Човешката цивилизация е невъзможна без правото. Неслучайно първите култури, които смятаме за люлката на цивилизацията са тези, които са създали свои собствени закони – Шумер, Египет, Вавилон и Асирия. Първите писани закони са създадени от шумерски владетел преди повече от 4000 години, но най-известният законник от дълбоката древност е написан от вавилонския цар Хамурапи през 1760 г. пр.н.е.
От Двуречието тези закони се пренасят към старогръцкото право (а и философия), която на свой ред е в основата на римското право. А то – както много от вас вероятно знаят – е в основата на правораздавателна система наречена гражданско право, която днес се използва в България и в по-голямата част от света.
Изглежда без право не може. Затова и всяка година, независимо от модата, независимо от икономическата ситуация и независимо от всички проблеми и лошия имидж, който съдебната система има – кандидати за специалност право винаги има.
Различните правни системи по света
Правото не е точна наука. Законите на физиката например се изучават по един и същ начин във Великобритания, България, Германия или където и да е другаде. Правните норми обаче варират. Има сериозни различия и в изискванията на отделните страни към студентите по тази престижна специалност. Затова не винаги е възможно юрист да се премести от една държава в друга и просто ей така да започне да работи по професията си. В света има няколко основни правни системи:
Вече накратко разказахме историята на българската, която е идентична с тази в континентална Европа. Това обаче не е единственото право, което ни е познато – англоезичните държави като Великобритания, САЩ, Канада, Австралия и някои други бивши английски колонии използват т.нар. общо (или прецедентно) право. Идеята за прецедентите не е позната на римляните – корените на тази практика се коренят в обичайното право на германските племена.
Третата голяма правна система е мюсюлманският Шериат. Хората са чували за традиционното право в Исляма, но малко от тях знаят, че това е официалният закон в над 20 страни. Някои мюсюлмански държави използват правни кодекси, “вдъхновени” от Шериата (например Египет или Индонезия), но по-консервативните като Саудитска Арабия, Иран, Йемен и др. се ръководят в правораздаването, четейки всичко буква по буква както е записано в Корана.
Правното образование по света
Обучението по специалността право обикновено е с продължителност 5 години за студенти редовно обучение и 6 за студенти задочно обучение. В страните където стандартната бакалавърска програма отнема 3 учебни години, тези за право са съответно 4 и 5.
Има някои дисциплини, които се изучават от всички юристи по света, но като цяло – това е предмет, който подготвя кадри за съответната държава и често има строго специфични неща. Все пак има някои сфери на правото, които са универсални:
История на държавата и правото; Обща теория на правото; Конституционно право; Гражданско право; Административно право и административен процес; Вещно право; Международно публично право; Финансово право; Облигационно право; Наказателно право; Семейно и наследствено право; Международно частно право; Трудово право; Търговско право и т.н.
Забележете, че казваме, че дисциплините са относително универсални, но съдържанието им може да не е. В същото време, трябва да отбележим, че България – като страна членка на ЕС – има много общи неща с другите държави от континентална Европа.
Кандидатстване в България
Да пробиеш професионалната квалификация „юрист” не е лесна задача в никоя държава и България не прави изключение. Тя се получава въз основа на 3 държавни изпита и теоретико-практически изпит пред Министерство на правосъдието. С успешното полагане на теоретико-практически изпит се получава правоспособност за работа в различните държавни и недържавни институции.
Правото е една от най-популярните специалности в България и се предлага от общо девет висши учебни заведения. Рейтинговата система на министерството на образованието дава следното класиране на родните университети. Трябва да отбележим, че този брой може да се промени в следващите години, тъй като се говори за допълнително затягане на изискванията. Студенти, които обаче започнат дадена програма ще могат да я завършат.
Кандидатстването не е лесна работа. Оценки от матурите рядко се признават за търсена специалност като Право. Затова трябва да се подготвите сериозно за кандидатстудентски изпити по Български език и литература и История. Балът за прием в специалността винаги е бил сред най-високите, но с оглед на дълбоката демографска криза и многото свободни места спада сериозно през последните няколко години.
Най-добрите университети в България
Експертите от родното образователно министерство са категорични. Най-добрият ВУЗ за изучаване на специалност Право у нас е СУ “Св. Климент Охридски” за поредна година, следван плътно по петите от УНСС.
Прави впечатление, че резултатите на другите висши училища са доста близки. Цели 5 университета са класирани в рамките на 2 точки в класацията, което означава, че качеството е доста сходно.
| Класиране | Висше училище | Град | Резултат |
| 1 | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ | София | 63 |
| 2 | Университет за национално и световно стопанство – София | София | 57 |
| 3 | Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ | Пловдив | 53 |
| 4 | Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“ | Велико Търново | 51 |
| 4 | Нов български университет – София | София | 51 |
| 5 | Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград | Благоевград | 50 |
| 6 | Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ | Варна | 49 |
| 6 | Русенски университет „Ангел Кънчев“ | Русе | 49 |
| 7 | Бургаски свободен университет | Бургас | 45 |
Източник: МОН
Кандидатстване в чужбина
Процедурите за кандидатстване в чужбина по специалност право обикновено са стандартни за съответната държава. Някои от най-престижните университети, особено във Великобритания и САЩ, отсяват огромния наплив от кандидати и чрез допълнителни изпити.
Хубавото е, че американските университети предлагат и стипендии за кандидатите, които се представят най-добре на тези изпити. Процеса по кандидатстване за стипендии, и дори за общежития често е свързан.
В континентална Европа като цяло е по-лесно. Трябват сертификати за владеене на чужди езици на високо ниво, както и добри оценки в дипломата за средно. Даже – доста добри оценки, защото все пак конкуренцията и тук е сериозна. Много е важно да се сдобиете с и с възможно най-добри препоръки.
Внимавайте много със сроковете и подгответе всички документи възможно най-рано. (Като бъдещи юристи трябва да се досетите защо това е важно.) Администрацията не винаги е бърза, а трябва да си оставите и време за реакция, ако се наложи отстраняване на някакви нередности.
Най-добрите университети в чужбина
Правото е популярна специалност както у нас, така и в чужбина. Затова ще е доста трудно да обхванем всички висши училища, където се изучава право. Бърза справка с класациите обаче е достатъчна, за да видим, кои са най-престижните висши учебни заведения по държави:
Германия – Ludwig-Maximilians-Universität München
Франция – Université Paris 1 Panthéon-Sorbonne (известен като Сорбоната)
Холандия – Leiden University
Белгия – Université Catholique de Louvain (UCL)
Итaлия – University of Bologna
Швеция – Lund University
Испания – Universidad Autónoma de Madrid
Разбира се, не трябва да тъжите ако не бъдете приети непременно в едно от тези висши училища. А къде са страни като Великобритания и САЩ? Отговорът дава авторитетната класация на QS World University Rankings:
| Класиране | Висше училище | Държава | |
| 1 | Harvard University | САЩ | |
| 2 | University of Oxford | Великобритания | |
| 3 | University of Cambridge | Великобритания | |
| 4 | Yale University | САЩ | |
| 5 | New York University (NYU) | САЩ | |
| 5 | Stanford University | САЩ | |
| 7 | London School of Economics and Political Science | Великобритания | |
| 9 | University of California, Berkeley (UCB) | САЩ | |
| 10 | Columbia University | САЩ | |
Източник: QS World University Rankings
Англосаксонският свят е лидерът в обучението по право – поне това показват независимите проучвания.
Възможности за кариерна реализация
Завършилите могат да се реализират във всички сфери на правораздавателната система: съдия, следовател, прокурор, юрисконсулт, а също и учен-изследовател в областта на правните науки.
Разбира се, държавната работа не е единствената алтернатива за специалистите по право. В днешно време всички големи компании имат правен отдел с щатни юристи. Друг вариант е стартирането на собствена практика като адвокат или нотариус. Няма да ви лъжем – “пробивът” в тези системи не е лесен, конкуренцията е жестока, но възможности винаги ще има. Не може да пропуснем и факта, че най-добрите юристи получават доста добри възнаграждения за българските стандарти. Вероятно затова към тази специалност винаги има интерес.
материал на Йордан Карапенчев
