
Политологията е една от най-нашумелите специалности през последните години – и може би не без основание – но истината е, че малцина знаят какво всъщност представлява тя. Какво точно е политическото в нея? Какво е отношението й към политиката, как точно се обвързва с нея, и къде в целия този хаос се губи логосът от втората част на името, тоест претенциите за научност, добиване на познание, за методология и анализ?
Една от най-големите заблуди, свързани със политологията, се дължи именно на това, че повечето хора забравят значението именно на тази последна важна морфема за сметка на първата, а тя в не по-малка степен определя същината на специалността. Една от тенденциите, които определят избора на кандидат-студентите през последните години, е да се взема под внимание на първо място приложимостта на изучаваното в бъдещия професионален живот, което е съвсем в реда на нещата, имайки предвид постоянния пазарен натиск. Само че издигането на „перспективността” в единствен критерий за оценка на академичния живот нерядко води до криворазбрана представа за науката.
В чуждестранните университети дисциплината Политология се нарича Рolitical science /Политически науки/. Политология не е специалността, която трябва да подготвя бъдещите политици, а специалност, която подготвя политическите анализатори. С диплома по тази специалност можете да търсите кариера като специалист, експерт и анализатор на политическите процеси в държавни институции, правителствени и неправителствени организации, политически партии, профсъюзи, международни организации. Медиите, социологически агенции и дипломатическите институции също са вариант за работа пред политолозите.
Много от бъдещите политолози влизат в университетските аудитории с очакването, че там ще им предложат наръчник за успешна реализация на политическа кариера, и остават разочаровани, когато разберат, че факултетът по социални науки не е школа за политически кадри. Политологията не развъжда политици – академичният живот счита за свой основен дълг именно да е изчистен от идеологеми и партийна пропаганда, да провокира у студентите дистанцирано и критично мислене, и на първо място – да развие техните аналитични способности.
Обучението в специалност политология обикновено е свързано с изучаването на чужди езици и дисциплини като: История на политическите идеи, Основи на политиката, Конституция и политика, Политикономия, Сравнителна политикономия, Сравнителни политически системи и институции, Теории на международните отношения, Политически комуникации и маркетинг, Теория и критика на политическите идеологии, Политически маркетинг и предизборни кампании и много други. В добавка към това, се изучават общи теории от областта на правото, философията и социологията. Както можете да се досетите, тази специалност, следвайки естествения ход на времето и мимикрията в политическите процеси, непрекъснато трябва да актуализира и реформира предлаганите дисциплини, за да предлага адекватно обучение, в духа на настоящите реалности.
По специалност Политология можете да получите бакалавърска и магистърска степен, че и да защитите докторантура. Много университети я предлагат като отделна магистърска програма, обикновено от четири семестъра, ако бакалавърската ви степен е в друга област. Почти без изключение, бакалавърската степен по Политология се получава след четири години, за магистърска трябва да добавите още три семестъра.
С какво се занимава политологията?
Като наука, като опит за добиване за знание, тя се опитва да направи политиката свой обект на изследване, да я дефинира, да изследва границите и съдържанието й – което невинаги е лесно, имайки предвид, че социалната действителност не може да се впише еднозначно в строгата бинарна логическа схема „вярно – грешно”. Още в първите дни на следването става ясно, че няма общоприета дефиниция на политическото – защото неговите граници са много широки и обхващат на практика всичко, което по един или друг начин засяга колективното битие. Затова и в политологията има редица методи и подходи, с които то да се изследва, както и множество тематични звена. Един политолог се занимава както с разликата между парламентарна и президентска демокрация, така и със същината на революциите и протестите, както със взамодействието между икономика и политика, така и с философията на Платон и Макиавели. Политологът може да класифицира по научни критерии един политически режими като тоталитарен, авторитарен или демократичен, да назове основните функции на една политическа система; да направи анализ на изборни резултати и общественото мнение; да изследва въздействието и ефективността на конкретни инициативи на държавното управление; да потърси факторите, които определят поведението на политическите актьори на международната сцена.
Всичко това изисква строг подход и методология, така че теоретичната част заема една немалка част от следването – като се започне от епистемологията /философската теория на познанието/ до формулирането на типологии и логически модели, с помощта на които да се класифицира и анализира събрания материал. Като цяло специалността е наистина теоретически обременена, понякога се изисква търпение и вникване, когато теорията стане абстрактна и отдалечена, и започне да измества опита. Това е важно да се вземе предвид при избора на специалност.
Важно е да се спомене, че международните отношения и европейстиката са част от политологията или тъй наречените политически науки. Международните отношения и европейстиката са просто поддисциплина на политическите науки и в повечето случаи се предлагат като специализация по време на бакалавъра или магистратурата, а не като завършен предмет. Мит е, че завършилите международни отношения стават дипломати. Международните отношения не са конвейр, бълващ аташета и посланици, а комплект от теории (често противоречащи си и конкуриращи се помежду си), които се опитват да опишат и анализират по възможно най-адекватен начин политическите събития, излизащи извън рамките на националната държава.
Образователни цели
Специалност политология цели да формира способност за свободно и самостоятелно осмисляне на обществото като реалност, която би следвало да бъде подреждана и управлявана от самите нас. Основава се на широко интердисциплинно знание за обществото, отворено към новите идеи и последните тенденции в съвременната политическа наука
Професионални цели
Специалността подготвя широкопрофилни кадри със сериозна интердисциплинарна подготовка, които могат да се реализират в различни сфери на обществения живот.
Възможности за реализация
Завършилите политология могат да се реализират като:
– специалисти, външнополитически експерти и съветници в централните държавни органи;
– служители в Министерството на външните работи и неговите структури в чужбина – посолства, консулства,
културни служби и др.;
– референти и анализатори в българските ведомства за сигурност и отбрана (по линия на МВР и МО);
– изследователи в научни институти и преподаватели във висши училища;
– външнополитически коментатори и експерти в международните отдели на масмедиите;
– специалисти в отделите за международна дейност на държавни учреждения, неправителствени, нестопански публични организации, търговски камари, митници, импортно-експортни дружества, както и в представителства на транснационални корпорации, чужди фирми със смесено участие
– специалисти в отделите по европейски въпроси и международна дейност на държавни учреждения.
Къде да учим в чужбина
Тази специалност смело кръстосва различни факултети в университетите. Някъде е във факултет Социални науки, на друго място към Хуманитарни науки и История, а на трето – Arts&Sciences. Все пак срещат се и университети, които имат обособен факултет по Political sciences. Диплома можете да получите и по трите степени – бакалавърска, магистърска и докторска. Бакалавърската степен е от четири години, магистратурите – 1-2 години. САЩ имат статута на водеща сила относно дипломите по политически науки. Английските университети също са със силни позиции в тази специалност, а London School of Economics and Political Science (LSE) определено е добро място за учене. Факт е, че дипломата по Политически науки освен удовлетворение навява асоциации за знания от общообразователен характер – малко история, малко философия, малко икономика, малко социология и много въпросителни къде точно бихте реализирали тези знания. Ето защо, може би именно що се отнася до тази специалност, ще е добре да се ориентирате към престижните и утвърдени университети, когато сте решили да учите Политология, за да има дипломата ви нужната тежест. Всеки един от тези университети издава най-престижните дипломи по политически науки.
Място | Университет | Държава: |
1. | Harvard University | САЩ |
2. | University of Oxford | Великобритания |
3. | London School of Economics and Political Science (LSE) | Великибритания |
4. | Sciences Po | Франция |
5. | University of Cambridge | Великобритания |
Kандидатстване
Кандидатстването за специалността не се отличава с някаква специфика извън задължителните резултати от TOEFL или IELTS и евентуално SAT.
Такси
Специалността не от скъпите, там където университетите имат диференцирано заплащане по специалности. Така че колко ще ви струва образованието зависи от държавата, продължителността на обучението и престижността на университета.
Извод
Политологията е подходяща за хора, които търсят поле за изява в публичния сектор. Дипломираните по тази специалност ще могат да се похвалят с една завидна обща култура, философско аналитичен поглед върху живота и ще имат възможност, при добро желание, да напуснат университета говорейки един или два чужди езика. Успешната кариера задължително трябва да се гони с бързо интегриране в политическия и обществен живот, защото както добре знаем, поне в България, всички разбират от политика, и в този смисъл всеки е потенциален конкурент за работното място на младия политолог. В този смисъл, на това, че понякога студентите политолози създават впечатления на амбициозни кариеристи с огромно самочувствие, не трябва да се гледа с лошо око, напротив – това е неизбежна реакция от предчувствието за мисия в живота, пред която стоят много препятствия и силна конкуренция. Да им пожелаем успех.