Десетки милиони трябва да бъдат усвоени по европрограмата за наука и образование до края на годината, за да не бъдат загубени. Според европейските правила за изпълнение на програмите в края на годината България трябва да е използвала над 338 млн. лева от европейските пари за изследвания и подобряване на качеството на образованието.
Към края на октомври изоставането от тази сума е с поне 55 млн. лева, показват данните за изпълнението на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
Разликата между поисканите от Брюксел пари и целта за края на годината автоматично се губи.
От ръководството на програмата обаче смятат, че ще успеят да се справят с изпълнението на целта и няма да се стигне до загуба на средства. За целта са предприети мерки, сред които посещение на изпълнителите на отделните проекти, за да им се помогне да придвижат документите за плащания. Напредъкът по програмата пък постоянно се следи, обясни ръководителят на агенцията „Оперативна програма наука и образование за интелигентен растеж“ Кирил Гератлиев.
Какво показват данните
Именно последната сума трябва да достигне 338 млн. лева до края на годината. 55 млн. лева е разликата между проверените и одобрени от програмата плащания (смята се, че те ще бъдат изпратени и към ЕК) и целта за 2020 г.
Оптимизъм
От изпълнителната агенция „Оперативна програма наука и образование“ заявяват, че постоянно обработват искания за плащания и така се приближават към годишната цел. Само през октомври т. нар. верифицирани средства (одобрени от агенцията) са нараснали с 25 млн. лева. Сумата на поисканите за възстановяване от Европейската комисия пари обаче се е увеличила с около 9 млн. лева.
Една от причините за това е, че възстановените от Брюксел пари само за наука – за центрове за върхови постижения и за центрове за компетентности, са 0 лева. Бюджетът за проекти за научни изследвания и технологично развитие е 460 млн. лева. От него разпределени по проекти са над 371 млн. лева, реално изплатени са под 100 млн. лева, а проверените и одобрени разходи са за над 28 млн. лева.
Забавяне
Усвояването на средствата за наука е перото от програмата, по което усвояването на парите изостава най-много. Една от причините е замразяването на плащанията от Брюксел по програмата, а другата проблеми с оценяването на проектите, които забавиха подписването на договори. Първите проекти тръгнала едва миналата година. Изпълнението им пък върви с различни темпове, тъй като всички те се изпълняват от няколко научни организации, които работят в консорциуми. Колкото повече са участниците в един консорциум, толкова по-трудно върви съответният проект.
Причината за липсата на възстановени от ЕК средства за наука се дължи и на това, че след спирането и в последствие размразяването на плащанията от страна на Брюксел, програмата се проверява и от Брюксел, и от местните контролни органи. Последният одит приключил наскоро и след приемането му би трябвало да се отпушат и исканията за плащания от ЕК по проектите за наука.
50 млн. лева за модерно висше образование
До края на тази и през следващата година трябва да бъдат обявени и последните процедури по програмата. В това число влиза проект за 50 млн. лева за модернизация на висшето образование. Парите ще са подобряване на управлението и организационния капацитет на университетите, за преподаване и обучение по предприемачество и иновации, за използването на цифрови технологии и интернационализация на висшите училища. По нея университетите ще подават проекти. Стойността на всеки от тях може да е от 1 млн. до 5 млн. лева.
Министерството на образованието и науката, което е сред основните получатели на средства по програмата, ще вземе средства по още няколко проекта. Единият от тях е за 31 млн. лева и е за подкрепа на деца със специални образователни потребности.
15 млн. лева са предвидени за курсове за ограмотяване на възрастни.
Работодателските организации пък ще могат да кандидатстват с проекти за общо 7.2 млн. лева за адаптиране на професионалното образование към нуждите на пазара на труда.
Източник: https://www.mediapool.bg/
