Казвам се Жени Янева и през учебната 2019/2020 година бях ученичка в 12. клас. От малка съм много амбициозна и винаги съм знаела, че искам да продължа образованието си в чужбина. Както обаче сама се убедих, кандидатстването е много по-сложен от очакваното процес, затова реших да споделя опита си с читателите на StudyAbroad.bg. Първата част на тази статия можете да прочетете тук.
Процесът
Към края на октомври най-накрая разполагах с първото си прилично мотивационно писмо за кандидатстване в Шотландия. Редакциите му отнеха по-малко време от структурирането и написването, затова след добавянето на финалния му вариант в портала UCAS бях почти готова да натисна “прати”. За мой късмет, първата ми препоръка стана готова точно по това време и в началото на ноември вече бях подала всички необходими документи за Великобритания. Два месеца и половина преди крайния срок!
Първоначалният ми план беше да съм кандидатствала в Сингапур преди края на ноември, когато започваха предварителните ми немски матури. За разлика от процесa в Шотландия обаче, този в Сингапур изискваше да предоставя много повече материали: две есета, три препоръки, отговори на въпроси, подробно описани извънкласни и работни дейности, резултати от SAT, копия на лични документи и какво ли още не.
Излишно е да казвам, че и този план не провървя както си представях. Ученето за изпитите ми попречи да се съсредоточа върху есетата, а междувременно учителите ми бяха напълно забравили, че трябва да ми пишат препоръки. До коледната ваканция някак бях успяла да приготвя почти всички документи като по чудо. Единственият проблем беше, че ми липсваше едно есе. Наложи се да разпиша 8 различни теми, преди да съм доволна от резултата и най-накрая да предам кандидатурата си едва пет дни преди крайния срок.
Но целият труд и стрес си заслужаваха – бях от 10-те процента кандидати, избрани за интервю. Този факт автоматично увеличаваше шансовете ми за прием на 50% и ми даваше и възможността да кандидатствам за финансова помощ. Изглеждаше, че нещата все пак щяха да се подредят в моя полза.
Неочакваният фактор
Пандемията от COVID-19 се появи като изневиделица и драстично промени образованието в световен мащаб. Макар и да бях приета на четири места в Шотландия, никое от тях не можеше да ми даде конкретна информация как би била проведена предстоящата учебна година. От Сингапур пък ме поставиха в списък на чакащите за място, защото взели решение да приоритизират локалните студенти при подбора на кандидати.
Несигурността на ситуацията ми подсказа, че може би бе време да обмисля някои от отхвърлените още миналото лято варианти за образование в чужбина. Спрях се на Германия и Австрия – държави, където за кандидатстване ми беше нужна единствено диплома. Там обаче имаше един аспект на студентския живот, който бях игнорирала досега, а именно – къде бих живяла. След кратко проучване на (ограничените) възможности и (високите) цени реших, че вероятно би било добре все пак да обмисля и възможността да остана тук.
Развръзката
В края на юни сама отказах всичките си оферти от Шотландия, а скоро след това получих и известие от Сингапур, че освободилите се места отново били предложени на тамошни кандидати. Германия и Австрия вече не ме привличаха толкова, колкото преди. Затова още на деня, когато получих българската си диплома, кандидатсвах в Софийския университет.
Завърших целия процес много бързо и честно казано, очаквах, че все някъде ще съм допуснала грешка при изпращането на нужната информация. Поради тази причина искрено се изненадах, когато видях, че съм приета на първо място в класацията на специалността си – журналистика. Еуфорията от постижението, което дори не подозирах, че съм направила, ме подтикна да се запиша в университета.
Беше ли кандидатстването в чужбина загуба на време, като в крайна сметка останах тук? Не мисля така. Покрай него научих практически умения от всички сфери на живота – от писане на мотивационни писма до деклариране на доходи и данъци, от учене за стандартизирани тестове до мислене извън кутията. Но най-голямата полза определено беше, че опознах себе си по-добре и разбрах, че без значение дали съм в България, или в чужбина, аз ще успея.
