Мнозинството в Народното събрание подкрепи стратегията на правителството за развитие на висшето образование за периода 2021 – 2030 година. Тя предвижда образователната степен бакалавър за определени специалности да се придобива не за 4, а за 3 години. БСП отказа да я подкрепи и я окачестви като „формална“.
В стратегията се посочва, че в много държави в Европа бакалавърската степен обичайно е три години, като 4-годишното обучение продължава само по някои специалности.
В документа се поставя силен акцент върху качеството на образованието и ускорена дигитализация на учебния процес.
В негативен план се отчита, че няма мотивация за наемане на млади преподаватели и в момента хората над 60 години са около 23 на сто от преподавателския състав.
Затова висшите училища се насърчават да завишат изискванията за учене и да провеждат целенасочени политики към младите преподаватели.
Предлага се един преподавател да акредитира само един университет.
От БСП остро критикуваха стратегията. Левицата отбеляза роенето на висши учебни заведения, липсата на високи изисквания за преподавателите и студентите. Депутатът Иво Христов заяви:
„Това е комбинация между, меко казано, неамбициозни преподаватели и дваж по-неамбициозни студенти. Онова посредствено блато, което става все по-характерно за огромни сфери от нашия живот“.
Образователният министър Красимир Вълчев се съгласи с част от критиките, но и отчете и редица достойнства на бъдещата стратегия – безспорна цел е качеството на висшето образование, а преподавателите трябва да са в основата му:
„Ако преподавател изисква от студента всяка седмица да прави по два проекта и да чете 3 книги, а не да ходи от сесия на сесия и от изпит на изпит да учи, то тогава много по-вероятно е да имаме качествено висше образование“, каза Вълчев.
