Кирил Косев е докторант изследовател и лектор в Nuffield College, University of Oxford, по икономика и икономическа история. Завършил е с отличие бакалавърска степен (BA Hons) и магистърска степен (MSc) по икономика в Hertford College, Oxford. Три години е президент на българското дружество към Университета на Оксфорд и член на Bulgarian City Club в Лондон. Бил е икономически консултант в Организацията на икономически развитите държави (OECD), Париж; Европейската инвестиционна банка (EIB), Люксембург; и Европейската банка за реконструкции и развитие (EBRD), Лондон; както и стажант в Българска национална банка, София. Статията по-долу е част от презентацията му, представена по време на семинар на Begin Group в София на 20-ти март 2010 г.
Ще започна презентацията си с един общ преглед на английската образователна система, след което ще премина към обучението в Оксфорд. Имах късмета образованието ми в Англия да премине през трите степени: бакалавърска, магистърска и докторска. Също така и преподавам в Оксфорд. Надявам се, че всичко това ще ми помогне да съм ви полезен с информация. Особено относно кандидатстването за graduate степен, където мога да ви съдействам със съвети от „първа ръка”. Чувствам се ангажиран да поощря българите да кандидатстват в Оксфорд, тъй като към момента кандидатите не са много, а таксите са по-ниски от обучението в САЩ. /Задават въпрос до колко е вярна информацията, че се очакват трудности пред кандидатстващите в Англия българи, за да не се пречи на местните кандидати./
Личното ми мнение, че такива теории на конспирацията, или вестникарски интерпретации по темата, са неверни. В Оксфорд например има много институции, които функционират като независим надзор на кандидатстудентския процес и наблюдават внимателно всичко случващо. На интервютата с кандидатите присъстват преподаватели от гимназии и различни държавни служители, за да следят какви въпроси се задават и как протича събеседването. Оксфорд и Кеймбридж са обвинявани не веднъж, че привличат ученици предимно от частни училища и с аристократичен произход. Вероятно е било така преди 50 години, но не и днес. Оксфорд е държавен университет, регулира се от държавата, а хората, които преглеждат кандидатурите, са академични хора. Те не се водят от симпатия или антипатия към дадена държава, а се интересуват дали могат да прекарат 3 години в ползотворна работа с кандидата. Това е същественото за приема в университета. Дали това е цялата истина, не мога да гарантирам, но не вярвам, че има каквато и да е дискриминация.
За образованието в Англия
Това, за което смятам да говоря, няма да е точно и само процеса на кандидатстване. Сайтовете на университетите са добри (www.ox.ac.uk), всичко е обяснено ясно и подробно, по-скоро ще говоря за това, което не е на сайтовете. Желаещите да учат на английски най-вече стигат до вариантите Англия или САЩ. Процесът на кандидатстване е различен, системите са различни. В Англия бакалавърската степен е тригодишна, в САЩ – четиригодишна. Една съществена разлика е структурата на специалността. Докато в САЩ се изучават множество предмети за тези 4 години, то в Обединеното кралство тригодишният бакалавър има за цел да специализира студента в един или два предмета от обща област. Обучението в Англия наистина се осъществява в интернационална среда, което е съществен плюс за изграждането на контакти в академичната общност и бизнеса.
Въпросът със записването се явява сред най-съществените и ще ви отведе до UCAS. За Оксфорд и Кеймбридж се кандидатства малко по-различно, но все пак сайтът www.ucas.com трябва да е отправната точка. Ако искате да учите в Оксфорд, съветът ми е да го поставите на първо място сред избраните от вас 5 висши училища, на първо място посочвайте университета, за който се очаква конкуренцията да е най-висока. Следващата стъпка е специализираната форма за кандидатстване в Оксфорд или Кеймбридж, която се изпраща в допълнение към UCAS формата, и за която крайният срок е началото на октомври, значително по-рано от UCAS. За магистърска и докторска степен кандидатстването също е по-различно. Добре е да влезете в сайта на избраната институция и съответния департамент, за да потърсите конкретно лице за контакт, за да научите сроковете и възможностите за финансиране на обучението.
Бих препоръчал, когато правите проучване, да се запознаете добре и с университета, и с програмата. Добре е да сте уверени, че искате да учите точно това, за което кандидатствате. Доста от моите познати, които изучаваха изкуства или история, днес са в банковия сектор. Кратките програми и тези, които завършват с двойна диплома са добър вариант за правилно насочено образование и шанс да избегнете продължително обучение в област, в която може да се окаже, че нямате интерес. /Задават въпрос за предпочитанията на английските вузове към IB дипломите, A-level и редовата диплома за средно образование./
Не бих се ангажирал със становище как биха погледнали на тези дипломи другите университети, но ще отговоря за Оксфорд. Кандидатът получава оферта след интервю, което се случва преди завършването на училището. Ще му се каже например, че е приет за програмата и трябва да изкара четири А на A-level, пълно 6 от дипломата или най-високите показатели на IB дипломата. Известно е, че да се изкара пълно 6 от дипломата за средно образование е по-трудно от четири А на A-level, ето защо е възможно да се постигне договорка комисията по приема, знам за такива случаи. Крайната оценка от дипломата не трябва да е самоцел. За прием интервютата са най-важната част от процеса. И също, най-трудната част за преодоляване. Относно езиковия сертификат, доверете се на този, който са посочили на сайта на университета. Едва ли ще ви върнат документите, ако изпратите друг, но ще ви поискат конкретния сертификат.
За Оксфорд
Ако сте се спрели на Оксфорд, разгледайте сайта. Ще видите, че университетът има повече от 30 колежа. Всеки от тях предлага пълен пансион за студентите в бакалавърските програми. Това е добра стъпка за социализирането и привикването със студентския живот. Някои колежи обаче могат да ви накарат да освободите стаята през втората година. Колежът, който си избрах, предлагаше пълен пансион и за трите години на обучението. Всъщност няма особено значение дали колежът предлага място в кампуса за цялото ви обучение. Но е от значение с какво колежът може да улесни финансовата част от живота ви като студент. Различните колежи могат да ви предложат в различна степен субсидиране на разходите за стая в кампуса, храната и учебните пособия. От колеж до колеж има разлика. Например St John’s (www.oxford.ox.ac.uk/colleges) е най-богатият от колежите на Оксфорд. Това може да означава, че e най-евтиният, в смисъл, че може да предложи най-много облекчения от финансово естество за студентите. Винаги е добра идея да потърсите финансова помощ. Пишете на конкретното лице в колежа (college bursar, college financial officer). Споделете, че искате да изучавате дадена програма, пишете, че харесвате колежа и програмата, проучете възможността да кандидатствате за финансова помощ.
Имайте предвид и това, че веднъж приети, колежът ще ви помогне да не прекъснете по финансови причини. Особено в Оксфорд, който е известен, че 0.01% от студентите му отпадат по такава причина. Колкото и да е трудно и скъпо за някой, бъдете сигурни, че ако е посветен и амбициран да завърши образованието си и се справя добре с научния процес, ще му бъде оказана помощ, за да не загуби мястото си. Независимо дали е финансов или личен проблем, ще ви се помогне да останете там.
Всичко, което би ви интересувало за магистърски и докторски програми е на сайта.
Интервюта за бакалавърски програми:
Интервютата са най-важната част от процеса на кандидатстване. Добрите оценки също са важни, защото всички имат добри оценки, а добрите оценки ще ви доведат до интервю. Мотивационното писмо – също. Ще ви бъде заплатен пътя и престоя за интервютата, особено ако сте от Европейския съюз.
Интервюто не е тест за вашите знания. Целта му е да преценят как реагирате, как общувате и да добият представа за мотивацията ви да изучавате въпросната програма. Много е важна подготовката – да осмислите добре защо искате да учите в Оксфорд, защо точно тази специалност, какво планирате да правите с нея в бъдеще. И как сте показали този интерес досега в гимназиалното си образование /чрез четене на книги по предмета и т.н./
Не приемайте отказа лично. Животът не свършва, ако ви отхвърлят. Има много добри университети, които чакат. Ако наистина много искате да учите точно в този университет – покажете го. Наистина е добре, ако покажете неподправен ентусиазъм.
В заключение
Когато кандидатствате, особено за graduate степен, потърсете персонален контакт с департамента, който ви интересува и за съответната програма. Не се притеснявайте да пишете по електронната поща. В най-лошия случай може временно да ви игнорират, ако са много заети. Оксфорд звучи добре, но не във всяка област може да намерите най-добрата за вас програма. В моята област – икономиката, Оксфорд наистина предоставя отлични перспективи за бъдещо развитие. И във всяко отношение е добро място за следдипломна квалификация в бизнес образованието (www.sbs.ox.ac.uk). В САЩ например и undergraduate и graduate програмите са по-различни, по-дълги и по-скъпи.. Докторската степен е по-продължителна и по-скъпа, а е възможно да ви накарат да завършите нова магистърска степен, въпреки, че имате вече такава.
Най-важното е да кандидатствате и да имате позитивно отношение към процеса. Не се притеснявайте от вероятен провал и рано или късно успехът ще дойде.
