fbpx
Начало » България » Възпитание – Въпрос на гледна точка

Възпитание – Въпрос на гледна точка

  • bobi
  • 11 окт. 2019
  •  Коментарите са изключени за Възпитание – Въпрос на гледна точка

Из нета:

„Водя сина ми (в момента е 5-годишен) на комисия за прием в предучилищна група. Питат го:
– Колко годишни времена знаеш?
Синчето показва с една ръка, а после и с един пръст от другата преди да отговори:
– Шест.
– А ако си помислиш малко? (Даскалицата гледа името му в списъка и вече драска нещо там…)
– Шест!
Директорката ми казва, че ще се свърже с нас – нали сме дали и-мейл и телефон. В двора го питам нашия:
– Каква беше тая работа със шестте годишни времена?
– Тате, ма аз наистина не знам повече „Годишни времена“: само на Вивалди, Хайдн, Пиацола, Чайковски, Лусие и Глазунов!

Основните ИЗВОДИ са:
1. При стандартно тестване е много вероятно да изпуснеш най-добрите кандидати.
2. Авторите на стандартните тестове са тъпи копелета.
3. Образователната система е в помощ на тъпаците и спъва развитието на умните деца.
4. Ако ви учудва отговора на сина ми: потърсете обосновката му!“

Това е един прекрасен пример за живот в рамка. Навремето им викахме „коне с капаци“. Гледат едностранно и не приемат чуждото мнение, защото от тяхната перспектива не им изглежда вярно. Не могат да мислят. Научили са една основа и по нея живеят.

За жалост, доста често така се движи живота и е хубаво да внимаваме къде попадаме. Още от детската градина ни учат кое как трябва да бъде и кое как Не трябва да бъде. В училище вече процесът става необратим.

Всъщност, затова често има „Бум“ за частните училища. Там сякаш се опитват да излязат извън рамката – и като преподаване и като отношение с учениците. Карат ги да мислят. Да приемат другата гледна точка, да разсъждават.

Много е просто и сякаш много сложно – да разсъждаваш и да чуеш другата гледна точка.

Ако ти знаеш, че сезоните са 4, никой на света не е в състояние да те убеди, че те са 6. А просто перспективата е различна. И двамата сте прави, но зависи на каква възраст си…

Казвам „Зависи“, защото отлично си спомням моите опити за разсъждение в училище и оборване на учителите. Тогава се прибирах вкъщи и ми казваха: „Недей да разсъждаваш много. Слушай там учителите си и стой кротко.“ И аз седях и се превръщах в идиот, превръщах се в човек, който е лишен от мисъл. Превръщах се в едно плахо дете и съответно плах човек, на който са му забранили да мисли. И се усещах – вече не се борех с мисълта, тя просто изчезна. Приемах за чиста монета думите на учителите, без значение дали са били прави. Вече ме беше страх да вдигам ръка и да казвам моите контрааргументи. Училището бавно ме превръщаше от свободен човек – в зависим. В зависим от обстоятелствата, от страха, от ситуацията Знаеш, че не можеш да я промениш, защото ще те посочат с пръст.

Виновни затова бяха учителите и родителите. Може би най-вече родителите. Родители, които не поощряват мисленето могат да „убият“ детето си. Могат да го превърнат в роб на живота. Защото, трябва да признаем, не всеки може да запише детето си в креативна среда. Не всеки може да извади големите пачки с пари, за да промени средата на своето дете. Но може да промени нагласите му за живота, като му говори и му дава различните перспективи. Можеш да бъдеш в не толкова креативна среда, но ти самия да я промениш. Можеш ти да бъдеш промяната, както е казах Махатма Ганди.

Но, когато си дете, е трудно да го направиш сам. Трябва ти подкрепа. Трябва ти доверие. То идва почти винаги от семейството. Семейството дава основата– дали ще си мислещ или ще вървиш в стадото. Такова мислене се изгражда от малък – лидерите се изграждат от деца, за да може след пълнолетието да са почти изградени.

Честно казано в живота трябва да гледаш извън рамката, иначе рискуваш да изпуснеш много – рискуваш да изпуснеш мечтана работа, рискуваш да изпуснеш дори любовта. Защото любовта също не върви в рамки. Тя е смесица от креативизъм, въобръжение, мечти и малко надежда. И най-вече – мисъл. В любовта се мисли – трябва да знаеш как да се държиш и как да не се държиш, трябва да знаеш кога да направиш компромис, трябва да знаеш кога да бъдеш по-твърд. А за всичко това трябва мисъл. Трябва да осъзнаваш действителността и да знаеш, че може да има повече от една истина – всеки от двама ви може да бъде прав. И ти трябва да отстъпиш – трябва да се съгласиш и с истината на другия. Трябва да знаеш, че не винаги ще си прав. А това се учи от малки… Учи се още от въпроса: „Колко годишни времена има?“

Материал на Борислав Борисов – Bobby

Избрани Университети

Препоръчани Консултанти

Top