fbpx
Начало » България » Да преподаваш на деца е яко! Интервю с Ива Пашова

Да преподаваш на деца е яко! Интервю с Ива Пашова

  • bobi
  • 19 окт. 2018
  •  Коментарите са изключени за Да преподаваш на деца е яко! Интервю с Ива Пашова

Ива Пашова работи в учебно заведение за деца по програмата на д-р Монтесори. Тя много харесва професията си и твърди, че този избор е променил живота ѝ. Съгласи се да даде пространно интервю за читателите на Кът за размисъл, в което говори за това „що е то да си учител“, защо все по-малко младежи избират този път, какво ѝ липсва на образователната система у нас и още.

Защо избрахте да се занимавате с деца?

Започнах да се занимавам с деца наистина случайно. Бях много изгубена след 12-ти клас, нямах идея какво да продължа да уча. Накрая записах Предучилищна педагогика в Софийския университет. Никога не съм си мечтала да бъда учител, но това със сигурност се оказа най-доброто решение, което съм взимала до момена.

Аз съм човек, който обича динамиката в ежедневието си. Трябва да има предизвикателства – всеки ден да е различен. В противен случай много лесно ми доскучава. Децата удовлетворяват тези мои нужди. Както аз ги обучавам ежедневно, така и се уча от тях.

Повярвайте ми, няма по-добър източник на информация за света и за най-малките неща от децата. А ние възрастните имаме навика да пропускаме тези детайли в забързаното ни ежедневие. В днешно време е много трудно човек да намери това, което обича да прави и да го върши с любов и сърце. Просто ми се случи и то по най-добрия възможен начин.

„Ние възрастните имаме навика да пропускаме детайлите.“

Ива Пашова
Ива Пашова – личен архив

Какво харесвате и не харесвате в професията?

Моята професия има много позитиви, но и доста негативи. Смятам, че учителите не получават достатъчно добри заплати. Работи се по въпроса, за което се радвам. Ако човек иска да е учител и да е финансово стабилен, трябва да работи в частния сектор. Имах възможност да се развивам в чужбина, но не го направих, защото вярвам, че има бъдеще за България. Достатъчно с негативите. Все пак гледаме позитивно.

Всеки ден отивам на работа, и там ме чака някой, който с нетърпение ще ми разкаже какво е правил в парка вчера. Всеки ден виждам радостта в очите на дете – направило е нещо само или е сторило добрина на някого. Най-хубаво е чувството, когато усетиш плода от цялата си работа.

Виждаш го, чуваш го – старанието ти е там. На лице. Това е успехът. Знам, че след края на работния ми ден от мен си тръгват хора, които ще бъдат едно по-добро бъдеще за нас – за България и за света.

Деца
Снимка: facebook

Подкрепят ли Ви по-възрастните колеги? 

Проблемът с възрастта при учителите е налице. Различни поколения работят заедно. Притежават различни морални ценности, други методи на възпитание. Възрастните трябва да правят път на младите хора, да им дават най-ценните ключове. а след това да ги оставят да развиват потенциала си. Също да приемат, че времената са се променили много откакто те са били на 20.

Винаги съм била най-младата на работното си място. Не бих казала, че колегите ми са възрастни – те са вдъхновени и развиващи се хора около 30-те. Винаги съм получавала тяхната подкрепа, за което съм им безкрайно благодарна.

Защо все по-малко млади хора се захващат с това призвание?

Както вече споменах, всички си мислят, че това е нископлатена професия. Да, в повечето държавни градини парите са малко, но работата и броят работни часове не са много.

Младите хора са свикнали да не работят и да получават. Тях не ги устройва да се товарят и емоционално, и физически за малко пари. Аз мисля, че ако работиш, имаш хъс, желание и си мотивиран – можеш по прекрасен начин да комбинираш удоволствието с получаването на финанси.

Много хора са ми казвали, че са искали да бъдат учители и много обичали децата, но парите ги спират. Младите хора просто не са информирани и представата за нашата професия е изкривена.

„Младите хора са свикнали да не работят и да получават.“

Деца
Снимка: pixabay

Напоследък у нас започна да се говори с пренебрежение към учителите и възпитателите на подрастващите. На какво се дължи това?

Говори се с пренебрежение към учителите, защото медиите се фокусират върху най-негативното, случващо се през деня. А са основен източник на информация за народа. Какво чуваме там? Учителка пребила дете, малчуган се прибира със синки от детска градина, пияна преподавателка на работа, протести за по-високи заплати в училище…

В следствие на всички тези новини направиха психотеста за учители задължителен (след протести отпадна), защото те, както една медия се изрази, са застрашени от „бърнаут“. Защо никой не говори за новите училища в България? За новите методологии, за мотивираните млади хора, които имат идеи? Защо не покажат наистина усмихнати и щастливи деца или доволните им родители? Мисля, че след тези факти сами може да се досетите защо се говори с пренабрежение към учителите.

„Медиите се фокусират върху най-негативното, случващо се през деня.“

Добре ли е развита образователната система в България? Какво ѝ липсва?

Според мен не е.

Работя по доста различна образователна система и усещам, и виждам разликата. Училището е станало като едно място, в което се вкарват клонки – с листата си, със стърчащите си пръчици, всяка различна. След 12 години излизат от там едни и същи…

Всички се надпреварват за оценки, кой ще се справи по-добре. Това смачква самочуствието ти още от малък. Ами ако не си добър в математиката и физиката? Може да имаш супер оценки по рисуване и музика, но никой не го интересува това, защото математиката и физиката са по-важни.

Ето така лека-полека се отрязва всяко едно листо и клонче у детето. Не се дава шанс на таланта да се развие и то да го покаже. Наистина да учи това, което му е интересно и да бъде щастливо от този факт. А повярвайте ми, представи ли се материал по интересен начин, без детето да бъде насилвано да учи и да седи по 40 минути на един чин – работата върви с лекота. На образователната система в България ѝ липсва уважението към личността на детето.

Момче
Снимка: pixabay

Работите по програма с идеите на д-р Монтесори. Бихте ли обяснили на читателите на Кът за размисъл в какво точно се изразява тя?

Ще цитирам самата Мария Монтесори:

„Децата са като пеперуди носени от вятъра. Някои могат да се издигнат по-високо от другите, но всички те летят по най-добрия начин, на който са способни. Защо да ги сравняваме една с друга. Всяка една е различна, всяка една е специална. Всяка е прекрасна!”

Идеята на метода Монтесори вдъхновява децата да обичат знанията, следвайки естествения им процес на развитие.

Те израстват самостоятелни, мотивирани и любопитни за знания. Вместо да им „преподава“ понятия, средата е приготвена да стимулира интереса на детето и спонтанното му желание да учи. Обкръжаващата среда му позволява да действа независимо и да участва в собственото си образование.

Когато му се даде възможност да избира и да вижда резултата от избора си, неговото самочувствие се повишава. Помага му да бъде по-уверено, щастливо и независимо. Длъжни сме само да разпознаем кога детето е готово за нови знания и да му осигурим правилната среда, в която да ги получи.

„Помогни ми да го направя сам.”

Какви са професионалните Ви планове за близкото бъдеще?

Искам да продължавам да уча много нови неща за децата, за метода Монтесори и за света. Не мисля да се отказвам от професията си. Знам и чувствам, че това е моето призвание.

Какво е вашето послание към младите хора, които тепърва завършват и все още не са решили по кой път да поемат?

Не се притеснявайте! Имам едно мото в живота и си го следвам до ден днешен – „Всяко нещо се случва с причина.” Следвайте сърцето си, пуснете се по течението! Винаги можете да смените посоката, вие контролирате вашето бъдеще.

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top