Би ли се представил с няколко думи?
Казвам се Калин Калинов и съм на 27 години. В момента стартирам собствена компания в сферата на дигиталното съдържание. Завършил съм бакалавърска степен „Връзки с обществеността“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а след това и магистратура в Университета в Бирмингам, Англия. Докторант съм по „Кризисна комуникация“.
Защо се насочи към образование във Великобритания?
Избрах Великобритания, защото знаех, че нивото на образование е много високо. Това ясно си личи във всички международни класации, където английските университети са единствените състезаващи се с американските. Има и изключения от континентална Европа и Азия, но те са малко. Образованието във Великобритания ми бе препоръчано и от приятели, които са били там, което допълнително улесни избора. Имаше я и чисто практичната гледна точка. В Европа е, което прави пътуването обратно до България възможно и дори не особено скъпо с нискобюджетни полети. Освен това езикът, който говоря най-добре след българския е именно английски. Ако бях избрал страна с друг език, това би затруднило допълнително адаптацията ми и учебния процес.
Разкажи ни повече за специалността си. Как я избра, какво е най-важното нещо, което научи и т.н.
Знаех, че искам да е продължение на комуникациите, които съм учил по време на бакалавърската си степен, но в същото време да е по-различно. Дипломацията е една много интересна форма на комуникация и това ме накара да избера именно нея. Множество фактори оказват влияние върху крайния резултат и точно тази комплексност ме привлече да я изучавам.
Най-важното, което научих е, че няма значение каква теза защитаваш, а как го правиш. Светът е сложен и има рационални аргументи в различни посоки. Дори и в най-добрата идея има проблеми, а дори и в най-лошата може да се намери нещо положително. Важно е да намерим убедителните аргументи, които са ни необходими, за да постигаме целите, които си поставяме.
Как премина кандидат-студентския процес? Можеш ли да дадеш някои полезни съвети на бъдещите кандидати?
Кандидат-студентския процес премина изцяло он-лайн. Подготвих исканите материали. След това се явих на стандартен тест, за да докажа, че говоря английски достатъчно добре. Изпратих академична справка за успеха си в България, тъй като все още нямах издадена диплома. Бях приет в няколко университета в Англия, Норвегия и Холандия. Избрах Университета в Бирмингам, защото бе най-високо класираният като качество на образование според класацията на QS.
Съветът ми към бъдещите кандидати е да са наясно със себе си и какво искат да получат. В Англия се набляга на самостоятелната подготовка, понякога прекарваш цели нощи в библиотеката. Всяка седмица има по няколко книги, които са задължителни за четене, ако искаш да бъдеш подготвен за участие в следващата лекция. Самодисциплината е изключително важна.
Имаше ли нещо, което не очакваше, нещо което те изненада в живота на Острова?
От гледна точка на образование, този акцент върху самостоятелната подготовка не бе очакван от мен. Иначе, в чисто практически аспект, имах сериозни проблеми с адаптирането към климата и храната. Единствените хубави неща в английската кухня са английската закуска и Fish ’n’ Chips. Индийската храна е много популярна там, но не е за всеки. Климатът успя да ме изненада въпреки всички вицове за времето в Англия. Там вали почти всеки ден, а когато има слънце (рядко срещано явление) студентите излизат от библиотеката и четат книги по полянките в университета. Манталитета на англичаните също е много интересен и не съм го срещал на друго място в света. Смятам, че въпреки изненадите, възможността човек да живее в чужбина известно време го обогатява и развива в повече от една посоки.
Кое е най-характерното за британския начин на преподаване? Бързо ли успя да се адаптираш?
Основният акцент в британската система е самоподготовката. Изисква се много четене, с което не бях свикнал в България. Преподавателите там очакват активно участие на студентите в лекциите. Те търсят дискусията. Ако един студент не прочете задължителните книги, които да го подготвят за лекцията той/тя не може да участва ползотворно в процеса и това често е подлагано на остра критика от преподаватели, а понякога и от другите студенти, защото по този начин и те са ощетени. Успехът на лекцията зависи от готовността на всички участници в нея.
Смятам, че се адаптирах сравнително бързо. Имам изключително високи академични резултати, едни от най-високите в курса. Бях и асистент в провеждано от преподавателския състав научно изследване за локализма в политиката. По-малко от точка не ми достигна, за да получа диплома с distinction, което е най-високата оценка там. Други колеги обаче срещаха по-сериозни затруднения. Например, за една от лекциите подготвяхме съвместна презентация за Втората световна война със студенти от Катар и Китай, които дори не можеха да произнесат думата Чехословакия. Въпреки това, системата е създадена така, че поетапно да те адаптира и накрая да завършиш успешно. Тези, които не са склонни да се адаптират не успяват да завършат там.
Какви са предизвикателствата на следването в Англия? Какви са възможните проблеми?
Предизвикателствата са от най-различен характер, но в същото време те са и възможности. Едно от сериозните предизвикателства е адаптацията към начина на живот там и подхода им към комуникацията. Друго е свързано с множеството култури, с които се сблъскваш. То е прекрасно като преживяване и е неповторима възможност за междукултурен обмен, но в същото време това са хора, с които трябва да работите заедно. Когато имате различни културни специфики, това налага адаптация и от двете страни, за да е успешен процеса. Необходими са усилия, но опитът е безценен. И не на последно място, количеството литература, което трябва да бъде покрито е огромно. Тези, които искат да получат повече от образованието си там трябва да четат и заглавия извън задължителните, а това е наистина много информация. Една седмица в средата на семестъра е отделена, за да могат студентите да наваксат с четенето по дисциплини, с които са изостанали, т. нар. reading week.
Как си представяш бъдещата си кариера? Защо се върна в България и с какво се занимаваш в момента?
Възнамерявам да се реализирам като професионалист в областта на комуникациите и най-вече в дигиталните комуникации. В Англия останах известно време и след завършване на образованието си. Работех за технологична ПР компания в Манчестър.
Реших да се върна, защото смятам, че мога да постигна повече тук. В момента съм докторант по „Кризисна комуникация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и стартирам собствена компания за дигитално съдържание – Invictus, която се фокусира върху съдържание за социални мрежи и органично достигане до аудиторията. Първата ни кампания с национален мащаб се осъществи през февруари, което е повод за гордост за мен и целия екип.
