Кандидатстването
Съветът ми за всеки, който желае да продължи обучението си в чужбина, е, да започне да подготвя нужните документи от рано, защото придобиването на всеки един от тях отнема време. След като изберете в кои университети ще кандидатствате, извадете списък с необходимите документи и започнете да ги събирате.
Важно е да се сдобиете с академична справка с възможно най-висок брой нанесени оценки в нея. За всеки университет периодът за издаване на такъв документ е различен, но досега не съм чул някой да е успял да вземе такава справка за един ден. Това е процес, който ще отнеме поне две седмици, така че е хубаво да вземете това предвид. В някои университети тази услуга се заплаща, затова ви съветвам да проверите каква е административната процедура във вашия университет, преди да започнете събирането на документи. Веднъж щом вземете такава справка ще трябва да я легализирате в Министерство на образованието, а след това да я преведете и заверите при заклет преводач.
Друг важен документ е сертификатът за чужд език, който се получава след положен изпит. Трите най-популярни са IELTS, TOEFL и Cambridge English: Advanced (CAE). Не е задължително да се запишете към курс. Стига да сте достатъчно уверени в знанията си може да се явите направо на изпит, но въпреки това ще трябва да се подготвите за него. Аз лично предпочетох TOEFL и се явих след около месец от записването. Важно е да знаете, че датите за изпит са често, но първите няколко групи обикновено са вече попълнени, така че не очаквайте, че ще можете да се запишете от днес за утре. Вземете под внимание и факта, че официалната оценка и сертификат ще се забавят. Уверете се, че университетът, в който желаете да се запишете зачита оценката от изпита, на който ще се явите, защото съществуват и учебни заведения, които предпочитат само един определен от трите.
Може би най-важната част от документите, които ще са ви нужни са препоръчителните писма и мотивационното писмо. Те са доста ключови за вашето кандидатстудентско досие. Препоръки най-често се взимат от преподаватели, но ви съветвам, ако познавате видна фигура от специалността, в която сте били до сега – управител на фирма, при когото сте стажували или професионалист, с когото сте работили – да вземете една препоръка от него и една от преподавател. По този начин демонстрирате, че имате интерес към професията и извън академичното поле. В мотивационното писмо трябва да отбележите с какво сте се занимавали до сега, вашия прогрес и бъдещи амбиции, като е важно да споменете как според вас университетът, който сте избрали ще ви помогне в постигането на вашите цели.
Когато говорим за аудио-визуални програми най-вероятно от университетът ще искат да видят и някои от вашите творби, ако не при кандидатстване то в началото на обучението. Макар не всеки да е имал възможност да е част от фестивал или изложба е хубаво да имате материали с добро качество, които да покажете.
Английският начин на преподаване
В Англия методите за преподаване са доста по-различни от тези, които се използват в България. В Университета в Бирмингам професорите подготвяха брошури със записки от материала за всяка лекция, които даваха на студените с цел да се повиши вниманието и участието по време на лекцията и да намалят нуждата от записване на ръка. Английското обучение не очаква ти да прочетеш един текст, който да наизустиш и повториш по време на изпита. Те предпочитат да разсъждаваш и да изградиш свое собствено мнение, което ще трябва да защитиш. Дават ти основни факти по темата, за да се запознаеш с материята, но ти трябва да потърсиш лично източници (книги, журнали, статии и т.н.), които да ти помогнат в тезата. Това не е просто научаване на материала, но и неговото разбиране, което на мен лично много ми допадна.
Начинът им на преподаване е доста интерактивен. Те успяват да обърнат по равно внимание и на академичното развитие по време на лекциите и съчетаване на наученото в практически аспект. Обучението ни беше разделено в три семестъра. Първият залягаше над аудиторните часове – лекции, семинари и упражнения, които по-късно щяха да ни послужат в следващия семестър. В семестър едно са главните задачи, които ние българите свързваме със студентството – курсови, есета и презентации. Сроковете са кратки, така че работата е интензивна, но графикът е представен още в началото и изискванията към задачите са ясно поставени. По този начин ти като учещ имаш идея какво очакват от теб и е много по-лесно да намериш нужната информация и начин да изпълниш курсовата. Още преди да ти поставят писането на есе има обучение в стил на изграждане на тезата и референтната система за цитати, която е ключова за тях.
Възможности за практики и стажове
Вторият семестър е основно насочен към практиката. В него те подготвят да излезеш на работния пазар като конкурентно способен специалист. Започва се с помощ при написването на CV-то или творческата биография и на мотивационно писмо, където ти обясняват кое е важно и под какъв ред трябва бъде включено в документа, за да ти предостави възможно най-голям шанс да намериш работа или да стигнеш до интервю за работа. След това използват тези документи, за да ги изпратят на различни местни и лондонски фирми където се очаква да положиш 3-месечен стаж. Някои колеги проведоха стажове на повече от едно места. Аз лично избрах да стажувам за Creative Media Birmingham, където работех към студиото за визуални материали. В началото на семестъра получаваш списък с около дузина фирми, с които университета има връзка и може да осигури стажантско място, но винаги може да поискаш да те свържат с определена фирма, където да се явиш на интервю.
Не случайно в същия период от време се отварят и кандидат-стажантски програми към ВВС и други медии, където разбира се конкуренцията е много по-ожесточена за престижните позиции. Идеята е да ти бъде предоставена възможност да се учиш „на терен“ и да събереш опит и контакти. Много често се случва абсолвенти на университета да преминават от стажант към платен работник в същата фирма, в която са стажували по време на втория семестър. Университетът се гордее са високия процент студенти, които успяват да започнат работа по специалността след завършване на курса.
Третият и последен семестър е отделен за написването или заснемането на дисертация, в която се очаква да приложиш събраните теория и практика от предните два семестъра. Отново задачата и целите са ясно поставени и ти е назначен художествен ръководител, който да ти помага и да те съветва.
Обучението в Англия беше едно много интересно приключение, което ми даде по-широк поглед над живота и висока академична подготовка. Бих го препоръчал на всеки, който има желание да се развива и живее извън границите на България, защото Университетът в Бирмингам предоставя не само възможност да следваш, но и да работиш в сферата, която си избрал. Нещо, което вярвам, че е важно за всеки студент, записал медийна/ аудио-визуална програма в чужбина.
разказа Богомил Калинов
