fbpx
Начало » България » Павел и Венци: За хубавите нeща се действа без отлагане, защото утре винаги е твърде късно.

Павел и Венци: За хубавите нeща се действа без отлагане, защото утре винаги е твърде късно.

  • bobi
  • 10 апр. 2020
  •  Коментарите са изключени за Павел и Венци: За хубавите нeща се действа без отлагане, защото утре винаги е твърде късно.

Момчета, извървяхте дълъг път от онзи покрив, на който сте се запознали… Труден ли беше или удоволствие?

Pavell: Напълно съзнателно избрах професията на артист-изпълнител, като своя единствена опция да правя това, което обичам. Пътят беше, а и продължава да бъде – комбинация от удоволствие и труд. Мисля, че тази формула е успешна и смятам да продължа с нея.

Venci Venc’: Когато сам избираш пътеката си, имаш свободата да бъдеш щастлив. Трудностите са нещо хубаво и ги има навсякъде, покрай неотъпканите пътеки – това ни кара да ставаме по-умели в строенето на нови пътища към целите си.

Сякаш съдбата си знае работата… Някога замисляли ли сте се какво щяхте да правите, ако съдбата не ви беше пресякла пътя?

Pavell: От време на време се чудя. Мога само да спекулирам дали пак съм щял да намеря реализация в тази толкова динамична и трудна сфера. Знам само, че още през първите ми дни в София си татуирах надписа “All in” над веждата. Това е термин в покера, който означава, че залагаш всичко. Както Земята е на точното разстояние от Слънцето – нито твърде далеч, нито твърде близо, за да съществуват условия за живот, така и с Венци сме се улучили в точния момент – нито твърде рано, нито твърде късно.

 Venci Venc’: Никога не мисля за това “какво щеше да стане”. Всичко е такова, каквото е било необходимо да бъде. Не смятам, че съдбата има пръст в това. Решенията ни имат.

Много често сме си говорили за предразсъдъците… Кажете на нашите читалите вашето мнение – защо всички сме обладани от тях? 

Pavell: Неизбежно е предполагам. Всички се оформяме като личности, според средата, в която растем. Семейството е от ключово значение. Затова едни имат повече, други по-малко предрасъдъци. Но всички ги имаме.

Venci Venc’: Защото често си избираме да не мислим. A когато имаш критично мислене, подлагаш на съмнение общоприетите твърдения около себе си; имаш свои гледни точки, обмисляш ги и стигаш до собствен обективен извод.

Гледате много философски на живота. Павел ми е казвал, че „Единствената ни отговорност на този свят е да бъдем щастливи.“ Но как да бъдем, когато проблемите ни тежат, близките ни страдат, имаме проблеми в работата и с гаджето, а понякога нямаме и пари? 

Pavell: В Тибет имат поговорка точно по случая: “За малките неща в живота – тези, които можем да променим, не си струва да се ядосваме. По-добре е да ги променим. А за големите – тези, пред които сме безсилни, не си струва да се ядосваме”. Изовдът е ясен. Никой не ни е обещавал лесен, богат и интересен живот, но как ще реагираме на външните неща си зависи от нас, от съветите, които сме получили от родителите и собствения ни опит. Винаги съм се чувствал щастлив просто от факта, че съм здрав. Амбициите могат да са огромни и да остават неизпълнени с години или изобщо никога, но щом ги имаме, вече имаме повече от много други.

Venci Venc’: На този свят сме, за да се научим на уроци, които ще ни направят ментално богати. Колкото до проблемите – всеки ги има по равно. Има решение за всичко. Парите винаги са били плод на 3 елемента: смелост, труд и интелигентност.

„Без религия“ е дълбока песен. И двамата сте загубили близки хора. Как се живее с такава загуба? Кое ви дава сила?

Pavell: Точно това са “големите неща” в тибетската поговорка. Обществото ни е възприело темата за смъртта като табу. Ако истински обичаш един човек, загубата му никога не изчезва от съзнанието ти. И така би трябвало да бъде. За мен “Без Религия” беше изповед, от която наистина се нуждаех, за да продължа напред. Когато говоря за баща ми вече не изпитвам тъга, а само любов и благодарност за всичко, което ми е дал.

Venci Venc’: Живее се. Това е отговорът. Сила получавам от най-близките ми хора. Също така и от призванията в живота, показващи ми следите, които оставям след себе си.

Венци, ти вече си баща. Наистина ли се променя светогледа, като имаш дете?

 Venci Venc’: Не. Оставаш същия човек, просто автоматично ставаш по-добра версия на себе си. Претърпях катарзис, който ме стресна и ме замисли, че за хубавите нeща в живота се действа без отлагане, защото утре винаги е твърде късно. Не мисля че възраста има значение – който както си го усети.

Колко далеч си правите планове? Говорили ли сте си след 10-20 години какво ще правите, когато вече няма да сте млади и луди?

Pavell: До преди няколко години живеех по-скоро по правилото: “Ако искаш да разсмееш Бог, разкажи му плановете си”- „живот за мига“ с други думи. Но все повече осъзнавам, че това не изключва да мислиш за бъдещето си. Идеята ни е да не спираме да работим, давайки всичко от себе си, така че ако нещо се обърка да не се чувстваме виновни.

Venci Venc’: Утре си е за утре.

Ако трябва да преживеете живота си до тук още веднъж, какъв съвет бихте си дали?

Pavell: Да не се отказвам от това, което искам да постигна, защото с желание, всичко се получава!

Venci Venc’:  Действай! СЕГА!!!

Интервю на Борислав Борисов

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top