В края на всяка година QS World University Rankings публикува няколко интригуващи, но и сравнително пренебрегвани класации – регионалните ранглисти на институциите от Латинска Америка, Арабския полуостров, Азия и Източна Европа и Централна Азия. В този брой ще насочим вниманието ви към последната от изброените области, в която попадат и няколко от българските висши учебни заведения.
История и цел на регионалните класации
QS Regional Rankings съществуват от 2009 година, когато бива изготвена първата класация единствено на азиатски университети. През 2013 се добавя и ранглистата на най-забележителните институции в Латинска Америка. Последните два региона – Арабският полуостров и Източна Европа и Централна Азия – се обявяват през 2015 и оттогава можем да следим както списъците на най-добрите им университети, така и доклади за тенденциите в образованието им. С тези свои ежегодни класации QS цели да засили интереса на кандидатстудентите към по-малко популярни учебни дестинации и по този начин да стимулира институциите там да продължат развитието на преподаването си и на научноизследователската си дейност. Все пак именно напливът от нови студенти е основният мотиватор на всички университети.
Предимства на класациите по региони
Класациите по региони не са особено популярни тук, най-вече защото студентите от България рядко обмислят държавите в Източна Европа (и Централна Азия) при кандидатстването си в чужбина. Това обаче не прави предимствата на тези ранглисти по-малко:
Като за начало, те насочват студентите към по-близки институции, които по никакъв начин не са по-лоши от световноизвестните такива на Запад. Така човек е не само по-близко до семейството и корените си – той е по-свързан и с местната култура. А това само улеснява намирането на приятели и минимализирането на културния шок, толкова характерен при пристигането в западна държава.
Университетите в нашия регион са и много по-евтини – цените са сравними с тези в българските институции. Да не пренебрегваме и факта, че стандартът на живот в източните европейски държави е сходен, което сравнително би облекчило родителите при издръжката на студентите в чужбина.
Но регионалната класация на QS може да се използва и при кандидатстването в България. В нея родните университети се оценяват като че ли една идея по-обективно, защото биват сравнявани с по-сходни институции по отношение на условията на обучение. Едно е да се опитваш да наредиш Софийския университет в един списък с Harvard и MIT, друго – с учебни заведения от Източна Европа.
Класацията за Източна Европа и Централна Азия
Място | Име на университет | Държава |
1 | Lomonosov Moscow State University | Русия |
2 | University of Tartu | Естония |
3 | Saint Petersburg State University | Русия |
4 | Charles University | Чехия |
5 | Novosibirsk State University | Русия |
6 | Jagiellonian University | Полша |
7 | University of Warsaw | Полша |
8 | Masaryk University | Чехия |
9 | Moscow Institute of Physics and Technology | Русия |
10 | Tomsk State University | Русия |
11 | Koç University | Турция |
12 | Czech Technical University in Prague | Чехия |
13 | Warsaw University of Technology | Полша |
14 | Middle East Technical University | Турция |
15 | Boğaziçi University | Турция |
16 | Higher School of Economics | Русия |
17 | Istanbul Technical University | Турция |
18 | Bilkent University | Турция |
19 | Al-Farabi Kazakh National University | Казахстан |
20 | Vilnius University | Литва |
От първите 20 места, които можете да видите в таблицата, си личи тенденция, характерна за всичките 400 позиции в класацията – около половината от тях са заети от университети в Русия и Турция. Други държави, представили се добре тази година, са Казахстан (с 27 институции), Полша и Украйна (и двете с по 25), Румъния (с 19), Чехия (с 18) и Унгария (със 17). Интересно е да се отбележи, че през 2021 в списъка са се поместили с 50 висши учебни заведения повече отколкото през 2020. Това увеличение е резултат не само от по-целеустременото събиране на информация на екипа на QS, целящ да репрезентира възможно най-много университети по света, но и от подобрението на самия регион в сферите на научните изследвания и преподаването. Този прогрес вероятно е следствие от COVID-19 пандемията, поради която много студенти и преподаватели от Източна Европа и Централна Азия се насочват към по-близки държави или просто остават в своята. Заради тази непредвидена ситуация местата по институциите в региона са почти изцяло запълнени за пръв път от години, специалисти преподават и провеждат изследвания в страните си и средства биват влагани в адаптирането на методите на обучение към времената. Може да се предположи, че тази тенденция ще продължи и през близкото бъдеще, а университетите от Източна Европа и Централна Азия ще се изкачват все повече в световните ранглисти.
Методология на класацията
Методологията за регионалните класации на QS е направена така, че да отразява и най-малките промени в образованието на ежегодна база. Тя включва факторите от оценяването за световната ранглиста – академична репутация (30%), съотношение между студенти и преподаватели (10%), цитирания (5%), репутация на абсолвентите на работния пазар (20%), брой на международните преподаватели и на международните студенти (общо 5%). В нея обаче участват и някои по-особени категории за измерване на авторитета – една от тях е брой на преподавателите с докторантура или по-висока степен (5%). Високите показатели в нея гарантират, че обучението е провеждано от квалифицирани специалисти. Друг фактор за оценяване е количеството на научните публикации от всеки факултет на университета (10%) – колкото по-сходни са числата, толкова по-качествено е цялостното образование, предлагано от институцията. За университетите от този регион е характерно използването на по-остарели методи на преподаване и проучване, затова важна роля в оценката играе и колаборацията с чуждестранни институции (10%). Последните 5% се полагат на т. нар. „Web Impact“ – ефективността, с която университетите интегрират най-новите технологии в обучението си.
Българските университети в регионалната класация на QS
Място | Име на университет |
48 | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
151 | Медицински университет в София |
177 | Американски университет в България (AUBG) |
221 – 230 | Висше училище по мениджмънт във Варна |
301 – 350 | Университет по архитектура, строителство и геодезия |
351 – 400 | Икономически университет във Варна |
351 – 400 | Варненски свободен университет „Черноризец храбър“ |
Вижда се, че българските университети не изостават в сравнение с останалите в региона си. Софийският университет заема най-високото място от нашите институции в ранглистата – на 48-а позиция се нарежда сред първите 12% най-добри учебни заведения в Източна Европа и Централна Азия. Алма матер се покачва с едно място нагоре от 2020 и подобрява резултатите си в следните категории: репутация сред академичната общност, репутация сред работодателите, брой студенти, брой служители с докторска степен и брой международни студенти. Най-добрата оценка на Софийския университет е при показателя за служители с докторска степен – близо 84 на 100.
Медицинският университет в София също скача нагоре в класацията – от 158-о място се нарежда на 151-о едва една година по-късно. Висшето учебно заведение се отличава със своите 100/100 точки в категориите за съотношение между преподаватели и студенти и за дял на международните студенти.
Два университета запазват позициите си от миналата година – Висшето училище по мениджмънт във Варна (№221-230) и Университета по архитектура, строителство и геодезия (№301-350). Единственият университет, който пада с няколко места, е Американският – той слиза от 170-о на 177-о, но това най-вероятно се обяснява с по-високите му такси, които възпират множество ученици от България и от чужбина да кандидатстват тази година заради финансовата несигурност покрай пандемията.
През 2021 имаме и два нови университета, влезли в класацията. Макар и да са все още на крайни позиции (№351-400), самият факт, че са отбелязали такъв прогрес, е забележителен. Институциите, за които става въпрос, са Икономическият университет във Варна и Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“. Първият е показал подобрение в репутацията сред работодателите, а вторият – в академичната репутация като цяло.
В заключение може да се каже, че регионалните класации като тази за Източна Европа и Централна Азия могат да бъдат много полезни на кандидатстудентите. Не само защото предлагат алтернативи на добре познатото образование на Запад, но и защото могат да разкрият много и за тенденциите в обучението в собствената ни държава.