В момента се чувствам като вас. Като кандидат-студент, започнал да пише есето си. Значителният ми консултантски опит и работа в отдел „Прием на студенти” в международен университет не облекчава задачата ми.
Както често се случва, отлагах този момент известно време. Но за свое оправдание ще кажа, че то ми беше нужно, за да събера различни гледни точки, да обмисля структурата, да си представям много пъти вас- читателите, и да се вдъхновя. Сега съм пред белия екран, за да вместя всичко, което искам да кажа в една страница (винаги има ограничение за обема не есето). Тази една страница (понякога две) трябва да съдържа най-важното, изказано най-точно и искрено, за да ви даде конкретни факти и полезни насоки.
Есето не е самостоятелен документ. То е част от пакет, който комисията за прием на студенти вижда. Но този пакет е единственото, което ви представя. Той е вашата снимка. Комисията ще види, прочете и анализира единствено представените в пакета факти. Тъй като са малко университетите, които провеждат събеседване за прием, може да се приеме, че нямате друга възможност да представите себе си, освен с тези писмени документи – академична справка, резултати от тестове, препоръки, формуляр за кандидатстване, сертификати за постижения и най-вече чрез есетата.
Ще ви е много полезно, когато пишете есето, да си представяте, че говорите лично с комисията за прием. Затова в есето кажете това, което бихте казали за себе си на комисията, ако имахте възможност да се срещнете лично с тези хора (обикновено те са специалисти по прием на студенти и преподаватели от университета). Мотивационните есета (може да се изискват повече от едно) са единственият текст, в който вие лично разказвате за себе си. Използвайте тази възможност целенасочено и пълноценно. Сигурно си давате сметка, че сте писали и есета като част от езиковите или академичните тестове (напр. TOEFL, IELTS, SAT и пр.). Да, комисията за прием има достъп и до тези есета, и също ги чете, но единствено с цел да оцени езиковите ви умения, а не за да се запознае с личността ви. Понякога есетата от тестовете и мотивационните есета се сравняват като ниво на изказ, за да се прецени как се справяте самостоятелно, без външна помощ.
Есетата могат да бъдат няколко вида: по зададена от университета тема, по конкретни въпроси или общо „мотивационно есе”. Ето какво изисква колежът на Harvard University: “1. Представете накратко своите извънкласни занимания или професионален опит (до 150 думи). 2. Напишете мотивационно есе от мин. 250 думи или есе на тема по ваш избор, или по някоя от шестте теми посочени по-долу.” Няма да цитираме темите, но ще обобщим, че са свързани с представяне на ваши постижения, етични дилеми, трудни моменти, личности, от които сте били силно повлияни, академичните ви интереси, очаквания ви принос към университета. Британската служба за обработване на кандидатстудентски документи /UCAS/ съветва: „В есето си кажете на университетите защо те трябва да изберат точно вас. Есето е възможността ви да убедите университета, че точно вие сте подходящ за специалността, която искате да изучавате.”
Съветите на консултантите:
Стефка Златева от агенция „Интеграл”:
„Обикновено в есето университетът търси отговор на два въпроса: подходящ ли е студентът за тази специалност; притежава ли необходимите качества, за да се приспособи добре към специфичната университетска среда. В българските училища не е прието да се пишат мотивационни писма и есета. За българските ученици това е ново предизвикателство. Често това поражда сериозни проблеми пред кандидатите, поради което те прибягват до източници като Интернет, до различни сайтове за писане на есета, което често вреди на кандидатурата им. На Запад на плагиатството не се гледа с добро око и понякога това може да стане и повод за дисквалифициране на кандидата. Най-добрата помощ за подготовка при писане на есета или мотивационни писма са специализираните курсове (предлагат се и безплатни курсове). Ние организираме и безплатни семинари за писане на мотивационни писма. Курсове се провеждат и целогодишно в офисите на фирмата в България. Целта им е кандидатът да се научи как се пише есе и да развие собствената си мисъл и интелект като спазва основните правила и техники, а не да му се напишат есетата.”
Маргарита Кузманова, Международна фондация „Св.св. Кирил и Методий”:
„Това което университетите искат да разберат от есетата е индивидуалността на кандидата – нещото, което го отличава от всички останали кандидати със сходни обективни (успех от училище, резултати от тестове- бел. автора) критерии. Трябва да се пише с голяма доза искреност, убеденост и увереност. Очакват да видят интересни, пъстри есета написани от реални личности. Хората, които преглеждат есетата, искат да бъдат впечатлени, развълнувани, искат кандидатите да бъдат себе си и чрез есето да опознаят кандидата, с неговия собствен глас и лична история. Всеки университет, независимо дали е в САЩ или Великобритания, задава различни теми за есетата за прием, т.е. разликата по-скоро е между университетите, а не между държавите, като най-важното е да се обърне внимание на същината на въпросите. Помощта на квалифицирано лице, което не познава кандидата добре, дава обективна преценка за ефективността на есето – постига ли то желания ефект или пък звучи безлично, какво впечатление създава за кандидата, за неговата личност и качества и дали се отличава от клишираните формули. Също така се следи дали кандидатът е засегнал конкретния въпрос, зададен за това есе, или е пренебрегнал части от него – нещо, което много често се допуска.”
Нели Младенова, Международна фондация „Св.св. Кирил и Методий”:
„Есето дава и много съществена информация в подкрепа на апликацията за учебното заведение. Тази писмена разработка пояснява защо младият човек е избрал определено учебно заведение, какво го е привлякло към него, от кого и как е събрал информация за него и какво цели да постигне чрез обучението си в него. Въпреки че есето не е автобиография, то трябва да очертае средата, в която кандидатът е израснал, оформил и развил своите способности и интереси. То трябва да разкрие различните форми на учебна и извънкласна дейност, в която е участвувал. Така пред университетските оценители постепенно се оформя личността на новия кандидат. Когато се вае образа на бъдещия студент всяка подробност, всяка нова щриха може да помогне. Написването на това есе трябва да бъде плод на внимателно отсяване на важните моменти от живота. Често някои на пръв поглед незначителни подробности могат да разкрият съществени черти необходими за бъдещия ви успех.”
Практиката ми ме е срещала няколко пъти с кандидат-студенти близнаци. Любопитно ми беше да установя колко различни бяха есетата им. Естествено, грабнаха ме искрените лични истории. Всеки специалист прием на студенти много лесно разпознава шаблонните есета и тези, които са написани с прекалено много външна помощ. Затова, бъдете себе си.
