Здравей, представи се с няколко думи.
Казвам се Мартина Илиева и съм от София, България. Завърших 18. СУ „Уилям Гладстон“ с френски и испански език, където съчетавах образованието си с активен спорт. В момента живея и уча в Антверпен, Белгия, където съм студентка във втори курс по International Business Management в KdG University of Applied Sciences and Arts.
Ако трябва да се представя пред света, бих казала, че съм човек, който вярва в дисциплината, постоянството и в това, че човек може да бъде много повече от едно нещо. Аз съм студент, спортист по таекуондо, треньор, човек с предприемаческо мислене и силно любопитство към света. Вярвам, че образованието не е просто диплома, а начин на мислене и живот.
Каква специалност учиш и как се спря на нея? Кое избра първо – специалността, университета или държавата?
Уча International Business Management – специалност, която съчетава бизнес, маркетинг, стратегия, статистика, управление, икономика и международна среда. За мен беше много важно да избера нещо практично, приложимо и ориентирано към реалния бизнес свят.
Първо избрах специалността, след това държавата и накрая университета. Знаех, че искам международна среда, преподаване на английски език и обучение, което да ми даде реални умения, а не само теория. Първоначално бях насочена към Франция, но там не успях да намеря подходяща програма за мен. Тогава започнах да търся и открих моя университет, където най-много ме привлече структурата на програмата и предметите, които се изучават.
Как кандидатства в университета? Разкажи ни повече за процедурата по прием.
Процедурата по кандидатстване беше ясна и много лесна. Подготвих дипломата си за средно образование, езиков сертификат по английски език (в моя случай IELTS, но се приемат почти всички видове сертификати) и личен документ. Документите се подават онлайн през сайта на университета и се получава отговор доста бързо.
В Белгия в приложните университети е сравнително лесно да се влезе, но студентите се отсяват в началото. В повечето програми над 50% от студентите се отказват след първата година. Това не е защото програмите са прекалено изискващи, а защото много хора осъзнават, че специалността не е тяхното нещо и се пренасочват.
Какви са финансовите условия на университета?
Едно от нещата, които ме изненадаха приятно, са достъпните такси за обучение в Белгия, особено в сравнение с други западноевропейски държави. Годишната такса е около 1200 евро, което е значително по-ниско от тази в университетите в други страни, а качеството на обучението е много високо.
Разходите за живот също трябва да се планират – наем, храна, транспорт. Белгия е доста скъпа държава, но с добра организация и студентски отстъпки е напълно възможно да се живее нормално като студент. Що се отнася до настаняването, университетите в Белгия много рядко разполагат с общежития, но да си намериш квартира сам не е толкова голям проблем, както например в Нидерландия.
Какъв е студентският живот в Белгия, как минава един твой ден в университета?
Студентският живот в Белгия е много динамичен и международен. Един мой ден обикновено започва с лекции или упражнения, които са силно интерактивни – работа по групови проекти, дискусии, реални бизнес казуси и презентации.
Вечерите са или за тренировки по таекуондо, или за подготовка за изпити, тъй като в Белгия имаме четири сесии в годината, или за време, прекарано в някое барче в центъра. Това, което много ми харесва, е балансът между академичния и личния живот – университетът насърчава самостоятелното мислене и отговорността.
Въпреки че така изглеждат повечето ми дни, нито един не е същият като предишния и това как ще изглежда денят ми зависи от мен в по-голямата част от времето.
Как се подготвяше за изпитите и проектите в университета?
Обучението в Белгия изисква постоянство. Тук не можеш да разчиташ само на учене в последния момент. Изпитите и проектите са свързани с анализ, логика и прилагане на знанията. Както вече споменах, в моя университет, както и в много други в Белгия, имаме четири редовни сесии и една поправителна. Това означава, че почти през цялото време трябва да си подготвен за изпити.
Правя си ясни графици, разделям материала на части и работя системно. Проектите често са групови, което ме научи на екипна работа, комуникация и много търпение – умения, които са безценни за бъдещето.
Защо избра да учиш в чужбина, а не в България?
Избрах да уча в чужбина, защото исках да изляза от зоната си на комфорт. Да живееш сам в друга държава те изгражда изключително много – като човек, професионалист и гражданин на света. Смятам, че българското образование има своите силни страни, но обучението в международна среда ми дава по-широка перспектива и ме подготвя за глобалния пазар на труда.
Особено в бизнес специалностите вярвам, че най-важното за развитието е средата, в която учиш. Моят университет подкрепя проактивността и развитието на умения отвъд стандартните академични рамки. Това дава възможност за креативност, критическо мислене, себеизразяване и личностно развитие – едно от нещата, които най-много ценя.
Как се живее в Белгия? Каква е социалната ти среда в университета?
Белгия е спокойна, добре организирана и мултикултурна държава. Хората са отворени, а в университета имам приятели от цял свят.
Тази международна среда ме научи да бъда по-толерантна, по-адаптивна и по-отворена към различни гледни точки. Погледнато по-реалистично обаче, в началото наистина е различно и те кара постоянно да се променяш и адаптираш.
Как си представяш твоето бъдеще? Ще се върнеш ли в България или ще търсиш реализация в чужбина?
Виждам бъдещето си като комбинация от бизнес, спорт и личен бранд. Интересувам се от маркетинг, управление и предприемачество, но спортът винаги ще бъде част от живота ми.
Не изключвам нито България, нито чужбина. Вярвам, че когато човек натрупа знания и опит, може да бъде полезен навсякъде. За мен най-важното е да правя нещо смислено и да се развивам.
Какви книги обичаш да четеш?
Обичам книги за личностно развитие и психология, но също така и фентъзи, с които разпускам. Четенето за мен е начин да се откъсна от реалността и да живея не само моя живот, а и този на героите, за които чета. Обичам това усещане, защото развива въображението, а в свят, в който всичко е толкова рационално и оптимизирано, е приятно да имаш нещо, което е само за удоволствие.
Как разпускаш? Имаш ли време за това?
Основното ми хоби е спортът – таекуондо. Освен това обичам да пътувам и да прекарвам време с любимите си хора. Едно от най-хубавите неща, свързани с Белгия, е че се намира в центъра на Европа. Това прави пътуването изключително достъпно и лесно – Париж е на два часа с влак, Амстердам – на час и половина, а Лондон също е много близо. Ако се организираш достатъчно добре, можеш всеки уикенд да бъдеш в различна държава, което за мен е голямо богатство.
Какво ще пожелаеш на читателите на списанието?
Бих пожелала на читателите да не се страхуват, да мечтаят смело и да действат. Пътят не винаги е лесен, но всяка крачка извън зоната на комфорт си заслужава. Образованието е инвестиция, която никога не се губи. Дерзайте и се осмелявайте да правите крачки към мечтаното си бъдеще, защото ако вие самите не го направите, няма кой да го направи вместо вас.
