- Софийски школа вдигат до 1750 лв. заплатата за млад даскал и пак няма желаещи за точните науки и информационни технологии
Учителите по математика и физика пак са на път да свършат и така грижливо отглежданият проект за подготовка по природни науки в училищата STEM – да пропадне. Или най-малкото, да остане под въпрос.Училищата не могат да намерят желаещи да преподават тези основни предмети, както и химия и информатика, въпреки че пускат обяви по три-четири пъти – не идва нито един кандидат.
„Имаме само едно свободно място за учител по математика на мястото на колежка, която се пенсионира. Но не идват подходящи кандидати – повечето от тях може и да са завършили навремето математика, но след това са работили нещо друго и сега искат да се преквалифицират. Не е добра идея точно в този информационен бум децата да бъдат подготвяни от хора, които никога не са били в образователната система и нямат представа от новите методи на преподаване“, коментира Диян Стаматов, директор на 119-то СУ. За физика пък желаещи въобще не се намерили. „Началната заплата за млад учител при нас е 1250 лева, но я вдигнахме на 1750, за да привлечем интереса. Въпреки това няма желаещи, защото банковият сектор например ги наема за над 2000 лева“, казва той.“В минали години обикновено решавахме проблема, като преназначавахме колегите, които се пенсионират. По време на Ковид-вълната те обаче не са съгласни – притесняват се и от многото контакти, и от дистанционното обучение“, разказва Стаматов. „На колене се молих на наша математичка, която се пенсионира преди време, да се върне пак. А тя ми казва: „Аз до 70 години оцелях, не ми трябват повече непредвидени ситуации“, споделя директор.
Данко Калапиш, директор на 107-мо училище, което е към НПМГ, разказва, че имал късмета да вербува учителка по математика, която е негова бивша възпитаничка и в момента работи във Факултета по математика на Софийския университет, като я назначили да работи на две места. По същия начин намерили учител по физика. „Мои колеги ме молят да им осигуря преподаватели по същите предмети, голям е и проблемът с информационни технологии и езици“, допълва той. Напук на миналите години и на прогнозите, че скоро няма да имаме начални учителки, в момента те чакат по 10-20 за място. За физическо възпитание пък са най-много.
Лошото, според Калапиш обаче е, че той може да назначи част от тези педагози, но да не ги използва по основната им професия. Това е ескалирало още от миналата година, когато заради Ковид-19 се наложи да разделят класовете на групи и за всяка от тях в начален курс бяха необходими и учител, и възпитател. Принудил се да преназначава като възпитатели учители по изобразително изкуство и музика, за да може да отговори на здравните изисквания. Така са постъпили и в много други столични училища – за да не съкращават преподавателите си по така наречените „непълноценни“ предмети като изкуства и спорт, ги направили възпитатели. Друг е въпросът как на ниво министерство се говори за непрестанното повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти, когато някои от тях с различна и може би висока квалификация биват забутани там, където просто има място, за да не изхвърчат от системата.
Интересното е, че тази година има и бум от желаещи да станат училищни психолози. „Имах към 40 кандидати, но честно ги предупредих, че назначавам по проект, който трае две години. Повечето се отказаха, защото очевидно предпочитат сигурна работа“, коментира Стаматов.И според двамата директори, една от причините за липса на млади кадри по математика, физика и химия не е само, че те отиват в други сектори, а и че повечето от тях не завършват. Особено в специалност физика. Просветният министър проф. Николай Денков също неотдавна оповести, че има сериозен процент – около 50 на сто незавършили студенти.
Източник: https://www.standartnews.com/
