Кандидатстването след 7-ми клас е първият по-сериозен избор, пред който се изправят родители и деца в търсене на образователни възможности. На страниците на списанието вече представихме гледната точка на родители и ученици (брой юли/ август 2011 г.). Сега потърсихме тази на училищата, като се обърнахме с идентични въпроси към представители на две институции, за да научим как те гледат на този процес и кои са важните аспекти в него.
Какво трябва да имат предвид и информирани ли са добре, според вашите наблюдения, учениците и техните родители, когато избират училище при кандидатстване след 7-ми клас?
Нели Петрова: Родителите са информирани добре за училищата, в които могат да кандидатстват техните деца, но трябва да са много внимателни при правилното подреждане на реда на желанията си. Много често при неправилно подреждане на училищата за кандидатстване става разминаване между действителното желание на детето и възможността за прием. Редовно се сблъскваме с този проблем и винаги акцентираме на него, когато искат нашия съвет като директори. Информацията за видовете училища, техните профили, извънкласните дейности, преподавателския екип и възможностите за реализация са посочени на сайтовете на училищата. Много от учебните заведения имат и рекламни страници в каталозите за средно образование. Считам, че родителите трябва своевременно да са се информирали и да не оставят решенията за последния момент. Препоръчвам бъдещите гимназисти задължително да участват при взимането на решение.
Венцислав Димитров: Българинът по принцип е много ангажиран с образованието и развитието на своите деца. В повечето случаи той знае какво иска те да получат и се изправя пред трудната задача да избере най-доброто училище, което отговаря на тези изисквания. Задачата наистина е трудна, защото всички училища – и държавни, и общински, и частни, се стремят да привлекат повече ученици. Нерядко това става за сметка на достоверността на представяната информация за училището.
За да бъдат избегнати грешки, бих препоръчал, след като е направил предварителен подбор на база медийна информация, всеки да си изясни някои основни въпроси, като:
- Какво е нивото на подготовка и академичната реализация на випускниците на училището?
- Каква е атмосферата в училището?
- Какво е нивото на преподавателския екип? Дали в училището има академичен подход, базиран върху съвременни стандарти?
- Дали методите на обучение мотивират децата да учат?
- Какви са приоритетите и какво “повече” дава училището на своите възпитаници?
Това може да стане на място и чрез информирани лица, като определящи са независимите „външни” оценки.
Родителите могат да са сигурни, че са направили правилния избор, ако са получили достатъчно положителни отговори на своите въпроси и тези отговори съвпадат с техните желания.
Имате ли забележки или препоръки относно нормативната уредба на приема? Има ли трудности, които не намират гласност, с които се налага да се справят участниците в този процес – институции, деца и родители?
Нели Петрова: Приемането на ученици след завършен 7.клас в профилираните гимназии, както и в училища с профилирани паралелки е точно определено с Наредба №11/2005 г. на МОН, изм. 2011 г. на МОМН. Учениците имат право да кандидатстват в неограничен брой училища. Съгласно Наредбата, утвърденият план-прием на училищата се обявява до 15-ти април от Регионалните инспекторати по образование. Кандидат-гимназистите полагат изпити за проверка на възможностите си под формата на Национално външно оценяване. От две години тази проверка се провежда в основните училища, където учениците завършват 7-ми клас, т.е. те познават средата и не би трябвало да имат психологически притеснения. Наредба №11 много точно регламентира дейностите по план-приема и точно разпределя отговорностите и задълженията на всички участници в кампанията. Много важен момент е родителите навреме да се запознаят с Наредбата и да проследят Графика на дейностите по подаване на документите и цялостното кандидатстване. Напомняме, че Графикът за дейностите за предстоящата кандидатска кампания е публикуван на сайтовете на МОМН и на РИО по места. Трудностите на родителите произтичат основно от липсата на нагласа за предварителна информираност. Институциите работят съвместно с родителите в този важен за всеки млад човек момент и никога не отказват съдействие. Всяко училище, в което се работи по кампанията има комисии от преподаватели, които са готови винаги да помогнат на родители и ученици.
Венцислав Димитров: Не мога да коментирам нормативната уредба на приема, тъй като частните училища разработват собствени критерии и норми.
Кое прави дадено училище по-добро от друго и има ли нужда от рейтингова система, подобна на тази за висшите училища, но за средните училища?
Нели Петрова: Едно училище е добро и смея да кажа много добро, когато всички дейности в него са посветени на високото качество на образование. Развитието на интелектуалните и физически възможности на учениците в най-различни аспекти е другият основен критерий за висок рейтинг на училището. Добрите училища са такива, благодарение на своите ръководни екипи, преподавателския си и административен състав. Училище , което е желано от ученици и родители, се гради с много и непрекъснат труд, с въображение и перспективно мислене. Създаването на специфична и единствена за училището работна и творческа атмосфера е друг много съществен отличителен белег. Добрите училища са водещи с добрите си практики. Те трябва да могат и да покажат това, което умеят най-добре. Трябва да могат да побеждават в конкурси и олимпиади, трябва да имат своите позиции в програми и проекти, да бъдат конкурентно способни у нас и в чужбина. Най-важното за ръководителя на “доброто училище” е да планира неговото бъдеще и нито за един ден да не престава да работи за него.
Рейтинг на средните училища се прави всяка година след реализиране на държавния план-прием и след провеждането на ДЗИ и НВО. Резултатите от кампаниите са красноречиви, но не достатъчно обективни. Например някои училища имат висок среден успех при обучени 30 зрелостници, докато други са обучили над 200. По въпроса за класиране на училищата има какво да се желае и работи.
Венцислав Димитров: Според мен едно училище е добро, когато:
- Провежда обучение по световни стандарти.
- Постига високо ниво на подготовка на своите випускници.
- Гарантира успешна академична реализация на випускниците си в най-престижни висши училища в България и по света.
- Формира начин на мислене и поведение, отговарящи на съвременните изисквания.
- Изгражда конкурентни личности.
- Развива таланта и способностите на учениците и възможността за гъвкава адаптация и действие в нестандартни ситуации.
- Изгражда комуникативна компетентност от най-ранна възраст.
Мисля, че рейтинговата система е много важна за развитието на образованието във всяка една страна. Също така много важно е тя да е базирана на обективни критерии за оценка и да е независима от всякакви „заинтересовани” органи. В противен случай резултатите могат да бъдат манипулирани и системата да се дискредитира.
