например 2-3 години.
Нека да пишещият да представи Вашите умения в областта, в която кандидатствате, да разкаже с какво може да допринесете на съответното учебно заведение, как оценява досегашното развитие и как вижда бъдещето ви в съответната институция, за която кандидатствате.
Основният текст на препоръката е желателно да не е повече от една страница.
Препоръката следва да завърши с подпис от човекът, който я пише, и евентуално дата и място.
Как се „препоръчва”
Това са основни критерии за оценка на способностите на един човек и те важат с еднаква сила и при кандидатстването за работа, и във висшите учебни заведения:
– Самостоятелност – тук става дума за способността да се изпълняват възложените задачи без указанията и подкрепата на колегите и самостоятелно да се свиква с новите задачи.
– Чувство за отговорност – отговорно опериране с информация, отговорност към поетите задължения и възложените задачи, готовност да се понасят последствията от собствените действия.
– Издръжливост – това е готовността и способността за поемане на натоварване, дали човек запазва самообладание в извънредни ситуации, дали действа последователно и успешно, когато е под напрежение.
– Кооперативност – тук се оценява способността за работа в екип, за сработване с колеги и преподаватели, за оказване на подкрепа на други хора.
– Активност – участието в ученически парламент, студентски съвет, клубове по интереси, благотворителни инициативи и всички подобни младежки дейности като цяло се оценяват много положително.
Грешки в препоръките
Няма нищо страшно в това да се срещнете с преподавателя си и да уточните някои неща за препоръката, на които бихте искали да се наблегне, така че да четящият я да получи максимално добра представа за вашите умения и постижения.
Има няколко често срещани недоразумения при писането на препоръка, които трябва да се избягват на всяка цена. Първо – много често се стига до прехвалване на кандидата и писмото започва да изглежда напълно нелогично и нереалистично. Трябва да се използва умерен език и – по възможност – всичко да се илюстрира с примери за успехи, проекти и свършена работа.
Друга грешка е да се използва неформален или разговорен стил при писането на документа. Все пак от това може да зависи кариерата или образованието на даден човек и почти няма случай, в който шегите да са уместни.
Трето – един добър специалист по човешки ресурси веднага би разбрал дали препоръката е компилация от стари текстове и неща намерени в Интернет или действителен текст подготвен за конкретния човек. А подобен гаф не говори добре нито за препоръчания, нито за препоръчващия.
Желателно е препоръката да е написана на езика, на който кандидатствате. В противен случай е необходимо да направите легализиран превод. Някои университети изискват препоръките да се изпращат в запечатани пликове, така че се уверете, че пищешият я, ще я е написал на съответния език.
Една неприятна истина…
Хората, които някога са изисквали препоръка (особено от преподавател или учител), със сигурност са се сблъсквали и със следния отговор: „Ами, напиши нещо, пък аз ще го подпиша”. Желателно е да не се стига до вариант, при който човек сам си пише препоръката. Най-малкото, защото много специалисти са на мнение, че това си личи и се отразява негативно и на двете страни в процеса.
При така създала се ситуация би било по-правилно, да потърсите друг човек за препоръката, дори и да ви забави. Това е възможност да установите добри контакти с преподавателите и учителите си, затова не бързайте да минавате по пътя на най-малкото съпротивление.
Не забравяйте, че за оценяващите вашия прием в университета, често това е единственият начин, по който да получат странична информация за вас. Ето защо направете всичко възможно да вземете препоръка от човека, който би ви представил по най-добрия начин, и който е най-тясно свързан с вашето личностно и академично развитие.
