Средният успех на държавата в грижата за децата е 2,88 според доклада „Бележник 2018: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“, изготвен от Национална мрежа за децата. Това е най-ниската оценка, която институциите получават за работата и политиките си, касаещи децата, от началото на изготвянето на доклада преди 7 години. Докладът беше внесен официално днес в Парламента, Министерски съвет и всички отговорни институции в присъствието на журналисти. Той бе представен едновременно в още 8 града в страната от организациите, членове на Мрежа за децата.
„Бележник“ извършва ежегоден мониторинг на поетите ангажименти от страна на институциите, касаещи правата на децата. Той се разработва от експерти в съответните области, които използват факти и данни, предоставени от самите институции по реда на Закона за достъп до обществена информация. Докладът включва и препоръки, които биха подобрили съществуващите политики и практики. Той разглежда 25 поети от държавата ангажимента в 5 области: „Основни принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“, „Семейна среда и алтернативни грижи“, „Здравеопазване“, „Образование“, „Правосъдие“.
Според специалистите, най-тревожни през последните години са наблюдаваните тенденции за липса на напредък в усилията за намаляване на детската бедност, системните проблеми в социалната сфера и системата за закрила на детето, липсата на целенасочена политика в подкрепа на семействата и родителите, недостатъчната координация между институциите, забавената реформа в системата за детско правосъдие и минималните инвестиции и подкрепа за професионалистите, работещи с деца – социални и здравни работници, учители, съдии и др.
От петте области най-ниска оценка 2,53 експертите дават на „Семейна среда и алтернативни грижи“. Съществуващата в момента система за закрила продължава да се фокусира върху децата в риск, като липсва концепция за благосъстояние на всички деца и родители, заключават специалистите. Необходими са активни действия за гарантиране на правото на детето на семейство, чрез създаване на превантивни услуги, достъпни за общността, както и осигуряване на жизненоважни връзки със системите на здравеопазването и образованието.
Със среден успех 2,60 на следващо място се нарежда областта „Основни принципи по Конвенцията на ООН за правата на детето“. Експертите смятат, че въпреки няколкото предприети през 2017 г. промени в законодателството, които касаят децата и семействата, тези промени са по-скоро „на парче“, отколкото осъзнат интегриран подход към правата на децата и подкрепа за родителите. В тази област най-ниско оценени са усилията за намаляване на детската бедност. 385 000 български деца (или 32%) живеят в бедност, а тези, които са в риск от бедност и социално изключване са 45.6%.
Средната оценка в област „Правосъдие“ е 2,79, т.е. най-ниската оценка, достигана в областта от първото издание на доклада до момента. През годината няма никакъв напредък за осъществяване на реформата в системата за детско правосъдие, която се бави вече близо 10 години. Също така, темата за безопасността на децата в интернет и развитието на дигитално-медийната им грамотност все още не попада в приоритетите на отговорните институции.
Експертите оценяват успехите на държавата в област „Образование“ с 3,02, като по този начин областта бележи значителен спад спрямо нивата от предишните три години. Въпреки множеството нормативни реформи в последните години, все още липсва цялостна стратегия за развитие на сектора, което възпрепятства изграждането на устойчиви и успешни практики в учебните заведения. Има минимален напредък в областта на ранното детско развитие, но предоставяните услуги са с тесен обхват и ограничени териториално, без цялостен и пълен достъп до тях за всички деца и семейства.
„Здравеопазване“ получава 3,19 като това е най-високо оценената област в „Бележник 2018“. Основният напредък е в намаляването на детската смъртност, която достига 6.5 промила през 2016 г. – най-ниското равнище в цялата история на демографската статистика в България. В същото време обаче това ниво е почти два пъти по-високо от средното за Европейския съюз.
От миналата година Национална мрежа за децара изготвя и така наречения „Малък Бележник“ на база мненията на родители, деца и професионалисти, работещи с деца. За изготвянето на оценките са проведени 43 фокус групи, с участието на 189 деца и 156 възрастни, както и онлайн анкета с участието на 252 души. Най-разпространените мнения сред допитаните са, че дистанцията между хората и държавната власт е много голяма, че има нужда от повече човешко отношение в институциите и по-малко бюрокрация, повече връзка между хората и институциите, които работят в интерес на децата и повече въвличане на професионалистите от практиката, при извършването на системни промени и обсъждането на политики, отнасящи се до тяхната работа.
Преди да внесат доклада „Бележник“ официално в институциите, представители на организациите членове на Национална мрежа за децата направиха импровизиран брийфинг на площад Независимост, наричан още „триъгълника на властта“. „Има симулация от страна на институциите, че се мисли за децата“, каза в изявлението си Георги Апостолов – председател на Управителния съвет на Национална мрежа за децата. „2017 година беше относително спокойна в икономически и политически план и ако политическата класа имаше желание, можеха да поемат този голям приоритет – подобряване на благосъстоянието на децата, но те не го направиха. Живеем в държава, която постепенно убива децата си. Има възможности, има средства, но нищо не се прави. Гледа се към парите, към магистралите, а това, което трябва да се вложи за бъдещето на държавата, за децата – не се прави“, допълни Апостолов.
Източник: http://nmd.bg
