Представете се за нашите читатели.
Ние сме Красимира и Елисавета, две жени с общо четири деца (три от тях на Елисавета), с адски много работа, която вършим с удоволствие. Малко невротични, понякога и хаотични, а специално Елисавета – и доста заблеяна. Не е невероятно някой ден да се загуби някъде и да я покажат по телевизията с призив някой да си я прибере.
Споделете ни защо и как стартирахте проекта „Майко мила!“?
Поради липса по това време на пространство, в което преживяванията, вълненията, чувствата, страховете и проблемите на майките да бъдат обсъждани и споделяни без укор, без назидания и съветване. Искахме да създадем място, в което фокусът е майката и нейният свят, нейните емоции, а не бебето, пюретата и пелените. Да започнем да говорим за проблеми, които години наред са били неглижирани, потискани – като домашното насилие, следродилната депресия, нежеланието на някои жени да имат деца, стереотипните схващания за майчинството, в които понякога жените сами се поставят. Такова място нямаше и затова ние си го направихме.
Как съчетавате ангажиментите си на блогъри, отскоро и влогъри, с ежедневните такива?
Просто много обичаме да работим. Ние сме истински работохолички. Когато обичаш това, което правиш, намираш начин да го правиш без оглед на работното време и часа от денонощието. Това е предимството (както и недостатъкът) да си предприемач и да имаш свой собствен бизнес. Той е нещо като пето дете, при това общо – между теб и партньора ти, ако имаш партньори. В този смисъл при нас е малко по-лесно, защото винаги можем да разчитаме една на друга за някоя задача – когато едната е възпрепятствана поради някаква причина, другата може да я замести. Наистина работата е много и е денонощна – ставаш и лягаш с мисълта за нея, но умората е сладка. Освен разбира се, когато наистина сме смъртно изтощени и искаме само да се приберем и да се стоварим немощно в някой ъгъл.
А остава ли ви свободното време?
Понякога имаме и се чудим какво се прави в това време, но все пак успяваме да го уплътним качествено. Знаем, че умората се натрупва, а работата никога не спира, така че понякога сами си слагаме спирачки и си даваме почивка.
Разкажете ни малко повече за „ОлеМале“. Как предвиждате да развиете проекта след ПРОМЯНАТА?
ОлеМале възникна логично като социална кауза на Майко Мила!, след като се запознахме със спецификата на живота на най-уязвимите сред майките – майките на деца с увреждания. През 2016-та се срещнахме с няколко от тях и видяхме, че това, което майките на здрави деца имат като проблеми, е нищо в сравнение с живота на майките на деца с увреждания. В повечето случаи говорим за жени, които тотално загърбват предишния си живот, забравят за хобита, интереси, работа, и се посвещават на отглеждането на децата си, често – и в ролята на болногледачи. Тъй като държавата не проявява интерес към тези жени, които доскоро са били професионалисти и данъкоплатци, решихме ние да направим първата стъпка към осъществяване на системна промяна. Тоест – да променим модела от „разчитане на помощи“ към „разчитане на собствени усилия и умения“. Създадохме платформата olemale.bg и там майките на деца с увреждания, които произвеждат различни неща – от сезонна декорация (коледна, великденска и т.н.) до всесезонни артикули, започнаха да публикуват обяви със своите произведения. Клиентите могат да си купят каквото искат и да платят директно на майката. След това дойдоха и градските базари, корпоративните клиенти и излизането на ОлеМале в чужбина. ПРОМЯНАТА пък много ни помогна да се фокусираме в целите и изпълнението им, постави нещата на много професионално ниво, тъй като при толкова бомбастично начало и бурна дейност за кратко време, има опасност да загубиш фокуса. Сега държим по-оптимално темпо, но същевременно вървим напред и правим това, което сме заложили като цели.
Какво ви мотивира в личен и професионален план?
Когато видяхме колко жени започнаха да се припознават в това, което публикувахме в Майко Мила!, разбрахме, че сме успели. Това искахме, това постигнахме, и бяхме доволни. Хубаво е да знаеш, че помагаш на някого да разбере, че не е сам в това, което преживява и мисли. Та, мотивираме се от успеха, разбира се. Мотивираме се от признанието на другите. Когато се обърнем назад и видим, че сме създали всичко това преди само 2 години, се мотивираме наистина много. А професионалният успех ни мотивира и в личен план – и това е съвършено разбираемо.
Тъй като сме издание за образование, няма как да избегнем въпроса – какво мислите за образователната система на всички нива?
За съжаление, усещането е, че още сме в годините, в които ние сме ученички. Безвъзвратно остаряло съдържание и изисквания. Невероятно е, но дъщерята на Елисавета ще кандидатства след 7 клас тази година и все така пише и наизустява теми. Все още трябва да зубриш теми за „По жицата“ и на базата на това ученици влизат в гимназии, а абитуриенти – в университети. Това е нелепо! Светът се развива, хората скоро ще пътуват до Марс, а тук висшето образование все още зависи от Белчо и Сивушка…
Вие се занимавате с content writing/blogging и професионално, и любителски. Какво е важно да знаеш, за да бъдеш успешен в това?
Да си самокритичен и никога недостатъчно доволен от себе си е съществена част от постигането на някакъв успех в тази област (пък и във всяка друга). Хубаво е и да си грамотен – ето, например това и-кратко, което в последните 20 години се използва от хората както им дойде, вече наистина е гигантски проблем. Понякога гледаме някоя дума, като адмираций, и почваме да се чудим – това как се пишеше, по дяволите?! Да казваш нещо съществено или важно по грамотен и интересен начин, си е трудна работа. И винаги можеш да се издъниш, ако се вземеш много на сериозно.
В този брой content writing e специалност на бъдещето, дайте вашите насоки към някого, който сега започва да се занимава с това?
Ако си наясно какво искаш да кажеш, на кого ще го кажеш и какъв ефект искаш да произведеш с казаното, има голям шанс да успееш. Чувството за хумор и самоиронията винаги помага. Живеем във вълшебни времена – можеш да прави съдържание от почти всяка точка на планетата, с един телефон в ръка. Грехота е да се изпуска такава възможност!
Кое е водещото при създаването на съдържание?
Ще се повторим, но какво искаш да кажеш с това съдържание е водещо. За какво го правиш цялото това нещо? Ще продаваш ли, ще убеждаваш ли, ще разсмиваш ли? Като определиш това, нататък е малко по-лесно. Всеки човек има различен стил на изказване, и различни похвати на писане, и май няма общовалидни принципи – едни пишат кратко и ясно, други по-дълго и обяснително, няма как да изведеш един успешен принцип. Освен клетото и-кратко, разбира се.
Как се справяте с негативните коментари и хейта?
Елисавета почти никога не ги чете. Чете ги Красимира и после синтезира общия дух на хейта (смее се). Как се справяме… Нали знаете, че когато има хейт, значи най-вероятно си направил нещо хубаво и правилно. Та така се справяме с него.
Специалността content writing е изключително популярна в чужбина. Какви умения и качества трябва да притежава посред вас един професионален блогър и могат ли те да се научат в университета?
Човек цял живот се учи и така е и с блогърстването. Трябва си много четене, писане, драскане, изтриване, четене на коментари, запознаване с обратната връзка от аудиторията… Със сигурност има неща, които можеш да научиш, но все пак нещо трябва да носиш и у себе си – понякога дори да можеш да казваш НЕЩО от нищо, тоест – наглед нищо и никаква ситуация, а всъщност супер яка история. Това си е талант, начин на виждане на света. И пак – ето, хуморът например не се учи. А е много ценен актив.
Какъв е вашият съвет към нашите читатели?
Ние съвети избягваме да даваме. Да се грижат за себе си и да се радват на живота – това е по-скоро пожелание. Да четат, да се забавляват, въобще – да го живеят тоя живот.
