Кратко представяне: Образование и кариерен път
Магистър съм по „Финанси” от УНСС, като имам образование и в областта на строителното инженерство, с което не съм се занимавала пряко, а в съчетание с квалификацията по Финанси и управление.
От 2007 г. съм възпитаник и на Asia- Pacific University „Ritsumeikan”, Япония, със специалност „Глобален мениджмънт и лидерство”. Работя в сферата на управление на екологични проекти от 2008 г. – първоначално в областта на Управление на водите, а от 2013 г. – в областта на Управление на отпадъците и прилагане принципите на кръговата икономика. За кратко през 2017 г. заемах поста заместник министър на околната среда и водите в Служебния кабинет на проф. Огнян Герджиков.
С какво се характеризира професията Еколог? Какво прави той?
Еколозите изучават състоянието на различните компоненти на средата, която ни заобикаля – почвите, водата, въздуха, отпадъците, климата и биологичното разнообразие. Те анализират степента на влияние на промишлената дейност върху хората, животните и растенията и последствията от нейното въздействие, идентифицират нивата на замърсяване, а също така наблюдават съществуващите и потенциалните източници на опасности за климата и околната среда, като идентифицират и предлагат мерки за поддържане в благоприятна степен състоянието на околната среда. За да изпълнява на ниво професионалните си задължения, екологът трябва да може спокойно да се ориентира в съответното законодателство, да има добри познания по физика, химия и биология.
Къде в България са най-добрите места за обучение по тази специалност?
В последните години почти всички широкопрофилни университети в България включват в Бакалавърските си програми специалността „Екология и опазване на околната среда”. Съществуват и редица Магистърски
програми с по-тясна специализация, като напр. „Инженерна екология”, „Екология и устойчиво развитие” и др. С най-дългогодишни традиции по отношение на образователните програми с екологична насоченост са СУ „Св. Климент Охридски” и Университетът „Проф. Д-р Асен Златаров” – Бургас. С много хъс, професионализъм и поставени амбициозни цели работят и преподавателите от катедра „Инженерна екология” при ХТМУ – София.
Разкажете вие с какво се занимавате конкретно?
Към настоящия момент околo 2/3 от времето ми е ангажирано с управление по целия жизнен цилъл на общински и частни проекти в областта на управлението на отпадъци – от генериране на идеята, през осигуряване на финансиране, до успешен завършек на проекта и постигане на поставените цели. Проектите са с различна специфика – от рекултивация на стари общински депа за битови отпадъци, през рециклиране в чужбина на специфично ИУЕЕО (Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване), до демонстрационен за България проект за подготовка за повторна употреба и рециклиране на излезли от употреба матраци – и това прави ежедневието ми наситено с много динамика и интересни предизвикателства.
В последната година участвам и в екип от експерти с опит в екологията и международното право, като подпомагаме Министерство на околната среда и водите по отношение разработване и актуализиране на документи, методики и инструменти в областта на прилагане на законодателството по комплексни
разрешителни.
Кой е най-основният екологичен проблем пред Земята?
В глобален мащаб изменението на климата е отчетено като едно от най-големите предизвикателства пред човечеството. И това е така, защото проблемите, свързани с всеки отделен компонент на околната среда – замърсяването на въздуха и водите , образуването на отпадъци и депонирането им, загубата на биологично разнообразие, в една или друга степен неминуемо водят до отделянето в атмосферата на въглероден диоксид и други газове, което от своя страна предизвиква т.нар. „парников ефект”. Последиците от променящите се климатични условия включват температурни промени в световния океан и неговото окисляване, масивно топене на снежни и ледникови плочи, екстремни климатични явления, които на свой ред създават риск от горски пожари, свлачища и наводнения, загуба на биоразнообразие, обработваеми площи и водни ресурси.
И когато говорим за екология – говорим и за разделно хвърляне на отпадъци. Защо в България толкова години не можем да реализираме разделното събиране?
Въпросът с разделното изхвърляне на отпадъци е въпрос на държавна политика, но не само! Това е въпрос на култура, възпитание и осъзнатост на всеки един от нас. А за да се стигне до тях, са нужни мащабни, продължителни и разбираеми за гражданите масови информационни кампании, каквито аз в последните десет години не помня да са се провеждали. Има и още нещо – разделно изхвърляне на отпадъците не се постига с транспониране на европейските Директиви и Регламенти в нашето законодателство, а със създаването на реални условия на гражданите да прилагат разделното изхвърляне на отпадъците от бита.
Защото, ако един трудноподвижен възрастен човек трябва да извърви 500, че и повече метра до най-близкия контейнер, за да изхвърли на определеното за целта място три бирени бутилки, при цялото му добро желание, повярвайте – той няма да има сили да го направи. Същият ще е и резултата, ако гражданин обитава 40 кв.м. жилище (вече масово има такива) и трябва да организира вътре в дома си отделни места за изхвърляне на отпадъци от хартия, от стъкло и от пластмаса, а вече и органични хранителни отпадъци, при положение, че в сградата няма нормативно определено изискване за обособяване на специално за целта
общо помещение.
В последно време много се коментират екологичните проблеми. Преди не е ли имало такива?
Екологичните проблеми, с които човечеството се занимава в последните години много активно и задълбочено, са съществували много назад във времето, но напоследък с всяка изминала година стават все по-осезаеми. Изменението на климата вследствие на „антропогенния парников ефект” е продукт на индустриалната революция, но се засилва още повече през втората половина на ХХ век. За това време средната глобална температура се е повишила с около 0,5 °C, което довежда до оттегляне на континенталните ледници и ледниковите шапки около полюсите, промяна в режима на някои животни. Този глобален за човечеството проблем, както вече споменахме по-рано, пряко или косвено е неразривно свързан със замърсяването на всички компоненти на околната среда и в днешно време все повече хора осъзнават необходимостта от предприемане на адекватни превантивни мерки и преминаването ни към устойчив начин на живот.
Какво да правим в ежедневието си, за да дадем и от себе си в посока екология?
Моето лично мнение е, че първото, което трябва да направим, а и най-лесното за всеки един от нас, е да се освободим от консуматорското си мислене, което, утвърждавайки се във времето, се е превърнало в народопсихология. Употребата на стоките по-дълго време, избягването на снабдяването със стоки, които може би никога няма да са ни необходими, освобождаване от желанието винаги “да сме в крак с модата”, т.е. да се оборудваме с последен модел телевизор, GSM, костюм и т.н. са първите крачки към активното ни участие в опазването на околната среда и устойчивия начин на живот.
Има ли реализация професията в България?
Освен в органите на държавната администрация и местната власт, където определено има недостиг на достатъчно мотивирани квалифицирани кадри, които да отговорят на все по-засилващите се предизвикателства по отношение на определянето на адекватни политики, свързани с опазването на
околната среда и устойчивото развитие, специалистите по Екология могат да се реализират успешно и в производствените компании от индустриалния и аграрния сектор, за които непрекъснато увеличаващите се нормативни изисквания по отношение опазването на околната среда представляват сериозно предизвикателство.
Много млади хора се ориентират към специалността „Екология“. Какво бихте ги посъветвали?
Професията Еколог е професия като всяка друга. С тази професия след време младите хора ще трябва да си “изкарват хляба”. Затова е добре да не забравят, че няма равенство между активните граждани, защитаващи екологични каузи, и професионалистите-еколози, които трябва да поставят нещата на научна основа и да минимизират ефектите от човешкото въздействие върху околната среда.
