fbpx
Начало » Бакалавър » Класация на QS за университетите в Източна Европа и Централна Азия за 2021

Класация на QS за университетите в Източна Европа и Централна Азия за 2021

  • bobi
  • 24 февр. 2022
  •  Коментарите са изключени за Класация на QS за университетите в Източна Европа и Централна Азия за 2021

В края на всяка година QS World University Rankings публикува няколко интригуващи, но и сравнително пренебрегвани класации – регионалните ранглисти на институциите от Латинска Америка, Арабския полуостров, Азия и Източна Европа и Централна Азия. В този брой ще насочим вниманието ви към последната от изброените области, в която попадат и няколко от българските висши учебни заведения.

История и цел на регионалните класации

QS Regional Rankings съществуват от 2009 година, когато бива изготвена първата класация единствено на азиатски университети. През 2013 се добавя и ранглистата на най-забележителните институции в Латинска Америка. Последните два региона – Арабският полуостров и Източна Европа и Централна Азия – се обявяват през 2015 и оттогава можем да следим както списъците на най-добрите им университети, така и доклади за тенденциите в образованието им. С тези свои ежегодни класации QS цели да засили интереса на кандидатстудентите към по-малко популярни учебни дестинации и по този начин да стимулира институциите там да продължат развитието на преподаването си и на научноизследователската си дейност. Все пак именно напливът от нови студенти е основният мотиватор на всички университети.

Предимства на класациите по региони

Класациите по региони не са особено популярни тук, най-вече защото студентите от България рядко обмислят държавите в Източна Европа (и Централна Азия) при кандидатстването си в чужбина. Това обаче не прави предимствата на тези ранглисти по-малко:

Като за начало, те насочват студентите към по-близки институции, които по никакъв начин не са по-лоши от световноизвестните такива на Запад. Така човек е не само по-близко до семейството и корените си – той е по-свързан и с местната култура. А това само улеснява намирането на приятели и минимализирането на културния шок, толкова характерен при пристигането в западна държава.

Университетите в нашия регион са и много по-евтини – цените са сравними с тези в българските институции. Да не пренебрегваме и факта, че стандартът на живот в източните европейски държави е сходен, което сравнително би облекчило родителите при издръжката на студентите в чужбина.

Но регионалната класация на QS може да се използва и при кандидатстването в България. В нея родните университети се оценяват като че ли една идея по-обективно, защото биват сравнявани с по-сходни институции по отношение на условията на обучение. Едно е да се опитваш да наредиш Софийския университет в един списък с Harvard и MIT, друго – с учебни заведения от Източна Европа.

Класацията за Източна Европа и Централна Азия

Място Име на университет Държава
1 Lomonosov Moscow State University Русия
2 University of Tartu Естония
3 Saint Petersburg State University Русия
4 Charles University Чехия
5 Novosibirsk State University Русия
6 Jagiellonian University Полша
7 University of Warsaw Полша
8 Masaryk University Чехия
9 Moscow Institute of Physics and Technology Русия
10 Tomsk State University Русия
11 Koç University Турция
12 Czech Technical University in Prague Чехия
13 Warsaw University of Technology Полша
14 Middle East Technical University Турция
15 Boğaziçi University Турция
16 Higher School of Economics Русия
17 Istanbul Technical University Турция
18 Bilkent University Турция
19 Al-Farabi Kazakh National University Казахстан
20 Vilnius University Литва

От първите 20 места, които можете да видите в таблицата, си личи тенденция, характерна за всичките 400 позиции в класацията – около половината от тях са заети от университети в Русия и Турция. Други държави, представили се добре тази година, са Казахстан (с 27 институции), Полша и Украйна (и двете с по 25), Румъния (с 19), Чехия (с 18) и Унгария (със 17). Интересно е да се отбележи, че през 2021 в списъка са се поместили с 50 висши учебни заведения повече отколкото през 2020. Това увеличение е резултат не само от по-целеустременото събиране на информация на екипа на QS, целящ да репрезентира възможно най-много университети по света, но и от подобрението на самия регион в сферите на научните изследвания и преподаването. Този прогрес вероятно е следствие от COVID-19 пандемията, поради която много студенти и преподаватели от Източна Европа и Централна Азия се насочват към по-близки държави или просто остават в своята. Заради тази непредвидена ситуация местата по институциите в региона са почти изцяло запълнени за пръв път от години, специалисти преподават и провеждат изследвания в страните си и средства биват влагани в адаптирането на методите на обучение към времената. Може да се предположи, че тази тенденция ще продължи и през близкото бъдеще, а университетите от Източна Европа и Централна Азия ще се изкачват все повече в световните ранглисти.

Методология на класацията

Методологията за регионалните класации на QS е направена така, че да отразява и най-малките промени в образованието на ежегодна база. Тя включва факторите от оценяването за световната ранглиста – академична репутация (30%), съотношение между студенти и преподаватели (10%), цитирания (5%), репутация на абсолвентите на работния пазар (20%), брой на международните преподаватели и на международните студенти (общо 5%). В нея обаче участват и някои по-особени категории за измерване на авторитета – една от тях е брой на преподавателите с докторантура или по-висока степен (5%). Високите показатели в нея гарантират, че обучението е провеждано от квалифицирани специалисти. Друг фактор за оценяване е количеството на научните публикации от всеки факултет на университета (10%) – колкото по-сходни са числата, толкова по-качествено е цялостното образование, предлагано от институцията. За университетите от този регион е характерно използването на по-остарели методи на преподаване и проучване, затова важна роля в оценката играе и колаборацията с чуждестранни институции (10%). Последните 5% се полагат на т. нар. „Web Impact“ – ефективността, с която университетите интегрират най-новите технологии в обучението си.

Българските университети в регионалната класация на QS

Място Име на университет
48 Софийски университет „Св. Климент Охридски“
151 Медицински университет в София
177 Американски университет в България (AUBG)
221 – 230 Висше училище по мениджмънт във Варна
301 – 350 Университет по архитектура, строителство и геодезия
351 – 400 Икономически университет във Варна
351 – 400 Варненски свободен университет „Черноризец храбър“

 

Вижда се, че българските университети не изостават в сравнение с останалите в региона си. Софийският университет заема най-високото място от нашите институции в ранглистата – на 48-а позиция се нарежда сред първите 12% най-добри учебни заведения в Източна Европа и Централна Азия. Алма матер се покачва с едно място нагоре от 2020 и подобрява резултатите си в следните категории: репутация сред академичната общност, репутация сред работодателите, брой студенти, брой служители с докторска степен и брой международни студенти. Най-добрата оценка на Софийския университет е при показателя за служители с докторска степен – близо 84 на 100.

Медицинският университет в София също скача нагоре в класацията – от 158-о място се нарежда на 151-о едва една година по-късно. Висшето учебно заведение се отличава със своите 100/100 точки в категориите за съотношение между преподаватели и студенти и за дял на международните студенти.

Два университета запазват позициите си от миналата година – Висшето училище по мениджмънт във Варна (№221-230) и Университета по архитектура, строителство и геодезия (№301-350). Единственият университет, който пада с няколко места, е Американският – той слиза от 170-о на 177-о, но това най-вероятно се обяснява с по-високите му такси, които възпират множество ученици от България и от чужбина да кандидатстват тази година заради финансовата несигурност покрай пандемията.

През 2021 имаме и два нови университета, влезли в класацията. Макар и да са все още на крайни позиции (№351-400), самият факт, че са отбелязали такъв прогрес, е забележителен. Институциите, за които става въпрос, са Икономическият университет във Варна и Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“. Първият е показал подобрение в репутацията сред работодателите, а вторият – в академичната репутация като цяло.

В заключение може да се каже, че регионалните класации като тази за Източна Европа и Централна Азия могат да бъдат много полезни на кандидатстудентите. Не само защото предлагат алтернативи на добре познатото образование на Запад, но и защото могат да разкрият много и за тенденциите в обучението в собствената ни държава.

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top