
„Вапцаров убил баща си с мотика“. – Бисерът е част от разсъждения върху Вапцаровата творба „Песен за човека“ и само началото на дълга поредица от меко казано странни разбирания на родните кандидат-студенти за историята и литературата. Нещата които следва да прочетете са написани от кандидати за най-старото висше училище у нас – СУ „Св. Климент Охридски“
„Балканът вече не е баща на лирическия герой, а негова майка“ – обобщение на поезията на Ботев.
„Героят на Ботев осъзнавал, че Балканът е най-доброто място за оставяне на трупа му. Там зверове и природни масиви ще бдят над костите му вечно“.
„Затова лирическият герой открива надежда в планината, която няма как да му помогне физически, но поне психически“.
„Дебелянов се реализирал като поет след смъртта си“.
„Първо от холера се разболява лирическият герой на Дебелянов, а после и своя автор“.
Кандидат-историците, на които се паднаха теми за Априлското въстание и Балканската война, също са се отчели подобаващо в компилацията от бисери:
„Потушаването на въстанието получава положителни отзиви от съседни страни, които са солидарни със случващото се“.
Според друг младеж пък България и други поробени балкански страни получавали щедри чуждестранни помощи, но за съжаление:
„Настъпилите действия по това време от гледна точка на корупцията са крайно некоординирани“.
„Корабът е спрян и при спирането пада убит революционерът Христо Ботев. Той не пристигнал в България, но чрез това пътуване Великите сили разбират за жестокостите в България“.
Друг негов връстник пък определил Левски като „пръв комуникатор“, известен на целия днешен български народ.
„В съседните държави се организират стачки и се предприемат всякакви методи за изказване на отрицателно мнение за станалото“.
„Вариантът друга държава, в частност Русия или Австро-Унгария, да ни помогне също бил отхвърлен поради интересите на Великите сили и по-точно на Англия и Франция, чийто кредитор била империята“.
източник: БГНЕС, вести.бг