Обучението в чужбина става все по-достъпно и по-достъпно и трудно се среща млад човек, който да няма дори минимален опит в следването извън България – било то бакалавър, магистър или семестър по Еразъм. Следването извън граница е особено популярно за магистърски и МБА програми както сред хора, завършили бакалавърската си степен в чужбина и вече докоснали се до международното образование, така и от тези, които досега са учили в родната страна.
Общата картина
През 2017 година над 6,000 българи са избрали да учат в чужбина, което е близо 9% от общия брой завършили гимназия. Процентът е доста по-висок в големите градове и в семействата с високи средни доходи. Според данни на Националния статистически институт към този момент общо около 30,000 наши сънародници се обучават в бакалавърски, магистърски и докторски програми. Това е официалната цифра, но консултантските фирми в сферата на образованието и медиите, сред които и ние, вярваме, че броят е много по-голям. За сметка на това все по-малко българи избират България за следване на висше образование, като през 2016/2017 учебна година броят им е бил 230 029 (с 20 хиляди по-малко от предходната година), от които близо 70,000 са в магистърски програми.
Най-популярните дестинации за българските кандидат-студенти са европейските държави. Според наши, неофициални данни, най-много студенти от България заминават да следват в Германия, следвана от Великобритания, Холандия, Франция, Дания, САЩ и Швеция.
Българите в магистърски програми във Великобритания
Безспорен фаворит в чужбина е Великобритания, която през последната 2017 година е привлякла над 2,000 българи в своите програми. Макар Брекзит да разклати силните й позиции сред останалите международни конкуренти, островната държава има какво да предложи на чуждестранните студенти, а редом с това продължава да отпуска студентски заеми дори и за магистърските програми. Бумът на българите, следващи магистратури там, е през годините 2011-2012 според официалните данни на HESA (Higher Education Statistics Agency). Тогава в магистърски програми са се обучавали над 700 наши сънародници, докато през последната година броят им е намалял до около 500. През пролетта стана ясно, че студентите от ЕС ще продължат да получават финансова подкрепа за обучение в бакалавърска и магистърска степен на английските университети, дори и да започнат обучението си през 2018 година. Всеобщите предположения са, че ако страната прекрати условията за финансови облекчения под формата на заеми, броят студенти от ЕС и от България рязко ще намалее.
Най-желаните магистърски програми сред българите във Великобритания са тези в областта на бизнес и социалните науки, следвани от изкуства и дизайн:
| Област | Брой български студенти за 2016/2017 |
| Бизнес администрация | 200 |
| Социални науки | 55 |
| Изкуства и дизайн | 45 |
| Биологични науки | 40 |
| Право | 35 |
| Инженерни науки и технологии | 35 |
| Компютърни науки | 35 |
| Масови комуникации | 20 |
| Медицина | 15 |
| История и философия | 10 |
| Езици | 10 |
| Природни науки | 10 |
| Архитектура | 5 |
| Математика | 5 |
Източник: HESA, 2018
Що се отнася до избора на университет за магистратура, най-много българи има в Nottingham Trent University (30), London School of Economics and Political Science (25), Coventry University (25), City University of London (20) и King’s College London (20).
Холандия: по-достъпната алтернатива
Програми на английски език, водещи университети, иновативно преподаване и значително по-ниски такси – всичко това прави Холандия другата най-търсена дестинация от българите. През последните няколко години се наблюдава устойчив ръст наши сънародници, които избират да следват там и в двата типа висши училища в Холандия – университети от изследователски тип (research universities) и университети по приложни науки (universities of applied sciences).
Макар от официалната организация за международно образование в Холандия да споделят, че много повече българи се обучават в бакалавърски отколкото в магистърски програми, броят на бъдещите магистри от България за 2017/2018 е 420 – почти колкото във Великобритания. За сравнение, броят българи във всички нива на обучение за същата година надвишава 2,500. Много подобна е и ситуацията с най-търсените специалности за магистратура в Холандия. Българите и там избират най-често програми по икономика и бизнес. Тук обаче на дневен ред са и инженерните науки редом със социалните.
| Брой български студенти
Research Universitites |
Брой български студенти
Universities of applied sciences |
|
| Икономика и бизнес | 148 | – |
| Инженерни науки | 49 | – |
| Социални науки | 53 | – |
| Изкуства и култура | 35 | 11 |
| Науки за здравеопазването | 7 | – |
| Науки за околната среда | 17 | – |
| Науки | 29 | – |
| Право | 62 | – |
Източник: Nuffic, 2018
Германия: традиции и ниски такси
Германия привлича българските студенти с репутацията си на висококачествена образователна система и едни от най-ниските такси в Европа – в порядъка на 150-200 евро на семестър. Немските организации DAAD и DZHW посочват, че актуалният брой български студенти е 6,739, което представлява близо 3 процента от международния състав в университетите в Германия. Не разполагаме с данни колко точно от тях се обучават в магистърски програми, но България се нарежда на осмо място по брой студенти в Германия след държави като Китай, Индия и Русия. Сред българските студенти има и голям интерес към стипендиите, отпускани от Германската Служба за Академичен Обмен (DAAD) съвместно с МФ „Св. Св. Кирил и Методий”. През 2016/2017 година са заминали над български 30 стипендианти в магистърски и докторски програми.
Материал на Милена Узунова
