За или против безплатното висше образование? Много хора веднага ще дадат еднозначен отговор – ЗА. Щом държави като Германия могат да си го позволят, то какъв им е проблема на англичани и американци? Да не говорим и за България, където студентите плащат за “съмнително” (поне в някои ВУЗ-ове) качество. Нещата обаче са по-сложни. Нека да разгледаме Германия – една от най-популярните дестинации за кандидат-студенти от цял свят – като пример.
Образованието в Германия е “почти” безплатно
Ключовата дума тук е “почти”. Разбира се, таксите във федералната република са далеч от космическите суми, които се изискват в англосаксонския свят. И формално не са наречени семестриални, а такси за административно обслужване. Максималния им размер е около 300 евро на семестър. Тоест – не са по-високи от таксите в България.
Това означава ли, че в Германия всички имат “равен достъп”?
Оказва се, че далеч не всички могат да си позволят висше образование в Германия. Напомням, че говорим за местните германци. Основен фактор за записването на висше образование е дали родителите на съответният кандидат имат такова. Социалното и финансово положение са на второ място по значение. Заради съпътстващите разходи – квартири, транспорт, учебници и т.н. много студенти все пак натрупват дългове преди да завършат. Статистиката показва, че безплатното висше не е гаранция за социално включване на по-бедните хора.
Как се отразява на качеството на образованието?
Качеството на образованието в Германия е безспорно високо. Традициите в сферата на електрониката, машиностроенето и точните науки датират от десетилетия и няма да изчезнат скоро. Но ако погледнем към международните класации за качество на образованието, немците винаги са изпреварени в челните места от британски и американски университети.
Висшите училища в англосаксонския свят имат по-голям ресурс, привличат по-скъпо платени преподаватели (включително от Германия) и могат да си позволят да отделят много повече пари на студент от немските си колеги.
Какво мислят хората?
Може би ще се изненадате, но немското общество е доста разделено по този въпрос. Много от критиците на системата казват, че таксите в крайна сметка се плащат – ако не директно към университета, то към държавата под формата на данъци. Затова 44 на сто от немците са склонни да приемат увеличение на таксите, 46 процента са категорично против, а всеки десети няма мнение по въпроса.
Одобрението за увеличение на таксите стига до 50 на сто, когато въпроса е зададен по-различно: Дали подкрепят такси, ако студентите не ги плащат веднага, а разсрочено като се приспадат от доходите им в бъдеще. (Нашите редовни читатели, знаят, че това практически описва британския модел в изплащането на студентските заеми.)
Какво тогава?
Безплатното (или почти безплатно) образование си има своите плюсове и минуси. Те трудно могат да се изчерпят в рамките на един материал. Но важното е, че това не е панацея за проблемите в образователната и социалната системи.
Автор: Йордан Карапенчев
