Привличането на млади кадри в образователната система, на която все повече не й достигат учители, а застаряващите преподаватели преобладават, се превръща в основна цел и политика у нас. Все по-осезаемо е, че свежите попълнения са нужни не само, за да захранят системата и да гарантират обезпечеността й занапред, а и за да дадат нов, модерен поглед и подход в преподавателската дейност.
Въпреки песимистичната картина се оказва, че все пак има млади хора, които изобщо не се нуждаят от убеждаване, за да направят първите си стъпки в учителската професия. Те прегръщат толкова силно идеята, че за тях даряването на знания на учениците бързо се превръща в истинско призвание. Един от светлите лъчи, даващи надежда за бъдещето на образованието у нас, е Борис Георгиев. Той е само на 24, а вече втора година преподава в СУ „Любен Каравелов“ в „Аспарухово“ информатика и информационни технологии.
Отдадеността му е огромна и това личи по успехите, които жънат учениците му на различни състезания и конкурси. Разликата във възрастта с възпитаниците му е сравнително малка и именно това прави контакта с тях още по-лесен и ползотворен. Учениците му буквално го боготворят. Родителите също не крият възхищението от работата му и успехите на децата им. Борис се раздава за възпитаниците си не само в клас, а и в заниманията и курсовете, които води напълно безплатно извън часовете.
Безкрайната му всеотдайност кара негови колеги да го поощрят и дадат за пример на останалите като го номинират за будител чрез кампанията на образователната платформа „Училища.бг“. Почетната значка „Будител“ на практика е орден за личности, посветили се на образованието.
Ето какво сподели младият учител за номинацията и работата си:
Кой стои зад номинацията Ви за „Будител“?
Първоначално са ме номинирали двама мои колеги от училище, както и доц. д-р Галина Момчева – ръководител катедра „Информатика и икономика“ към ВСУ „Черноризец Храбър“. Изключително съм благодарен, че те са видели потенциал в мен и тяхната подкрепа ми е много важна и ценна.
В последствие разбрах, че за тази номинация са ме подкрепили мои приятели, преподаватели, колеги и ученици. Особено ме радва фактът, че висока оценка за работата ми са дали и продължават да дават родители на деца, с които работя в извънучилищни форми, летни клубове и обучения по роботика.
Какво е за Вас подобна номинация?
Изключителен приз и мотивация за това, което правя и от което се чувствам пълноценен
Защо избрахте учителската професия? От колко време я практикувате?
Всичко започна като експеримент – да тествам себе си и способностите си, но в последствие професията ме завладя. Преподавам в училище за втора година и мога да кажа, че определено няма да е последната.
Какво сте практикували преди да се захванете с учителството?
Главно бях студент, също така и стажант за IT фирма-тук и в Англия. Интересите ми се допълваха и с предприемачество. Три сезона бях ментор по предприемачество към ABLE Mentor – Асоциация на българските лидери и предприемачи, където подпомагах ученици от 10-12 клас при разработване на бизнес идея. Опитах се да вплета в едно тези две съвременни професии посредством създаване и участие в Startup компания.
Какво Ви дава учителската професия, което не открихте на предишните места? Превърна ли се в призвание да бъдете учител?
Учителската професия ми дава свобода, разнообразно ежедневие и много възможности за работа с талантливи деца, на които трябва да се обърне достатъчно внимание и да се отдадат сили и енергия.
След досега с преподавателската работа замисляли ли сте се да поемете по друг път?
Преди време имах големи амбиции да замина за чужбина, но те се изпариха също толкова бързо, колкото и бяха породени. Имам желание, след като натрупам нужните знания и опит, да създам нещо свое-разбира се, в сектора на образованието.
Как приемат децата часовете с Вас? Какво Ви споделят за наученото?
От наблюденията ми – децата приемат часовете при мен доста добре. Определено няма напрежение и страх от това да влезеш в час, да бъдеш изпитан и да научиш нещо ново. Старая се да ги изненадвам или предизвиквам, да ги мотивирам да показват максимално потенциала си, да им създавам условия сами да стигат до решения и да ги реализират на практика. Намирам за плюс това, че възрастовата разлика между нас не е много голяма и децата ме приемат по-лесно. С по-големите ми ученици обичаме да комуникираме извънаудиторно, като играем футбол, разхождаме се, играем едни и същи компютърни игри. Говорим както за неща, свързани с информатиката, така и по теми, които вълнуват младите хора.
Пред „Училища.бг“ Борис споделя как вижда класната си стая след 5 години. Иска му се в нея да няма чинове и настолни компютри, а много дигитални ресурси за неформално обучение. Смята, че стаята трябва да бъде среда, която е богата на зони, съответстващи на всеки от изучаваните модули, а учениците да могат да избират сами своето място.
Надява се занапред в образователната система да се включат повече предмети, даващи професионални умения и подготовка. Избираемите часове да бъдат по-голям брой.
Най-важното, на което иска да научи своите учениците, е да са честни, открити, лоялни и конкурентноспособни. Да имат реална представа за възможностите и знанията си, но и в същото време никога да не се подценяват.
Източник: http://www.moreto.net/
