10 въпроса към МОН за сигурността на децата в електронна среда по време на онлайн обучението формулира Националният инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система. Въпросите са събрани в писмо до министерството и Центъра за безопасен интернет и се „дописват“ във Фейсбук групата на организацията.
Поводът е тревогата, че през миналата и тази учебна година след затварянето на училищата се ползват различни канали за връзка с преподавателите, включително Фейсбук, Месинджър, Вайбър, Скайп, Ютуб. В писмото се настоява за официално становище на МОН относно ползването на социални мрежи от ученици и учители, „доколко това е оправдано, дали е безопасно и дали е етично, предвид това, че децата до навършване на 14 г. по закон у нас нямат право да имат собствен акаунт в такива пространства, включително и съгласно общите условия за ползването им“.
В тази връзка авторите на писмото питат има ли официални насоки и препоръки от МОН относно използването на социални мрежи по време на обучението от разстояние в електронна среда, както и относно използването на определени приложения, платформи и сайтове, които са безопасни и безплатни за учениците и учителите. Родителите се интересуват кои платформи и приложения препоръчва МОН, има ли изготвени разяснителни материали за децата относно безопасното ползване на интернет и съобразени ли са те с насоките на Националния център за безопасен интернет.
В писмото се поставя и въпросът защитени ли са и по какъв начин личните данни и споделената информация на учителите и учениците в платформата, която е с централизирано регистрирани акаунти, интегрирана и поддържана от МОН – Microsoft 365 Teams, както и в Гугъл класруум на платформата за образование на Гугъл G Suite и Школо, където са електронните дневници.
„Оправдано ли е децата да бъдат стимулирани да създават свои профили в приложения, платформи и сайтове в случай, че не са достигнали необходимата възраст за това, с цел по-лесна комуникация с учители и връстници“, питат родителите в писмото. Интересуват се и къде могат да подадат сигнал при съмнение за злоупотреба с личните им данни по време на електронно обучение, както и дали училищата имат препоръки за действие при подобни казуси, пише „Марица“.
Още през август в насоките си за организацията на учебния процес в условия на пандемия МОН препоръча като канал за комуникация и обучение в електронна среда училищата да ползват само създадените от министерството акаунти, защитената среда на Гугъл класрум и електронния дневник на Школо. Именно заради безопасността оттам настояха да не се ползват Фейсбук, Месинджър и Вайбър, освен ако няма друг начин за връзка. Насоките на МОН относно безопасността при обучение в електронна среда са изработени на база препоръките на Центъра за безопасен интернет и са пратени на Регионалните управления на образованието и директорите. За да се ползват подходящи електронни ресурси пък, МОН създаде електронна библиотека, от която учителите могат да теглят електронни уроци, презентации, видеа, създадени от колеги, които са по-напред в работата с технологиите.
Действително през тази учебна година е ограничено ползването на други канали – учители напуснаха вайбър групите на класовете, домашните все по-малко се пращат по месинджър и вместо това се добавят като прикачени файлове направо в сигурното пространство на Гугъл класруум. Децата обаче вече имат акаунти от пролетта, когато при първото затваряне ударно се създаваха профили, за да се получи достъп до различни платформи, включително до тези на „Просвета“, „Академико“, „Уча се“. Заедно с преминаването на учебни процес в електронна среда сега онлайн се прехвърлиха и всички допълнителни дейности – в школи, образователни центрове и занимални. За тях се иска създаване на отделни акаунти от децата и се стига до това един ученик вече да има по няколко с различни пароли за различни пространства, като се ползват и Фейсбук групи, макар и затворени. Така въпреки опитите на МОН да наложи ограничения с цел безопасност, учениците прекрачват очертаните граници. И отвъд тях вече няма контрол, тъй като школите, центровете и занималните не са на подчинение на МОН, което пък за пореден път поставя на дневен ред въпроса от нуждата да се създаде регулация за дейността им.
В училищна среда пък, при създадена рамка, често безопасният контакт онлайн и подходящите електронни ресурси опират до избора на учителя. При проблем, може да се сигнализира до директора и РУО.
Центърът за безопасен интернет е подготвил насоки, които са на сайта му и са полезни и за родители, и за учители. Отделно в писмо до МОН е пратен подробен вариант на препоръки във връзка с обучението от разстояние в електронна среда, каза Апостолов. Ето основните моменти от тях: За образователните платформи: Съветът към учителите е да разучат добре настройките за сигурност, модераторските си права и начините да контролирате виртуалната класна стая при групово онлайн занимание. Това намалява риска от включване на външен човек, както и от шеги на учениците (заглушаване на микрофона на учителя, писане по дигиталната дъска и т.н.). Раздаването на потребителски имена и пароли трябва да е лично, към всеки ученик и/или родител поотделно. Практиката всички данни да се изпращат в общ файл до всички е високо рискова. За получаване на обратна връзка, свързана с изпълняване на поставена задача, трябва да се ползват опциите за лични съобщения.
Използване на социални мрежи, въпреки бързата и лесна комуникация, която предлагат, не е разрешено за деца под 14 г. без изрично родителско съгласие. Препоръчваме Ви да не стимулирате децата да си създават профили, ако нямат необходимата възраст. Ако все пак се налага да се използва някоя от социалните мрежи поради липсата на други възможности, осигурете изричното съгласие на родител или възможност ученикът да ползва родителски профил.
Ако учениците са над 14 г. и учителят предпочете да направи група във фейсбук, за да споделя по-лесно съдържание в нея, тя трябва да бъде затворена и в нея да се допускат само участници, одобрени от самия преподавател. Така съдържанието в групата и участниците са по-защитени, тъй като външни лица нямат достъп до нея. Обаче всеки профил в социалните мрежи може да бъде хакнат и поверителна информация да стане достояние на трети страни. Това се отнася и до личните съобщения между ученици и учители. Никога не качвайте и не споделяйте материали, които могат да злепоставят учениците или учителите. Напомняйте на учениците всеки път да преценяват дали дадена информация е подходяща за качване в социалните мрежи.
Националният Център за безопасен интернет призовава учителите да потърсят алтернативи и да имат предвид етичните аспекти на използването на социални мрежи от децата – особено тези, които нямат необходимата възраст.
За Skype:
Skype е една от най-криптираните платформи за комуникация и проследяването на разговори и чат кореспонденции в нея е изключително трудно. Това я прави предпочитано място за комуникация от педофилите, които често приканват деца да разговарят там. По данни от изследване от 2016 г. учениците от 12 г. нагоре проявяват нарастваща склонност да общуват с непознати в интернет. Когато детето вече има създаден Skype профил, то по-лесно би се съгласило разговор с непознат в мрежата да бъде преместен в тази платформа и така евентуално може да стане обект на сексуална експлоатация и злоупотреба. Центърът не препоръчва използването на Skype за учебни занимания и стимулирането на деца да си създават профил в приложението.
Изпращане на видеа и снимки:
Не е безопасно да се изпращат снимки и видеа на деца през мрежата поради риска те да станат публични. Изпращането може да става само с изричното писмено съгласие на родителите, след като са получили писмено подробно обяснение къде ще бъдат качвани записите, кой ще има достъп до съответното място, колко време ще се съхраняват файловете, в какъв срок ще бъдат унищожени и кое е отговорното лице процедурата да бъде спазена. Ако учителите трябва да проверят, че децата са свършили определено задание, за да могат да им поставят оценка, се препоръчва онлайн стрийминг само между учителя и децата, без съхраняване на видеозаписи.
За YouTube:
YouTube е лесен начин за изпращане на материали до учениците, но там децата са изложени на риск да попаднат на неподходящо за тях съдържание, защото: YouTube е платформа за видеоклипове и филми, в която минималната възраст за регистрация за България е 14 г. В тази платформа милиони хора качват всякакво съдържание, включително и такова, което не е подходящо за непълнолетни лица. В YouTube може да се появяват реклами, които също да са неподходящи за деца. Подходящата за малки деца платформа е YouTube Kids: клиповете там минават през няколко сериозни оценки, преди да се появяват в приложението. Имайте предвид обаче, че там не можете да си направите собствен профил и да качвате клипове. Центърът за безопасен интернет не препоръчва ползването на Ютуб.
При проблеми може да се потърси съвет на Консултативната линия на тел. 124 123 или чрез безплатния чат модул на www.safenet.bg. Националният център за безопасен интернет е създал и 30-минутно видео да учениците, за което има линк на сайта.
