През следващите 15 години българската икономика ще загуби половин милион души в трудоспособна възраст в резултат на негативните демографски тенденции.
Половин милион души. Толкова ще загуби България до 2034 г. от хората, които са в трудоспособна възраст в резултат на ниската раждаемост и бързото застаряване. Намаляващото население води до сериозни последствия за местния пазар на труда – ако все по-малко хора работят, то всеки служител трябва да е по-ефективен и по-продуктивен, за да компенсира количествения спад. Казано по друг начин, нуждите на търсещите и уменията на предлагащите труд трябва да са максимално синхронизирани, за да не изгърмят социалните системи, а темпът на икономически растеж да се задържи.
Това ще е трудна задача. Тази година например над 78% от българските работодатели посочват, че изпитват затруднения при намирането на служители, а в някои региони нуждите на бизнеса са в пъти по-големи от броя на свободните и склонни да работят хора. В дългосрочен план завършилите средно (професионално) образование кадри ще са най-трудни за намиране, а ако България не успее да се преориентира към по-бързо технологично развитие, студентите ще трябва да се задоволят с професии като касиери и продавачи, защото икономиката няма да има капацитета да им осигури достатъчно добра работа. Изводите са от две изследвания за пазара на труда, направени от Агенцията по заетостта и от социалното министерство.
Къде са проблемите
През първото полугодие на тази година Агенцията по заетостта публикува резултатите от анкети и интервюта с 2500 работодатели от цялата страна, които показват какви умения, квалификации и професии ще се търсят от бизнеса през следващите 3 до 5 години на регионално ниво. Според сметките на агенцията в средносрочен план ще са нужни над 44 хил. икономисти и ИТ специалисти. На регионално ниво разликите са големи. В 18 области в страната търсенето на кадри превишава наличните на местния пазар, като в столицата, Бургас и Пловдив разликата е в пъти над предлагането. От друга страна, в 10 области има налична работна сила, поне в количествено отношение, сред които Ловеч, Кюстендил, Силистра.
Най-често търсени са машинните оператори, които фигурират в списъка с потребности на 24 области. В Кюстендил и Ловеч фирмите посочват нужда само от общи работници в индустрията. Най-трудно е за бизнеса да запълни наличните работни места в Габрово и Кюстендил, а най-лесно – в Русе („само“ 64% от анкетираните имат затруднения). Ако търсите машинни оператори, те се намират най-лесно в Софийска област, Ямбол и Русе, а най-трудно в Габрово, Благоевград, Стара Загора и Кърджали. В Ловеч е предизвикателство да се намерят продавач-консултанти, за разлика от столицата и Пловдив, а строителите са проблем за Монтана и Разград.
Все по-важно ще става синхронизирането на търсени от бизнеса и предлагани от хората умения на местния пазар на трудa.
Изследването проследява и търсенето на конкретни професионалисти през следващото шестмесечие. Сред конкретно посочените позиции се откроява нуждата от учители във Варна, Враца, Плевен, София, Хасково. Стара Загора и Ямбол търсят машинни инженери, Пловдив – международни шофьори, а лекари и медицински сестри ще са нужни в Бургас, Кърджали, Търговище, Хасково и Шумен.
Поглед далеч напред
В началото на октомври социалното министерство публикува анализ на очакваните тенденции на пазара на труда в средносрочен (до 2024 г.) и дългосрочен план (2034 г.). Според резултатите броят на работещите ще падне с 6% до 2.96 млн. към 2034 г. Потребностите на фирмите ще се изместят към хора с по-висока образователна степен.
В резултат на намаляващото население и съответно размер на пазара все по-малко ще се търсят продавачи в магазини, сервитьори, бармани. Броят на работещите ще намалява в търговията (със 100 хил. души), хотели и ресторанти (с 26 хил.), добивната индустрия (32 хил.) и администрацията (8.3 хил.). От друга страна, застаряващият персонал в образование, здравеопазване и държавно управление определя и растящата бъдеща нужда от запълване на тези работни места, като сметките за потребностите са съответно за 32 хил., 14 хил. и 13 хил. души. „Ако през следващите 15 години икономиката не премине през период на съществени сътресения, икономическият ръст ще бъде осъществяван изключително само благодарение на ръста на производителността на труда“, посочват авторите на анализа, като допълват, че този ръст може да дойде от увеличаване на дела на отрасли с по-висока добавена стойност или внедряване на по-високи технологии в производството.
Дисбалансите се дължат на много фактори, но два от тях изпъкват. От една страна, България изостана в технологичното си развитие в годините на прехода спрямо останалите страни – членки на ЕС. От друга, последните десетилетия доведоха до свръхпредлагане на хора с висше образование. Един от изводите на изследването е, че след 15 години българската икономика няма да има капацитета да осигури на всеки завършил студент достатъчно добра работа, която да отговаря на университетската му диплома. Около 38 хил. висшисти ще работят на позиции, изискващи значително по-ниски квалификации и съответно на по-ниско заплащане. Ако България обаче успее да се пренасочи към по-бързо технологично развитие, повече висшисти ще могат да си намерят работа, отговаряща на квалификацията им, се посочва в доклада.
Над 22 хил. специалисти в ИТ сектора ще са нужни в средносрочен план, а в дългосрочен най-сериозна необходимост от квалифицирани кадри ще имат образованието и здравеопазването.
Друга причина за дисбалансите е нивото на заплатите в страната, което е като ключов фактор за развитието през следващите години. Експертите сравняват относителното заплащане (по покупателна способност) в България и държавите на ЕС, като намират, че в някои сектори местните възнаграждения са над средното европейско ниво – като информационни технологии, добив и енергетика. Други обаче, не е изненада, изостават драстично. След пет години например над 64 хил. работни места за хора със средно образование в сектор хотели и ресторанти, където заплащането е най-ниско, ще трябва да се запълнят от такива с основно или висше. В здравеопазването и образованието също се очаква недостиг на хора със средно образование. „По-ниските заплати, особено при наетите лица със средно образование, се оказват допълнителен фактор за формирането на дефицити от такива човешки ресурси“, посочват в доклада.
Какви мерки могат да се предприемат
Българският пазар на труда има много проблеми за адресиране – спад и застаряване на населението, ниско заплащане спрямо конкурентни европейски пазари, регионални дисбаланси, ниска технологична интензивност. В бъдеще тези проблеми ще се задълбочават, а към тях ще се присъединят дефицитът на специалисти със средно образование и твърде много хора с основно и с висше образование, които няма да могат да си намерят работа, отговаряща на квалификациите им.
Минимизирането на негативните последствия от тези тенденции върху икономиката изисква активни мерки както в публичния, така и в частния сектор. Една опция е бизнесът да повиши заплатите в сектори, където относителното заплащане изостава значително от средното за ЕС, за да стимулират подготвяните в България кадри да останат в страната. Въпросът е дали, грубо казано, ще им излезе сметката – част от инвестициите в страната се правят именно заради ниските разходи за труд. Друго възможно решение е насочено към демографските тенденции, като тук предложението е промяна в нагласите „деца и кариера, а не деца или кариера“, в това число и създаване на публични и частни услуги в подкрепа на родителите – детски градини в близост до работа, гъвкави форми на заетост, удобни развлечения за деца, удобни транспортни връзки.
Дългосрочните решения пък са свързани със сериозни и целенасочени инвестиции в здравето и образованието на хората, в наука, култура и спорт. „Тези сектори са ключови за изграждане, поддържане и развитие на човешкия капитал както в количествено, така и в качествено отношение“, пишат в доклада експертите, като тук влизат и ученето през целия живот, предучилищното образование, предотвратяването на заболявания.
Източник: Капитал
Снимка: FreePik
